Ключови фрази


5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 644

гр. София, 14.11.2014 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 4619 по описа за 2013г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Бизнес център и инкубатор [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Г. срещу решение № 1078 от 04.06.2013г. по т. дело № 3752/2011г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, с което след отмяна на решение № 73 от 14.07.2010г. по т. дело № 15/2010г. на Софийски окръжен съд, ТО, 3 състав е отхвърлен иска за признаване за установено на основание чл. 694, ал. 1 ТЗ по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на [фирма] в неплатежоспособност несъществуването на приетите в производството по т. дело № 1069/2008г. на Софийски окръжен съд вземания на М. Г. П. към [фирма] в неплатежоспособност в размер на 57 407 лв., съставляващи обезщетение в размер на 7 407 лв. по т. 13.1 във вр. с т. 12.1, б. „е” от договор от 05.03.2007г. за възлагане на управление, сключен между жалбоподателя и „Бизнес иновационен център [фирма], и обезщетение в размер на 50 000 лв. по т. 2 от допълнително споразумение от 16.04.2007г. към този договор. С въззивното решение „Бизнес център и инкубатор [фирма] е осъдено да заплати на основание чл. 694, ал. 2 ТЗ по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2 296, 28 лв. – държавна такса за първоинстанционното производство и на основание чл. 694, ал. 2 ТЗ по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 1148,14 лв. – държавна такса за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на решението по въззивната жалба на [фирма] поради липса на правен интерес на този въззивник да обжалва първоинстанционния съдебен акт. Релевира доводи за неправилност на решението по въззивната жалба на М. П.. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа становище за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата:
„1. Предпоставя ли се зачитането на силата на пресъдено нещо от съдилищата от пълното обективно и субективно тъждество на предмета и страните по две дела?“ – противоречие с постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 143/07.12.2010г. по т. д. № 1100/2009г. /погрешно посочено т. д. № 110/2009г./ на ВКС, I т. о. и решение № 630/14.12.2009г. по гр. д. № 608/2009г. на ВКС, II г. о.
„2. Ползват ли се със сила на пресъдено нещо и обхващат ли се от силата на пресъдено нещо факти, обстоятелства и правни разрешения, изложени в мотивите към съдебното решение?“ – противоречие с т. 18 на Тълкувателно решение № 1/2001г. на ВКС, ОСГК и решение по т. д. № 133/2011г. на ВКС, II т. о.
„3. Налице ли е необходимо другарство между солидарните длъжници и ползва ли се със сила на пресъдено нещо решението срещу единия солидарен длъжник спрямо неучаствалия в процеса солидарен длъжник?“ – противоречие с решение № 449/03.06.2010г. по гр. д. № 541/2010г. на ВКС, III г. о., решение № 215/10.05.2010г. по гр. д. № 274/2010г. на ВКС, II г. о. и решение № 3549/29.12.1978г. по гр. д. № 1569/1978г. на ВС, I г. о.
Ответницата М. Г. П. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Й. А. оспорва касационната жалба и релевира доводи за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като процесуалните въпроси са некоректно формулирани и не е ясно коя от хипотезите на чл. 280 ГПК се поддържа по отделните въпроси.
Ответникът [фирма] в несъстоятелност, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да отхвърли предявения от „Бизнес център и инкубатор [фирма] иск за признаване за установено на основание чл. 694, ал. 1 ТЗ по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на [фирма] в неплатежоспособност несъществуването на приетите в производството по т. дело № 1069/2008г. на Софийски окръжен съд вземания на М. Г. П. към [фирма] в неплатежоспособност в размер на 57 407 лв. /7 407 лв. – обезщетение по т. 13.1 във вр. с т. 12.1, б. „е” от договор от 05.03.2007г. за възлагане на управление, сключен между М. П. и „Бизнес иновационен център [фирма], и 50 000 лв. – обезщетение по т. 2 от допълнително споразумение от 16.04.2007г. към този договор/, въззивният съд се е позовал на силата на пресъдено нещо на решение от 19.06.2009г. по гр. дело № 919/2008г. на Врачански окръжен съд. С посоченото решение, влязло в законна сила на 24.04.2012г. съгласно решение № 35/24.04.2012г. на ВКС по т.д. № 844/2010г., е прието за установено по отношение на „Бизнес иновационен център [фирма] съществуването на вземания в полза на М. Г. П. в размер на 7 407 лв. - обезщетение по договор за възлагане на управлението на „Бизнес иновационен център [фирма] от 05.03.2007г., и 50 000 лв. обезщетение с основание допълнително споразумение от 16.04.2007 г. по същия договор. Изводът за неоснователност на иска е аргументиран с разпоредбата на чл. 297 ГПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, както и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
На основание чл. 15, ал. 3 от договора с нотариална заверка на подписите от 18.07.2008г. за придобиване на търговското предприятие на „Бизнес иновационен център [фирма], вписан в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 03.09.2008г., решаващият съдебен състав е приел, че правоприемникът [фирма] /н/ отговаря солидарно с праводателя си за задълженията на последния, сред които е и претендираното от М. П. обезщетение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Посочените от касатора първи и трети правни въпроси са релевантни, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правната воля на съда, обективирана в решението му. Съобразно правомощията на касационната инстанция и съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК правните въпроси от значение за спора могат да бъдат уточнени по следния начин:
1. Дали влязлото в сила решение, постановено по чл. 694, ал. 1 ТЗ по иск на кредитор, претендиращ съответното вземане, срещу търговско дружество в несъстоятелност – прехвърлител на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ, се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо неучаствалия в процеса приобретател по чл. 15 ТЗ? Следва ли силата на пресъдено нещо на това решение да бъде зачетена в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ за същото вземане по иск, предявен от кредитор, оспорващ приетото вземане, срещу кредитора на вземането и търговското дружество в несъстоятелност – приобретател на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ?
2. Солидарни длъжници ли са прехвърлителят и приобретателят на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ и решението, постановено по чл. 694, ал. 1 ТЗ по отношение на прехвърлителя на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ, ползва ли се със сила на пресъдено нещо спрямо неучаствалия в процеса солидарен длъжник – приобретател по чл. 15 ТЗ?
Доводът на касатора, че първият и третият въпроси са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, е неоснователен. Посочените решение № 143/07.12.2010г. по т. д. № 1100/2009г. /погрешно посочено т. д. № 110/2009г./ на ВКС, I т. о. и решение № 630/14.12.2009г. по гр. д. № 608/2009г. на ВКС, II г. о. дават отговор на по-общия въпрос относно силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение и нейните обективни и субективни предели, но не и на релевантния за спора правен въпрос с оглед спецификата на исковете по чл. 694, ал. 1 ТЗ във връзка с производствата по несъстоятелност на дружеството – прехвърлител и дружеството – приобретател на търговското предприятие.
Решение № 449/03.06.2010г. по гр. д. № 541/2010г. на ВКС, III г. о., решение № 215/10.05.2010г. по гр. д. № 274/2010г. на ВКС, II г. о. и решение № 3549/29.12.1978г. по гр. д. № 1569/1978г. на ВС, I г. о., на които касаторът се е позовал относно третия формулиран от него въпрос, са неотносими към спора, тъй като не разглеждат хипотезата на прехвърляне на предприятие по чл. 15 ЗЗД.
По уточнените правни въпроси не е формирана постоянна практика на ВКС. Поради възможността същите да бъдат противоречиво разрешавани от съдилищата и за да се създаде единна съдебна практика, предвид непълната правна уредба, е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Вторият правен въпрос „ползват ли се със сила на пресъдено нещо и обхващат ли се от силата на пресъдено нещо факти, обстоятелства и правни разрешения, изложени в мотивите към съдебното решение“ е ирелевантен, защото въззивната инстанция не се е произнесла по него, същият не е обусловил, нито е подготвил решаващите изводи на съда.
Доводът на касатора за недопустимост на решението по въззивната жалба на [фирма] /н/ поради липса на правен интерес да обжалва първоинстанционния съдебен акт представлява касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, по което настоящият съдебен състав ще се произнесе с решението в производството по чл. 290 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № № 1078 от 04.06.2013г. по т. дело № 3752/2011г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за насточване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.