5 Р Е Ш Е Н И Е № 643 гр. С., 20 декември 2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ : Фиданка Цветинка ПАШКУНОВА при секретар Лилия Гаврилова. и в присъствието на прокурора П. МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията Ц. ПАШКУНОВА н. д. №712/2010г. Производството е образувано по искане на осъдените Ч. Т. и М. Т. за ревизия на влязлата в сила присъда №252/27.05.2010г., постановена по НОХД№257/2010г. на Разградски районен съд /РС/, по реда на възобновяването, регламентиран в чл.425, ал.1, т.3, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В депозираното искане се релевират оплаквания за явна несправедливост на съдебния акт в наказателноправната и гражданскоправната санкционна част. Аргументира се незаконосъобразност на отказа за правоприлагане на института на чл.66 от НК при определяне начина на изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода, с поставен акцент на игнорираните от съдебните инстанции фактически данни за личността на осъдените лица /възраст, чисто съдебно минало, добри характеристики и процесуално поведение/, и на предвидената в чл.36 от НК специална превенция на наказателната санкция. Излагат се бланкетни доводи и за прекомерна завишеност на индивидуализираните обезщетения за претърпени от пострадалата К. неимуществени вреди, в пряка причинно-следствена връзка с престъпните посегателства по чл.142а, ал.3, пр.3 и чл.152, ал.3,т.1, вр.ал.2,т.1, ал.1,т.2 от НК. В съдебно заседание на 14.12.2010г. правата на осъдените Ч. Т. и М. Т. се охраняват от упълномощен адвокат, който поддържа искането. Процесуалният представител на частния обвинител и граждански ищец пледира за правилност на придобилата юридически стабилитет присъда, като в хода на пренията моли за присъждане на направените пред ВКС разноски. Прокурор при ВКП дава алтернативно заключение за упражняване на правомощията по чл.425, ал.1, т.1, вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК и за връщане на делото за ново разглеждане, или за оставяне без уважение на подаденото искане. Предложението за възобновяване на наказателното дело се базира на непълнота на мотивите в обстоятелствената част на атакувания съдебен акт, обективиращи преценката на съдебните инстанции за приложимия по-благоприятен материален закон и предпоставящи лимитиране размера на санкционните последици по чл.58а, вр.чл.55 от НК/ отменена редакция, ДВ, бр.27/2009г./, което индицира на допуснати процесуални нарушения и е извън обсега на искането на осъдените. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №252 от 27.05.2010 г., обявена по НОХД №257/2010г., след проведено по реда на чл.371, т.2 от НПК съкратено съдебно следствие, Разградски районен съд е признал Б. Е. К. и непълнолетния М. Л. Т. за виновни в това, че на 06.12.2009 година, в с. Езерче и гр.Разград в съучастие, в качеството на съизвършители противозаконно лишили от свобода 14-годишната Х. К., поради което на основание чл.142а, ал.3, вр.ал.1, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, и в съответствие с правните предписания на чл.58а, вр.55, вр.чл.2 и чл.63, ал.1, т.3 от НК им наложил наказания - ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при условията на чл.66 от НК за подсъдимия К. и ЕДНА ГОДИНА пробация, със задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 от НК за М. Т.. Със съдебния акт е ангажирана наказателната отговорност на непълнолетния М. Л. Т. и Ч. Л. Т. и за осъществено на същата дата престъпно посегателство по чл.152, ал.3, т.1, пр.1, вр.ал.2, т.1, вр.ал.1, т.2 от НК спрямо ненавършилата 18-години пострадала К., с индивидуализирани санкции - лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, в рамките на чл.63, ал.2, т.2 от НК за М. Т. и ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, изпълнението на което отложено с ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок, за Ч. Т.. На основание чл.23 от НК на непълнолетния М. Л. Т. е определено общо най-тежко наказание за включените в съвкупността престъпления - лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, при първоначален общ режим на изтърпяване. С визираната присъда подсъдимите лица са осъдени да заплатят в полза на гражданския ищец К. сумите от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпното деяние по чл.142а, ал.3, вр.ал.1, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, и 30 000 /тридесет хиляди/ лева- неимуществена обезвреда за посегателството по чл.152, ал.3, т.1, пр.1, вр.ал.2, т.1, вр.ал.1, т.2 от НК. Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка и влязъл в сила, след постановяване на решение №83/18.10.2010г. на ОС-Разград, изменящо го в санкционната част досежно приложението на института на условното осъждане спрямо Б. К. и Ч. Т., с произтичащите от това последици, сочещи на неговата необжалваемост и юридически стабилитет. Искането на осъдените М. Т. и Ч. Т. е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при спазване на установения от чл.419-426, гл.ХХХІІІ от НПК нормативен регламент, очертаващ извънреден способ за съдебен контрол-възобновяване на наказателното дело, но то е неоснователно. Правилна е обективираната в атакувата присъда преценка за липса на основания, обосноваващи прилагане на материалноправната норма на чл.66 НК. Институтът на условното осъждане предпоставя кумулативна даденост на лимитираните в чл.66 от НК условия относно размера на наложената наказателна санкция и съдебното минало на подсъдимото лице, които съдът е задължен и оправомощен да интерпретира и оцени съвкупно с възможното постигане целите на чл.36 от НК спрямо осъдения и другите членове на обществото, при вземане на решение за отлагане изпълнението на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Характеристиките на осъществените от М. Т. и Ч. Т. инкриминирани деяния, консумиращи престъпните състави на чл.142а, ал.3, вр.ал.1, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 и чл.152, ал.3, т.1, пр.1, вр.ал.2, т.1, вр.ал.1, т.2 от НК, индициращи на завишена степен на обществена опасност и социалният отзвук на този вид противоправни посегателства против личността не мотивират приложимост на визирания институт, с оглед предвидените императивни законодателни изисквания за генерална превенция на наказателната санкция. С демонстриран професионализъм и проявен юридически усет съдебните инстанции са анализирали тежестта на извършените от осъдените лица престъпления, правнозначима за формиране на заключението досежно вида, параметрите и начина на изпълнение на определените наказания. Съобразени са инидвидуализиращите деянията обективни престъпносъставомерни признаци – време; място; механизъм на осъществяване и интензитета на упражнената чрез сила и заплашване принуда; насоченост по отношение на лице в незряла възраст /14-годишната Х. К./; настъпилите общественоопасни последици и актуалното състояние на пострадалата,преживяваща адаптационно разстройство, вследствие на инкриминираните посегателства; със съответните им субективни измерения в съзнанието на съпричастните към очертаните престъпления. Обсъдена е и конкретиката от факти, сочеща на кумулиране на квалифициращи обстоятелства по ал.2, т.1 и ал.3, т.1 на чл.152 от НК; и на усложнена престъпна дейност, реализирана в съучастие, с каузален принос на всеки един от осъдените и при условията на множество престъпления за непълнолетния М. Т.. При диференциране на наказателната отговорност на осъдените е отчетен и общественият резонанс на инкриминираните престъпни деяния в аспекта на застрашените и накърнени с тях човешки права, строго охранявани и гарантирани от закона – половата неприкосновеност и свободното придвижване на гражданите. При съблюдаване на честотата на подобни престъпни прояви, отразена и оповестена от обявената статистика и отдавайки специално внимание на сериозната укоримост на инкриминираните престъпления, е изградено и словно материализираното в постановения влязъл в сила съдебен акт становище за съществуваща реална опасност прилагането на чл.66 от НК в казуса, предмет на разглеждане по настоящото дело, да бъде възприет като безнаказаност. Очертаните фактически и юридически констатации обуславят несъстоятелност на претендираното от осъдените лица отлагане на изтърпяването на наложените им наказателни санкции - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с подходящ изпитателен срок, в подкрепа на което се акцентира на обстоятелствата, че М. Т. и Ч. Т. са неосъждани младежи, с добри спортни характеристики и същите с направените в рамките на особената процедура по Глава двадесет и седма, чл.370-374 от НПК пълни самопризнания са съдействали за разкриване на обективната истина в наказателния процес. Визираният аргумент, свързан със съдебното минало на осъдените е изискуемо от материалната норма на чл.66 от НК необходимо формално условие, но недостатъчно за нейното приложение. В контекста на изложеното за степента на обществена опасност на инкриминираните престъпления и социалната потребност от адекватно възмездие на тези неправомерни посегателства, задължение за условно осъждане не създават и фактическите данни за възрастта на М. и Ч. Т., и спортните им отличия като състезатели по борба в С. ”Л.Ахмедов” - Р.. Промяна в заявената позиция не внася и подчертаната от защитата форма на процесуално участие на осъдените лица. Признанието на фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, предпоставя съблюдаване предписанията на диференцираното алтернативно производство /съкратено съдебно следствие пред първата инстанция/ и предопределя правоприлагане на разпоредбите на чл.58а, вр.чл.55 от НК като санкционни последици, без оглед на предвидените в последната основания. То обаче не следва да се абсолютизира при лимитиране на изключително смекчената по силата на закона отговорност и да се отъждествява с безусловна необходимост от прекомерна снизходителност при индивидуализация на наказанията като вид, размер и начин на изпълнение. Действително материалноправната норма на чл.66 от НК, регламентираща института на условното осъждане отдава преимуществено значение на личната превенция, но не обосновава пренебрегване на възпитателното и предупредително въздействие на наказателната санкция върху останалите членове на обществото. Тежестта и своеобразният облик на инкриминираната престъпна дейност, и социалната нетърпимост към коментираните неправомерни посегателства в обсега на общата престъпност обуславя наложителност осъдените М. Т. и Ч. Т. да бъдат поставени в изолация, за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели на наказанието, в изискуемата се императивна цялост и взаимовръзка. Предложените съображения очертават несъстоятелност на искането на осъдените за приложение на института на чл.66 от НК и мотивират касационния състав да приеме липса на предпоставки за упражняване на правомощията по чл. чл.425, ал.1, т.3, вр. 422, ал.1, т.5, вр.348, ал.1, т.3 и ал.5, т.2 от НПК. Присъдата не страда и от претендираните пороци на гражданско-осъдителната част, релевирани декларативно в писменото изложение. В съответствие с изискванията на закона и обичайната съдебна практика са правните изводи на първостепенния и въззивен съд за основателността на предявените от Х. К. граждански искове и за размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, причинени на пострадалата. Правилно съдебните инстанции на базата на установената фактология за инкриминираните престъпления и субсумиращата ги правна квалификация по чл.142а, ал.3, вр.ал.1, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 и чл.152, ал.3, т.1, пр.1, вр.ал.2, т.1, вр.ал.1, т.2 от НК са преценили, че същите са елемент от фактическия състав, представляващ основание за възникване и носене на гражданска отговорност. Визираните престъпни деяния съставляват непозволено увреждане, с надлежно констатирана и доказана причинна връзка между противоправното поведение на осъдените лица - извършители на посегателствата против личността и настъпилите за жертвата общественоопасни последици. При стриктно съблюдаване на установените в чл.52, вр.чл.45 от ЗЗД критерии за справедливост е отмерена и неимуществената обезвреда. П. са интерпретирани изпитаните от непълнолетната К. страх, унижение, болки и страдания в инкриминираната нощ; отчетен е преживеният от нея посттравматичен шок и отдадено нужното значение на отражението на престъпните прояви за психофизическото развитие на подрастващата. Убедителна е словно обективираната в атакувания акт аргументанция, че присъдените суми на конституираната в качеството на граждански ищец Х. К. са предназначени да репарират причинения й с инкриминираното поведение на М. и Ч. Т. вредоносен резултат и да я възмездят за извършените спрямо нея неправомерни посегателства, поради което отсъстват основания за корекцията му в желаната от осъдените посока. С оглед изложеното настоящият състав намира, че претенцията на М. Т. и Ч. Т. за ревизия на придобилата юридически стабилитет присъда №252/27.05.2010г. на Разградски РС в наказателноправната и гражданскоправна санкционна част, в обхвата на предоставената от процесуалните разпоредби на чл.419-426 от НПК компетентност за извънреден съдебен контрол, следва да бъде оставена без уважение. На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдените лица трябва да заплатят и сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направените пред ВКС разноски, в полза на частния обвинител и граждански ищец Х. К., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Г. К.. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ч. Т. и М. Т. за изменение на влязлата в сила присъда №252/27.05.2010г., постановена по НОХД №257/2010г. на РС-Разград, по реда на възобновяването. ОСЪЖДА Ч. Т. и М. Т. да заплатят на частния обвинител и граждански ищец Х. К., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Г. К. сумата от 300 /триста/ лева - разноски по делото пред настоящия съд, дължима в равни части от осъдените лица. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.