Ключови фрази

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60322
София, 27.07.2021 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1460 /2021 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. № 571-376653/12.02.2020 година на П. И. П., от [населено място], заявена чрез процесуалния й представител адв. К. Б. – АК М. срещу въззивно Решение № 10 от 23.12.2020 година по В.гр.д. № 196/2020 година на ОС-Монтана, постановено в производство по чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, резултат на нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Поддържа се довод за неправилно определяне предмета на въззивно обжалване, предвид липсата на въззивна жалба от страна на Е. Й. в частта, с която е отхвърлен иска и за собственост на сгради в имот № **, а именно № *** с която е отхвърлен иска на Е. Й. за заплащане на обезщетение за неползването на имота, считано от 01.04.2019 година, както и в частта, с която съдът е отхвърлил иска на В. И. срещу Е. Д. за заплащане на сума от 6 914 лв. за построената сграда и трайни насаждения в имот № **, в които части решението на първата инстанция е влязло в сила, като необжалвано пред втората инстанция.
С изложението по чл. 284 ал.3 ГПК искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса : Длъжен ли е въззивният съд при формиране изводите си по предмета на спора да осъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани пред двете инстанции доказателства и всички изложение от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и доказателства, а други не приема, и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение, с довод, че е произнесен в противоречие с Решение № 54 от 08.09.2014 година по т.д. № 3035/2013 год., ВКС-ТК, 2 отд; Решение № 123 от 28.05.2014 година по гр.д. № 7750/2013 год. ВКС-1 г.о.; Решение № 503 от 16.01.2013 година по гр.д. № 168/2012 год. ВКС - 4 г.о. ; Решение № 553 от 27.06.2013 година по гр.д. № 196/2012 год. ВКС - 4 г.о. и др.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и по въпроса : Когато е предявен иск по чл. 108 ЗС от един от съсобствениците срещу несобственик допустимо ли е при уважаването на иска в установителната му част съдът да го признае за собственик на целия имот респ. да го призна за собственик над притежаваните от него идеални части с довод, че постановеното въззивно решение е в противоречие с Решение № 60 от 04.07.2019 година по гр.д. № 2868/2018 год. на ВКС, 1 г.о.; Решение № 70 от 16.08.2017 година по гр.д. № 3991/2016 год. на ВКС, 2 г.о.; Решение № 276 от 28.10.2015 година по гр.д. № 3640/2015 год. на ВКС, 3 г.о.;
Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК се поддържа по въпроса : Решенията на поземлените комисии, респ. ОбСЗ, с които се възстановява собствеността на земеделска земя в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ имат ли конститутивно действие, когато са издадени до изменението на чл. 14, ал. 1 т. 3 ЗСПЗЗ от 30.07.1999 година и с издаването на тези решения приключва ли административната процедура по възстановяване на собствеността, респ. в този случай необходимо ли е последващо издаване на Заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ издаването на такава заповед има ли реституционен ефект ? с довод, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, и по конкретно с Решение № 288 от 18.03.2014 година по гр.д. № 2058/2013 год. на ВКС, 1 г.о.; Решение № 387 от 22.11.2012 година по гр.д. № 1180/2011 год. на ВКС, 1 г.о.; Решение № 262 от 13.07.2012 година по гр.д. № 944/2011 год. на ВКС, 1 г.о.; и по въпроса : от кой момент започва да тече срока на придобивната давност за имотите, за които има постановени решения на ПК( ОбСЗ), с които е възстановена собствеността на земеделска земя в терени по § 4 ЗСПЗЗ,и които са издадени до изменението на чл. 14, ал. 1 т. 3 ЗСПЗЗ ОТ 30.07.1999 година? с довод, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС по Решение № 288 от 18.03.2014 година по гр.д. № 2058/2013 год. на ВКС, 1 г.о.; Решение № 387 от 22.11.2012 година по гр.д. № 1180/2011 год. на ВКС, 1 г.о.; Решение № 262 от 13.07.2012 година по гр.д. № 944/ 2011 год. на ВКС, 1 г.о.;
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК и по въпросите : Когато предмет на иска по чл. 108 ЗС е терен, в който е построена чужда на ищеца сграда, собственост на ответника допустимо ли е да се уважи иска в осъдителната част за предаване владението на терена под и около сградата, при положение, че не е предявен иск за нейното премахване ? с довод, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение № 245 от 03.11.2014 година по гр.д. № 483/2014 год. на ВКС, 1 г.о. и по въпроса : Когато предмет на иска по чл. 108 ЗС е терен, в който е построена чужда на ищеца сграда, собственост на ответника, длъжен ли е съдът да приложи императивната разпоредба на чл. 64 ЗС и служебно да назначи експертиза, която да определи частите от терена които има право да ползва суперфициарния собственик и едва след това да определи частта от терена, която следва да се предаде на ищеца респ. допустимо ли е да се постанови осъдителен диспозитив, с които ответникът да бъде осъден да предаде владението на целия терен, без да се държи сметка за правата на собственика на сградата? с довод, че също е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС - Решение № 48 от 25.04..2014 година по гр.д. № 2410/2013 год. на ВКС, 1 г.о.; Решение № 97 от 17.01.2019 година по гр.д. № 3051/2018 год. на ВКС, 2 г.о. и на разясненията по т. 1 на ТР №1/2013 год, на ОСГТК на ВКС, както и по въпроса : Когато с отговора на исковата молба по предявен срещу него ревандикационен иск ответникът е въвел възражение, че има право да ползва терена като собственик на построената в него сграда при условията на чл. 64 ЗС, въззивният съд длъжен ли е да разгледа това възражение, респ. длъжен ли е да приложи императивното правило на чл. 64 ЗС като служебно назначи експертиза, която да определи частта от терена, която има право да ползва ответника и едва след това да определи частта от терена, която следва да се предаде на ищеца ? с довод за противоречие на произнесеното от въззивния съд с тезите на ВКС по Решение № 48 от 25. 04.2014 година по гр.д. № 2410/2013 год. на ВКС, 1 г.о.; Решение № 97 от 17.01.2019 година по гр.д. № 3051/2017 год. на ВКС, 2 г.о. и на т. 1 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал. 2 предл 3-то ГПК- поради очевидна неправилност базирайки се на изложените съображения за несъобразяване на въззивното решение с основни принципи на гражданското съдопроизводство, неприлагане на императивни правни норми, несъобразяване на съдебния акт с предмета на въззивно обжалване.
С писмен отговор, ответникът по касация Е. Д. чрез адв.Г. Ц. АК М. оспорва начина на построеното изложение на касатора, неговия обем и съдържание, като счита, че те не отговарят на изискванията на закона поради което и касационното обжалване не следва да се допусне. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени доводите и възраженията на страните относно искането за допускане на касационното обжалване и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал. 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване, намира:
Касационната жалба е подадена в срок срещу въззивното решение, произнесено по вещен иск, поради което се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи и правни съображения в обстоятелственото изложение на касатора, настоящият състав на ВКС счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2 предл. 3-ро ГПК .
Очевидната неправилност като общо основание за допускане на касационното обжалване не налага безусловно формулиране от страна на касатора, както в жалбата така и в изложението към нея, на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, поради което и селекцията на касационния съд в случая е извън приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК.
В настоящия случай, в подробно и обстоятелствено изложение на касатора са поставени значителни въпроси от процесуално правен и материално правен характер, които не са намерили най-адекватен отговор с решението на въззивния съд поради което може да се сподели довода, че въззивното решение е очевидно неправилно по см. на чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК.
Очевидна неправилност по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК като основание за преценка за допускане на касационното обжалване е налице в хипотезите, когато в производството по селекция касационният съд констатира такова процесуално нарушение на правилата на въззивно обжалване и/или при постановяване на въззивното решение, които препятстват принципното съществуване на обжалвания въззивен съдебен акт. От посочената категория нарушения са тези на грубо нарушение на общите принципи на правото, на императивна материално-правна норма или на процесуални правила, гарантиращи на страната правото на справедлив съдебен процес.
Очевидната неправилност, като основание или като общ критерий за селекция на касационната жалба, се обуславя от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
С посоченото Решение № 10 от 23.12. 2020 година по гр.в.д. № 196/2020 година на ОС-Монтана, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил като недопустимо решението на първата инстанция в определени части, в други е потвърдил същото, но без да е съобразена рамката на въззивното обжалване, което обстоятелство също обосновава извода за съществен порок на решението на втората инстанция.
Поставени конкретни правни въпроси по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, за които защитата на касатора поддържа, че са разрешение в противоречие практиката на ВКС, имплицитно се включват в общото основание, на което се допуска касационното обжалване, но същите ще намерят отговор с решението на касационната инстанция.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи да заплати пропорционална държавна такса от 2 % на база цената на иска, като в настоящия случай е (в минималния размер) от 25 лв. (двадесет и пет лв.). Дължимата сума следва да бъде платена по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора, като при неизпълнение производството подлежи на прекратяване.

По изложените съображения , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия


О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно по касационната жалба вх. № 571-376653/12.02.2020 година на П. И. П., от [населено място], заявена чрез процесуалния й представител адв. К. Б. – АК М. срещу въззивно Решение № 10 от 23.12.2020 година по В.гр.д. № 196/2020 година на ОС-Монтана, постановено в производство по чл. 108 ЗС.
УКАЗВА на касатора, че следва да заплати по сметка на ВКС сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) дължима пропорционална ДТ, в седмичен срок от съобщението, като при неизпълнение на това задължение касационното производство подлежи на прекратяване .
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.11.2021 година, 9 часа, за която дата страните да се призоват чрез публикация в ДВ. - чл. 289 ГПК.
Дадените указания да се съобщят на касатора , като препис от настоящото определение да се изпрати на защитата на касатора - адв.К. Б. АК М. .


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :