6 Р Е Ш Е Н И Е № 75 София, 31.03.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5152 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на К. С. П. и М. В. М. срещу решение №7908 от 27.11.12г. по гр.д.№2889/12г. на Софийски градски съд. К. П. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено отхвърлителното решение на първата инстанция по предявените от него искове с правно основание чл.42 ЗН и чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.537, ал.2 ГПК. Поддържа оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения по въпроса за допустимостта на свидетелските показания за установяване на факта на саморъчното изписване на завещанието от наследодателя, както и за произнасянето по възражението за придобивна давност. Счита, че съдът неправилно е приложил и материалния закон, като приел, че ищците се легитимират като собственици на спорните имоти с решение на ОСЗ „О. купел”, без някой от тях да е сезирал административния орган с искане за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. М. М. обжалва онази част на въззивното решение, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу решението на първата инстанция по иска с правно основание чл.42 ЗН, както и в частта, с която решението на първата инстанция по този иск е потвърдено и е отменен нотариален акт №147/1996г., а също и в частта, с която е бил уважен предявеният срещу него иск по чл.108 ЗС. Освен изложените в първата жалба оплаквания, той поддържа, че предявеният срещу него иск по чл.108 ЗС не би могъл да бъде уважен, без преди това да е уважен установителен или осъдителен иск за собственост на имота по отношение на неговия праводател. Ответниците в производството В. П. К. С. И. З. и С. П. З. оспорват жалбите. Считат, че те са неоснователни. С определение №604 от 29.11.13г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по въпроса дали забраната по чл.164, ал.1, т.1 ГПК се отнася за установяване с гласни доказателства на факта на написване на едно саморъчно завещание от означеното в него лице, както и по въпроса как следва да процедира въззивният съд в случаите, когато условието, при което е предявен евентуален иск, се е сбъднало пред него. По поставените въпроси настоящият състав приема следното: Разпоредбата на чл.164, ал.1, т.1 ГПК предвижда, че не се допускат свидетелски показания за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт. Когато по едно дело е представено саморъчно завещание, но се спори относно неговото авторство, няма забрана със свидетели да се установява фактът на изписване на завещанието от означеното в него лице. Свидетелите установяват не самата правна сделка „завещание”, а неговото авторство, за което няма забрана по чл.164, ал.1 ГПК. Правната сделка е удостоверена с писмения документ на завещанието. Само ако такъв документ не е бил представен по делото и се иска със свидетели да се установи, че завещание е било съставено от дадено лице, свидетелските показания биха били недопустими. По въпроса за авторството на завещание, което е представено по делото, могат да бъдат допуснати както гласни доказателства, така и експертиза, като съдът е длъжен да основе своето решение на съвкупната им преценка. Съгласно чл.271, ал.2 ГПК, при отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. Текстът е аналогичен на чл.206, ал.2 ГПК /отм./. С т.15 на Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС е прието, че въззивният съд се произнася по евентуалния иск, когато пред него се е сбъднало условието за разглеждането му. Прието е, че това не представлява нарушаване на принципа на диспозитивността в процеса. Това разрешение се прилага и при действието на новия ГПК поради еднаквата правна уредба. И при ограничения въззив по новия ГПК второинстанционният съд може за първи път да се произнесе по евентуален иск, въпреки че във въззивната жалба няма, а и не би могло да има оплаквания, свързани с него. Същото разрешение следва да се приложи и при сходната хипотеза, при която пред въззивния съд за първи път настъпва условието за разглеждане на въведеното от ответника в първата инстанция възражение за придобиване на спорния имот по давност. Когато първата инстанция не е разгледала това възражение, тъй като е отхвърлила предявения иск за собственост на друго основание, а въззивният съд отмени отхвърлителното решение, той следва да разгледа за първи път възражението за придобивна давност. Както и в хипотезата с евентуалния иск, във въззивната жалба не би могло да има оплаквания по въпроса за придобивната давност, тъй като първата инстанция не се е произнесла по този въпрос, а обжалващият ищец няма интерес да го повдига. В тази хипотеза правилото на чл.269, изр.2 ГПК е неприложимо, прилага се разрешението, произтичащо от сходната хипотеза на чл.271, ал.2 ГПК. По съществото на жалбите: С решение №7908 от 27.11.12г. по гр.д.№2889/12г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 18.08.11г. по гр.д.№12043/10г. на Софийски районен съд, в частта, с която е било признато за установено по иск с правно основание чл.42, б.”б” ЗН, предявен от В. П. К. и П. Е. З., заместен в процеса от наследниците си С. З. и С. З., срещу К. С. П., че саморъчното универсално завещание на Н. Г. Л. от 09.07.1987г. е нищожно, тъй като не е написано от завещателя. След частично обезсилване и отмяна на първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на ответника К. С. П., че ищците В. П. К., С. И. З. и С. П. З. са собственици на шест броя земеделски земи, които са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на техния наследодател Н. Г. Л.. Уважен е и искът по чл.108 ЗС на изброените ищци срещу втория ответник М. В. М. за отстъпване на собствеността и предаване владението върху нива с площ от 0,500 дка, която той е закупил от първия ответник. На основание чл.537, ал.2 ГПК са отменени констативни нотариални актове за собственост, издадени на името на ответниците. Оставена е без разглеждане въззивната жалба на М. В. М. срещу първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.42 ЗН. Въззивният съд е приел, че собственик на процесните земеделски земи към момента на образуване на ТКЗС е бил Н. Г. Л.. Земите са били възстановени по молба на ответника К. С. П., наследник по завещание на бившия собственик. Това завещание е нищожно, тъй като поради липса на сравнителен материал от почерка на завещателя не може да се установи спорният факт, че то е изцяло написано от самия завещател. Прието е, че не следва да се обсъждат свидетелски показания, установяващи факта на написване на завещанието от Н. Л., поради забраната на чл.164, ал.1, т.1 ГПК. Прието е също, че ефектът на реституцията настъпва в патримониума на ищците, които са наследници по закон на Н. Л., независимо от това, че не те са подали заявлението за възстановяване на собствеността. Ответникът К. П. не се легитимира като собственик на спорните имоти въз основа на оспореното завещание, затова той не е могъл да прехвърли и собствеността на един от тях на втория ответник М. М.. Прието е също, че при условията на ограничен въззив – чл.269, изр.2 ГПК, съдът не дължи служебна проверка на първоинстанционното решение по въпроса за придобивната давност, след като по този въпрос липсват конкретни доводи във въззивните жалби. Решението на въззивния съд е правилно в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на М. В. М.. Тази жалба е насочена срещу решението на първата инстанция, с която е уважен предявеният иск по чл.42 ЗН. Ответник по този иск, обаче, е само К. С. П., който се ползва от оспореното завещание. Само той е легитимиран да обжалва първоинстанционното решение в тази част. М. М. не е страна по иска с правно основание чл.42 ЗН, а решението на първата инстанция по предявения срещу него иск по чл.108 ЗС е изгодно за него и той няма правен интерес да го обжалва. Във въззивното производство той е конституиран като ответник по жалба срещу решението на районния съд по чл.108 ЗС и в това си качество може да развива доводи по въпроса за валидността на завещанието, от което черпи права неговият праводател К. П. и от което зависят собствените му права. Право на самостоятелна жалба по въпроса за валидността на завещанието обаче той няма. В останалата част въззивното решение е неправилно. При разглеждането на иска по чл.42 ЗН въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е отказал да обсъди свидетелските показания по въпроса на авторството на оспореното саморъчно завещание. Както бе посочено по-горе в настоящото решение, тези показания са допустими и следва да се обсъдят заедно с експертизата, допусната за изясняване на същия въпрос. Това налага отмяна на обжалваното решение в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Тъй като исковете за собственост срещу двамата ответници са обусловени от резултата по иска за нищожност на саморъчното завещание на Н. Г. Л. от 09.07.1987г., въззивното решение следва да бъде отменено и в тази част. В случай, че въззивният съд отново достигне до извод за нищожност на оспореното завещание, той следва да разгледа и своевременно направените с отговорите на исковата молба възражения на двамата ответници за придобиване на спорните имоти по давност. Неоснователно е другото оплакване на касаторите срещу извода на въззивния съд, че ищците се ползват от решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността на техния наследодател Н. Г. Л., въпреки че не са сезирали административния орган с искане за възстановяване на собствеността му по ЗСПЗЗ. Правилно въззивният съд е приел, че това решение поражда своето правно действие. Административният орган е валидно сезиран от лице, което се е легитимирало пред него като наследник по завещание на Н. Г. Л.. Последвало е валидно решение за възстановяване на собствеността на наследниците на Н. Л.. Кои са тези наследници може да определи само съдът, който следва да реши дали това са ищците, като негови наследници по закон, или ответникът К. С. П., като негов наследник по завещание. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №7908 от 27.11.12г. по гр.д.№2889/12г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решението от 18.08.11г. по гр.д.№12043/10г. на Софийски районен съд по иска с правно основание чл.42 ЗН, както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, са уважени от въззивния съд предявените искове за собственост по чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на същия съд. ОСТАВЯ В СИЛА решение №7908 от 27.11.12г. по гр.д.№2889/12г. на Софийски градски съд в частта, с която е върната въззивната жалба на М. В. М. срещу решението от 18.08.11г. по гр.д.№12043/10г. на Софийски районен съд. Въззивното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е обезсилено частично първоинстанционното решение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: