5 Р Е Ш Е Н И Е № 461 София, 17 декември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора М.Михайлова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1166/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.2 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Н. Д. Р. против присъда № 139 от 06.06.2014 г.по внохд № 344/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд. В жалбата и допълнението към нея се сочи, че са налице касационните основания на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, довели да ограничаване на правото на защита на подсъдимия във въззивната процедура. Въззивният съдебен акт се атакува и като недоказан и противоречащ на материалния закон поради несъставомерност на инкриминираната дейност. С тези аргументи се настоява за отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на подсъдимия Н. Р. с произтичащите от това последици, засягащи отнемането на лекия му автомобил. Прокурорът пледира неосноватеност на жалбата, като се позовава на факти, обвързващи жалбоподателя с разглежданото престъпление. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Бургаският районен съд с присъда № 80 от 21.03.2014 г. по нохд № 5106/2013 г. признал подсъдимия Г. С. Д. за виновен в това , че на 28.04.2013 г. в [населено място], като съизвършител с неустановено по делото лице, отнел чужда движима вещ - масивен златен синджир на стойност 16 800 лева от владението на И. К. Г., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил сила /удари с метална палка по главата/, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1 , т. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение отложил за три години съгласно чл. 66, ал. 1 от НК. Със същата присъда подсъдимият Н. Д. Р. бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 198 , ал.1 , вр. с чл.20, ал.2 от НК за съучастие в престъплението , извършено от подсъдимия Д.. В тежест на Д. съдът възложил и сторените по делото разноски. Бургаският окръжен съд с присъда № 129 от 06.06.2014 г. по внохд № 344/ 2014 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил друга, с която признал подсъдимите Г. Д. и Н. Р. за виновни в това, че на 28.04.2013 г. в съучастие като съизвършители, отнели чужда движима вещ - златен синджир на стойност 16 800 лева от владението на И. К. Г., с намерение противозаконно да го присвоят , като употребили сила, поради което и на основание чл.198 , ал.1 , вр. с чл. 20 , ал.2 и чл.55, ал.1 , т.1 от НК наложил на всеки от тях наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът отнел в полза на държавата лекия автомобил , собственост на подсъдими Р., с ДКН № А . Съдът се разпоредил и относно вешествените доказателства и сторените по делото разноски. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна, макар част от изложените доводи на жалбоподателя да не намират опора в процесуалния закон. На първо място това се отнася да оплакването за необоснованост, развито като „недоказаност”, което не подлежи на коментар в настоящето производство, тъй като отсъства от лимитативния списък на касационните основания по чл.348 , ал.1 от НПК. На следващо място посочените от защитата изисквания към въззивния протест са извън изискуемото от чл. 320 , ал.1 от НПК съдържание и имат по-скоро пожелателен характер. Прокурорът, изготвил протеста , очевидно не е съзрял неизяснени обстоятелства, както и необходимост от събиране и проверка на нови доказателства. Той е възразил единствено по интерпретацията на събраните вече доказателства . Вярно е , че е сторил това с едно изречение, но критериите за служебно усърдие и тяхното спазване /до момента , в който предизвикат конфликт с процесуалния ред/ не са предмет на инстанционен контрол и не следва да се обсъждат от съда . Касационната проверка установи основателност на твърдението на защитата за съществено нарушение на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на въззивния състав по фактите . Представените от втората инстанция съждения в подкрепа на обвинението не удовлетворяват стандарта на чл. 305, ал.3 от НПК. Изводът за съучастие на подсъдимия Р. в извършения грабеж не е защитен по убедителен начин. Релевантните факти са изложени уклончиво и без надлежна препратка към установяващите ги доказателствени средства. На стр. 30 - стр.34 от мотивите е описана възприетата от второстепенния съд фактическа обстановка , която би трябвало да се различава диаметрално от тази на първата инстанция относно съучастието на двамата подсъдими и да съдържа ясни данни за участието на Р. в грабежа. Въззивният състав обаче се е задоволил да преразкаже противостоящите версии на двамата подсъдими без да изрази категоричност по верификацията на изложените в тях факти. Така на стр. 31, посветена на „личните действия към личността на пострадалия” на Р. и Д. съдът отбелязал, че те „се разминават”, също както и обясненията им кой е поел инициативата за проследяване на пострадалия. След като коментирал причината за това – желанието на всеки от подсъдимите да се изолира от престъпна дейност , прехвърляйки я на съучастника си , съдът спрял в анализа си до забелязаните противоречия, без да положи усилия да ги обсъди и провери в контекста на цялата доказателствена съвкупност. От конфронтиращата информация в тях съдът е преминал на стр. 32 към показанията на пострадалия, в които открил ясен и последователно спомен за случилото си. Спецификата на настоящия казус придава ключово значение на показанията на пострадалия, тъй като въззивният съд приема, че на местопрестъплението освен него са били единствено двамата подсъдими. При съобразяване с правилото на чл.116 от ПК и недопускането на „оговор” чрез обясненията на подсъдимите съдът би трябвало да подходи с изключителна задълбоченост при проверката и анализа на показанията на жертвата. Въззивният състав обаче се отклонил от прецизния прочит на съдебния протокол от 31.01.2014 г., отразяващ съдебното заседание на първоинстнационния съд, в което бил разпитан пострадалия И. Г.. Според проверяваната присъда Г., след като бил нападнат от две лица, макар и изтощен, тръгнал след тях. Тогава „ видял черен автомобил, единият от нападателите се качил отзад, другият не забелязал точно, и колата се отдалечила по тази улица”..От изложението на въззивния съд се създава впечатление /поради отбелязаната вече липса на категоричност в изказа/, че подсъдимите проследили пострадалия с колата на Р. , паркирали,, ограбили го и после избягали със същия автомобил Пред първата инстанция И. Г. обаче заявил нещо различно - двамата нападатели хукнали и се качили в автомобил, който вече се е движел с включени фарове .Този важен детайл бил забелязан от първата инстанция, която го обсъдила в групата ангажирани от прокурора косвени доказателства, насочени към обосноваване на отговорността на Р.. Чрез него районният съд съзрял нарушаване на еднопосочността на уликите и това /наред с отсъствието на преки доказателства/ го възпряло да направи извод за несъмнена доказаност на версията за съучастие в грабежа от страна на подсъдимия Р.. Приемайки противното без внимателен и задълбочен сравнителен анализ на събраните доказателствени материали въззивната инстанция е направила необективни, непълни и неясни фактически изводи. Като краен резултат присъдата не съответства на изискванията за съдържание по чл. 339, ал.3 във вр.с чл.305 от НПК, което не позволява и нейната проверка за законосъобразност. Ето защо проверяваният акт подлежи на отмяна, а делото - на ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което да бъдат отстранени посочените процесуални нарушения. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1 , т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯВА присъда № 139 от 06.06.2014 г. по внохд № 344/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.