Р Е Ш Е Н И Е № 549 София, 07 януари 2011 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 629/2010 година. Делото е образувано по касационна жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци К. Г. М. и В. Ц. М. срещу решение № 210 от 24.06.2010 год. постановено по внохд № 325/2010 год. по описа на Софийски апелативен съд. В нея се навеждат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК и съгласно чл. 354, ал.1, т.4, във вр. ал. 3, т.т. 2 и 3 НПК се иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата се изразява несъгласие с констатациите на въззивния съд по обстоятелствата от предмета на доказване. Счита се, че част от доказателствата са ценени не според техния действителен смисъл, други са игнорирани, като установените фактически констатации за деянието и дееца са намерили неправилна правна оценка за несъставомерност по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. ”в” НК-оплаквания за допуснати съществени нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. В резултат на тези нарушения съдът е стигнал до неверни изводи от правна страна и поради това законът е приложен неправилно, а явната несправедливост се изразява в това, че вместо да бъде осъден, подсъдимият е оправдан по възведеното му обвинение. В представените писмени бележки от повереника са изложени подробни доводи в подкрепа на сочените от него основания за отмяна на въззивния акт, в които като цяло на критика е подложена дейността на съда по анализа на събраните по делото доказателства, която не отговаря на изискванията по чл. 107, ал. 3 и 5 от НПК и това го е довело до неправилни правни изводи за невиновността на подсъдимия. В съдебно заседание пред ВКС повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържа жалбата по сочените в нея и в писмените бележки основания и доводи. Защитникът на подсъдимия изразява становище за неоснователност на жалбата на частните обвинители и граждански ищци и прави искане да се остави без уважение, а въззивното решение като правилно и законосъобразно, се остави в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура също изразява мнение, че по сочените в нея доводи, жалбата на частните обвинители и граждански ищци е неоснователна. За да се произнесе, касационната инстанция съобрази следното: С присъда № 6 от 14.01.2010 год. по нохд № 217/2009 год. на ОС-Благоевград подсъдимият Г. Б. Б. е признат за невиновен на 23.09.2006 год. около 10.00 часа в [населено място], на кръстовището на ул.”Черна гора” и ул.”Даме Груев” при управление на товарен автомобил ”Мерцедес-307” с рег. № Е 0911АА да е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и в резултат на това по непредпазливост да е причинил смъртта на мотоциклетиста Р. К. М., управлявал мотоциклет „MZ-250см3”, поради което го е оправдал по обвинението по чл. 343, ал. 1, б.”в”, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. С присъдата предявените срещу подсъдимия Г. Б. Б. граждански искове от В. Ц. М. и К. Г. М. в размер на по петдесет хиляди лева, представляващи претенции за обезщетение в резултат на причинените им неимуществени вреди са отхвърлени като неоснователни. С обжалваното решение присъдата изцяло е потвърдена. Върховният касационен съд в рамките на правомощията си, след проверка на данните по делото, становищата и доводите на страните, прие следното: Жалбата на частните обвинители и граждански ищци е неоснователна. В хода на наказателното производстово са били назначавани единична, тройна, повторна автотехническа, петорна автотехническа и медицинска, както и единична автотехническа експертизи от професор при техническия университет. Техните заключения и изводи задълбочено са били изследвани от двете решаващи по фактите съдебни инстанции, като в постановените съдебни актове е посочено, кои от тях и в каква част се възприемат от съда. В този смисъл са изпълнени предписанията визирани в чл. 107, ал. 5, чл. 154, ал. 2 и чл. 305, ал. 3 от НПК. Затова, съдилищата не могат да бъдат упрекнати в пасивност по отношение на принципното си задължение по чл. 13 НПК за разкриване на обективната истина или за тенденциозен и избирателен подход при анализа на доказателствата и изградено в нарушение на чл. 14 от НПК вътрешно убеждение. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че транспортното произшествие е настъпило, когато товарният автомобил и движещият се зад него мотоциклет са извършвали съответно завиване наляво и движение в права посока. Стълкновението между двете моторни средства е станало в самото Т-образно кръстовище, в лентата за насрещно движение на превозните средства по ул. „Черна река”. Съдът е приел заключението на експертите по параметрите на скоростта, с която управляваното от подсъдимия МПС е започнало пресичане на мислената прекъсната линия разделяща двупосочното пътно платно на ул. „Черна гора”-около 18-23км/час,/но не повече от 27-29км/час/; скоростта на управлявания от пострадалия мотоциклет-около 70-75км/час и опасните зони за спиране на двете МПС-около 8-14м-за товарния автомобил и около 60-64м-за мотоциклета. Отстоянието и моментът, в който М. е възприел като опасност товарния автомобил и аварийно е задействал спирачката на мотоциклета е около 44,50-47,60м от мястото на удара, при което съдът е при стигнал до извода, че настъпилите общественоопасни последици-последвалата смърт на М., поради получените от него травми несъвместими с живота, са в резултат изключително на неправомерното му поведение, а именно- неправоспособността му на водач на МПС, движението му със скорост над допустимата и обстоятелството, че не е носил каска, която би могла да го предпази от тежката черепно-мозъчна травма. В подкрепа на изводите си съдът е посочил, че Б. се е преустроил в лявата част на лентата си за движение и е подал ляв пътепоказател, когато М. е бил на разстояние повече от 109 метра зад него и ако последният е наблюдавал внимателно пътната обстановка е могъл своевременно да предприеме мерки за спиране или да продължи движението си в права посока, при което с оглед на това, че товарният автомобил вече е бил освободил пътната лента, в която до този момент се е движил, удар между двете превозни средства не би настъпил. Апелативният съд е направил същия решителен извод за липсата на отговорност на водача на завиващия автомобил при подадената своевременна сигнализация за извършваната маневра и поради това, че той не е нарушил правилата за движение правилно е изтълкувал разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Прието е също така, че когато е осъществявал завиването на територията на кръстовището, този водач не е могъл да констатира дали друг участник в движението не създава опасност за бързо изменение на пътната обстановка, което да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие, поради косото му разположение спрямо оста на пътя и в следствие на това - невъзможност да възприеме мотоциклетиста в огледалата за обратно виждане. Когато управляваният от подсъдимия автомобил вече е завивал наляво и е предстояло да навлезе в страничния път, в този момент с висока скорост го е наближил мотоциклетът управляван от пострадалия и е настъпило сблъскването на двете моторни превозни средства. Несъмнено, водачът, който има намерение да предприеме маневра, е длъжен да не пречи или да застрашава останалите участници в движението. По силата на общия принцип в пътния транспорт, всеки участник в движението очаква от останалите проява на правомерно поведение и затова правилото да не се пречи и да не се застрашава движението е основа на преценка за правомерно движение, въз основа на което е изграден предписаният ред за всички участници в него. Когато обаче, други участници в движението извършват нарушения на правилата за движение, които често пъти не могат да се предвидят предварително, водачът е длъжен да се съобразява и с тях, като вземе мерки за безопасност на движението, ако това е обективно възможно за него, с оглед на скоростта и посоката на движението и личната му безопасност. Правилото на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП визира онези водачи и други участници в движението, които правомерно извършват движение. Поради това оня, който извършва правомерно движение, трябва да бъде сигурен, че няма да срещне пречки и внезапно възникнали опасности от поведението на други водачи. Участниците в движението, които нарушават установените със Закона правила, сами се поставят на опасност да бъдат увредени и когато това е станало от правомерно движещ се участник, не могат да се възползуват от горепосоченото правило, защото именно те са, които са застрашили безопасността на движението. Когато нарушителят на едно правило поставя друг участник в невъзможност да вземе мерки да не бъде увреден, не е налице нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. След като вината на подсъдимия Б. не е била надлежно доказана, оправдателната присъда по повдигнатото обвинение е напълно законосъобразна, което е обусловило и отхвърлянето на гражданските искове за обезщетяване на болките и страданията, изживени от близките на пострадалия М.. Ето защо, касационната жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци К. Г. М. и В. Ц. М. е неоснователна, а обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 351, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 210 от 24.06.2010 год. постановено по внохд № 325/2010 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: