О П Р Е Д Е Л Е Н И Е     N 658   София, 01.12.2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на 24 ноември юли две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА БОНКА ДЕЧЕВА   изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 557/2009 година. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от Ж. И. Д. срещу определение от 30.07.2009 г. по ч. гр. д. № 426/2009 г. на Сливенски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 23.04.2009 г. по гр. д. № 4712/2008 г. на Сливенски районен съд, с което е допуснато обезпечаване на предявения от К. И. и С. И. срещу касаторката иск за установяване придобиване на вещни права върху недвижим имот на основание добросъвестно давностно владение чрез внасяне на парична гаранция от 155 лв. Ответниците по жалбата поддържат, че определението е незаконосъобразно тъй като е обезпечен недопустим иск. Въпросът за принадлежността на правото на собственост за същия имот е бил предмет на гр. д. № 1835/2007 г.на Сливенски районен съд, по което е постановено решение за отхвърлянето му като неоснователен. Силата на пресъдено нещо на това решение преклудира правото на предявяване на нов иск за собственост на същия имот. В производството по ревандикационния иск ищците И е следвало да се позоват на всички придобивни основания относно спорното право на собственост. След като не са го направили, правото им е преклудирано и предявеният устанивителен иск за собственост на ново основание - давностно владение, недопустим. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен акт и е допустима. Обжалвания акт не е от посочените в чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което не е необходимо да се сочат основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането му до касационното му обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на гр. д. № 1835/2007 г. е бил ревандикационен иск, предявен от И. срещу Ж. Д. , в който ищците са се позовали на придобивно основание – договор за покупко-продажба, сключен с праводател Д. и Е. Р. , преди вписване на искова молба, подадена от Д. за унищожаване на сключения между нея и Д. Р. договор за продажба на същия имот. Предявеният от И. срещу Д. установителен иск за собственост, предмет на гр. д. № 4712/2008 г. на Сливенски районен съд е основан на позоваване на кратката придобивна давност, последица от добросъвестно владение осъществявано на правно основание – договор за покупко-продажба за същия имота сключен с праводател Д. и Е. Р. Неоснователен е доводът за преклудиране правото на предявяване на установителен иск за собственост, след като вече между страните е решаван спор за неговата принадлежност. С предявяване на иск за собственост основан на деривативен придобивен способ – договор за покупко-продажба, не се преклудира правото да се установява придобиване вещни права върху същия имот и на друго основание с друг иск. Позоваването на друго правно основание може да бъде направено както чрез съединяването му за съвместно разглеждане с иска, основан на деривативен придобивен способ, така и в отделно производство. Задължение да се позове на всички придобивни основания при предявен вещен иск има ответникът по него, когато той противопоставя свои права върху имота. Ищецът не е ограничен в избора на кое правно основание да се позове за да докаже, че е носител на правото на собственост върху имот, предмет на вещен иск. Предявеният иск е допустим, което обуславя и наличието на обезпечителна нужда. Обжалваното определение е постановено при правилно прилагане на процесуалния закон и не е налице основание за отмяната му.   По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.   О П Р Е Д Е Л И :     ОСТАВЯ В СИЛА определение от 30.07.2009 г. по ч. гр. д. № 426/2009           г. на Сливенски окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.