Р Е Ш Е Н И Е №12 София, 06 юли 2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Мариана Иванчева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 664/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по протест на прокурор при Софийската окръжна прокуратура срещу въззивна присъда от 22.06.2020г., постановена по внохд № 584/19г. по описа на Софийски окръжен съд. В протеста изрично се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че новата въззивна присъда на СОС е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като окръжният съд, след като е констатирал, че първоинстанционната присъда страда от абсолютния процесуален порок - липса на мотиви, е следвало да отмени същата и да върне делото за ново разглеждане на РС – Ихтиман, а не сам да отстрани допуснатото нарушение. Според прокурора, липсата на мотиви е довела втората инстанция до невъзможност да извърши проверка за правилното приложение на закона, а по този начин страните са лишени от една инстанция по същество. Сочи се, че изводът на въззивния съд за недоказаност на обвинението и по-точно досежно авторството на деянието е незаконосъобразен. Това съждение прокурорът е подкрепил с различен прочит на доказателствения материал, твърдейки, че механизмът на деянието е изяснен от свидетелските показания на пострадалия и други двама свидетели - М. и Ч., подкрепени от заключението на съдебномедицинска експертиза и писмените доказателства, поради което изводът за невиновност на подсъдимия се явявал неправилен и необоснован. Искането, което се прави, е за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния или въззивния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира протеста за основателен и моли за уважаването му по изложените в него съображения. Акцентира върху обстоятелството, че въззивният съд е постановил оправдателна присъда при нарушение на закона и процесуалните правила, вместо да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния. Моли за отмяна на съдебния акт, постановен от Софийски окръжен съд. Частният обвинител и граждански ищец Т. Т., както и неговия повереник – адв.Т. Г. - П., редовно призовани, не се явяват. Адвокат В. А. – защитник на подсъдимия Т. П., в пледоарията си изразява позиция в подкрепа на оправдателната присъда на Софийски окръжен съд. Счита, че въззивната инстанция е извела точни и правилни изводи по приложението на материалния закон, като е признала подсъдимия за невиновен. Твърди, че с постановяването на оправдателния съдебен акт не би могло да бъде ограничено правото им на защита. Прави искане протестът да бъде оставен без уважение, а въззивната присъда в сила. Подсъдимият П. моли да бъде оставена в сила оправдателната присъда на окръжния съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 75 от 06.06.2016г. по нохд № 66/2015 г. по описа на Районен съд – Ихтиман подсъдимият Т. М. П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е депозиран протест от прокурор при Районна прокуратура – Ихтиман срещу оправдателната присъда. По депозирания протест е образувано внохд № 968/2016г. по описа на Софийски окръжен съд. С постановено по делото решение от 06.03.2017г. първоинстанционната присъда е отменена, поради допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Ихтиман. С присъда № 38 от 15.03.2018г. по нохд № 167/2017г. на Районен съд – Ихтиман подсъдимият Т. М. П. е признат за виновен в това, че на 14.04.2013 г. в [населено място], , на [улица], пред денонощен магазин на фирма „фирма“, е причинил средна телесна повреда на Т. Г. Т., изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, в резултат на причинено счупване на носни кости с разместване на фрагментите, в следствие нанесен удар с ръка – престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Т. Г. Т. сумата от 1500лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на деликта – 14.04.2013г., до окончателното изплащане, като гражданският иск е отхвърлен за разликата до първоначално предявения му размер от 7 000 лв., като недоказан. Съдът се е произнесъл и по разноските. С въззивна присъда от 22.06.2020г., постановена по внохд № 584/2019г., Софийски окръжен съд, е отменил изцяло първоинстанционната присъда и вместо това е постановил нова, с която подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан по подигнатото му обвинение за престъпление по чл.129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Касационният протест е допустим, но по същество неоснователен. На първо място, следва да бъдат разгледани възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като констатирането на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК би направило по-нататъшната касационна проверка безпредметна. Необходимо е да се обсъди възражението, наведено с касационния протест, че след констатиране на липсата на мотиви на първоинстанционната присъда, въззивната инстанция е следвало да върне делото за ново разглеждане от районния съд, а не да постанови нова присъда. Този довод следва да бъде отхвърлен като неоснователен по няколко причини. Първо, твърдението в протеста, че окръжният съд е констатирал невъзможност за отстраняване на нарушението от страна на първата инстанция при връщане на делото за ново разглеждане, не отговаря на описаното в мотивите на въззивната присъда. Съдът сочи като причина за решаване на делото по същество не разпоредбата на чл. 335, ал. 2, предл. 2 от НПК, а тази на чл. 335, ал. 3 от НПК, която гласи, че при повторно наличие на условията на ал.2(необходимост от отмяна на съдебния акт, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК), въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. По посочения законосъобразен начин е постъпил и Софийски окръжен съд, тъй като видно от описаното процесуално развитие на делото, последното е било вече връщано веднъж на първа инстанция за ново разглеждане, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Второ, актът на Софийски окръжен съд е съобразен изцяло с изискванията на чл.339, ал. 3, вр. чл.305 от НПК. В мотивната част на всяка присъда, съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК е необходимо да бъдат посочени установените от съда обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят. Въззивният съд е изпълнил тези си задължения и постановената нова присъда отговаря на законоустановените изисквания за съдържание. Предвид това не може да бъде споделен и изводът на държавното обвинение, че поради невръщане делото на районния съд се нарушава правото на защита на страните, тъй като са били лишени от една инстанция по същество. Освен законоустановената забрана затова, в случая правото на защита на страните по чл. 253, т. 2 от НПК, е съхранено в пълен обем за подсъдимия с постановяването на оправдателна присъда, а за прокуратурата и частното обвинение съществува правото на касационен протест/жалба, което е гаранция за законосъобразното развитие на процеса и правилното приложение на материалния закон. Трето, чрез разпоредбата на чл.335, ал.3 от НПК се реализира принципът за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, уреден в чл. 22 от НПК, който е елемент на правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 §1 от ЕКЗПЧОС. В останалата си част протестът представлява несъгласие с извършения от съда прочит на доказателствения материал и фактическите положения, приети за установени, което по своята същност представлява оплакване за необоснованост на съдебния акт, а последната не съставлява касационно основание. Върховният касационен съд не притежава правомощие да подменя вътрешното убеждение на проверяваната инстанция, нито да установява нови фактически положения, когато осъществява вменената си от закона компетентност да провери дали оспорения съдебен акт отговаря на изискванията за материална и процесуална законосъобразност. Настоящата инстанция обаче разполага с възможността да упражни контролните си правомощия относно това, дали съдът е развил процесуалната дейност, свързана с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствените източници и дали е формирал вътрешното си убеждение при спазване на императивните разпоредби на процесуалния закон. Преценката досежно относимостта и достоверността на конкретни доказателствени източници, както и поставянето им в основата на отделни фактически изводи, са конкретна изразна форма на вътрешното убеждение на съда и поради това могат да бъдат предмет на касационна проверка само във връзка със спазването на предвидените в НПК правила относно тяхното събиране, проверка и оценка. В конкретния случай с протеста се изразява несъгласие с правните изводи на съда, че наличните по делото доказателства не са достатъчни, за да обосноват авторството на деянието на подсъдимия П.. Твърди се, че са налице категорични и непротиворечиви доказателства затова, и че същите са инкорпорирани в показанията на свидетелите Т., Ч., М. и Л., като се изразява несъгласие с извода на СОС, че техните показания са противоречиви. Според държавното обвинение тези противоречия се дължат на изминалия дълъг период от време между разпитите им през 2013г. и тези през 2020г., както и, че в показанията, дадени през 2013г., липсват такива недостатъци. Цитирани са конкретни изявления от разпити на тези четирима свидетели, посредством които, според касатора, се изяснява механизма на нанасяне на телесната повреда и авторството на подсъдимия. Сочи се още, че групата свидетели, които твърдят, че Т. е ударен в масовото сбиване пред дискотеката, дава твърде противоречиви и хаотични показания. Във връзка с тези твърдения, настоящият състав намира, че при постановяване на новата присъда контролираната инстанция не е допуснала нарушения на принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Въззивният съд е подложил наличния по делото доказателствен материал на пълно, обективно и всестранно изследване, като след извършен законосъобразен анализ е стигнал до извода, че обвинението не е доказано по категоричен начин, поради което не може да бъде постановена осъдителна присъда по отношение на подсъдимия П.. Съдът е разделил условно показанията на свидетелите на две групи, от една страна, тези които подкрепят обвинителната теза, а от друга, тези които я опровергават, като е обосновал подробно кои показания следва, респ. кои не следва да бъдат кредитирани, поради какви причини, както и кои доказателствени материали обуславят направените фактически изводи. В резултат на този анализ е счел, че фактическите положения, приети за установени, не биха могли да доведат до несъмнен извод за основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Подробно съдът е изследвал и показанията, срещу чиято оценка се възразява с протеста(на свидетелите Т., Ч., М.), определил ги е като вътрешно противоречиви и противоречащи едни на други относно механизма на извършване на деянието, като е взел предвид и факта, че показанията на пострадалия Т. се опровергават от други доказателствени материали, а не ги е дискредитирал изначално, като произтичащи от свидетел, заинтересован от изхода на делото. Осъществената от Софийски окръжен съд аналитична деятелност не страда от процесуални пороци, които да сочат на съществено процесуално нарушение при осъществяване на доказателствената дейност на съда и при формиране на вътрешното му убеждение. При обсъждане на материалите по делото няма индиции съдът да е проявил предубеденост или едностранчивост, да е тълкувал едни доказателства превратно и да е изопачил значението на други, нито резултатът от извършената процесуална дейност да противоречи на формалната и житейската логика. В обобщение, Софийски окръжен съд правилно е приел, че събраните по делото доказателства не установяват по един несъмнен и безспорен начин, подсъдимият да е нанесъл на частния обвинител и граждански ищец Т., посредством описания във фактическата рамка на обвинителния акт механизъм и при инкриминираните условия на време, място и обстановка, средна телесна повреда, поради което единственият обоснован и законосъобразен извод е за недоказаност на обвинението. Именно на основание недоказаност на обвинението, въззивната инстанция правилно е приложила закона, като е постановила оправдателна присъда. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 20.06.2020г., постановена по внохд № 584/2019г. по описа на Софийски окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: