Р Е Ш Е Н И Е № 114 гр. София, 01 юли 2019 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 549 по описа за 2019 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Т. Г. срещу решение на Софийски апелативен съд № 134 от 28.03.2019 г, по ВНОХД № 1474/18, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд № 305 от 13.12.2017 г, по НОХД № 1157/17, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 24.11.2014 г в [населено място], като технически ръководител на строителен обект, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, не е изпълнил изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, в нарушение на чл. 26, т. 1, чл. 60 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, с което е причинил смъртта на М. Ю. И., с оглед на което и на основание чл. 123, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на десет месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: Неправилно е прието, че, макар и скачането на пострадалия между етажите да се дължи на волево решение, падането му е неволно. Не е верен изводът, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат. Не е обсъдено, че пострадалият е предприел рисково поведение, в нарушение на нормативните изисквания за безопасност, което не е могло да бъде предвидено и предотвратено от техническия ръководител на обекта. Престъпните последици са настъпили във връзка със състоянието на алкохолно повлияване, което е ограничило способността на пострадалия да се ориентира правилно в обстановката. Налице е пряка причинна връзка между предприетия от него скок от кота 4, 60 м и падането му на кота 0, което обстоятелство не е съобразено при преценката на съставомерността на деянието. Липсата на преграда за предпазване от падане, изградена съобразно нормативните изисквания, е ирелевантно обстоятелство, имайки предвид, че причина за смъртта на пострадалия е предприетият от него рискован скок. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, а същевременно е дал различен отговор на механизма на падане на пострадалия: директно падане от височина 4, 60 метра или стъпаловидно такова / чрез съприкосновение на тялото с кота 3, 24 метра /. Не е взето предвид, че пострадалият е могъл да слезе по вътрешната стълба на обекта вместо да се придвижи чрез скачане от горния етаж / кота 4, 60 м / на долния / кота 3, 24 м /. Не е съобразено предназначението на предпазните прегради да предотвратят неволно падане от височина, а при положение, че пострадалият работник е предприел рисково скачане, това поведение е извън обхвата на нормативно предвидената защита по Наредба № 2. Материалният закон е приложен неправилно, тъй като липсва съставомерно поведение на подсъдимия, което да обуслови отговорността му по чл. 123, ал. 1 НК. Допусната е явна несправедливост на наказанието / не е отчетен изтеклият продължителен период от време от извършване на деянието, оказал достатъчен превъзпитателен ефект върху подсъдимия /. С жалбата се иска да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и подсъдимият да бъде оправдан от настоящата инстанция. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият се присъединява към становището на защитата. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение № 229 от 1.11.2018 г, по н. д. № 919/18, ВКС е отменил оправдателна присъда на Софийски апелативен съд № 10 от 17.05.2018 г, по ВНОХД № 97/18, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. С отменителното решение са дадени указания за провеждане на допълнителен разпит на вещото лице, изготвило СМЕ, за изясняване на механизма на падане на пострадалия: дали се касае за директно или стъпаловидно падане. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция е постановено решението, предмет на настоящата касационна проверка. В изпълнение на указанията от отменителното касационно решение е допуснат допълнителен разпит на вещото лице, а дадените от него устни разяснения са обсъдени в контекста на събраната доказателствена съвкупност. Ползвайки разясненията на вещото лице, че двата механизма на падане са еднакво възможни, САС е приел, че не може да бъде установено с категоричност дали пострадалият е паднал от кота 4, 60 м директно на кота 0, или в процеса на падане тялото е получило съприкосновение с кота 3, 24 м, след което е паднало на земята. Същият извод е извел и СГС, като и двете инстанции са ползвали показанията на свидетеля-очевидец С., заявил, че е видял как пострадалият се е промушил под перилото на кота 4, 60 м, подпрял се е на строителните платна, поставени на долното ниво, кота 3, 24 м, и е тръгнал да скача с десния крак. До този момент пострадалият е попадал в обсега на видимост на свидетеля, който по това време е слизал по вътрешната стълба. Св. С. е чул шум от падане от високо, но не е възприел дали пострадалият е залитнал и е паднал директно на кота 0 или е докоснал с крак долната кота 3, 24 м. При това положение е видно, че двете съдебни инстанции еднакво са интерпретирали механизма на падане на пострадалия, а възражението в тази насока е неоснователно. Съдилищата са отбелязали, че начинът на падане на пострадалия / директно или стъпаловидно / не е от решаващо значение за изхода на делото, тъй като и в двата варианта падането не би било възможно, ако на строителния обект е имало изградено надлежно обезопасяване. Този извод е верен и се споделя от настоящата инстанция. Нормативното изискване за обезопасяване срещу падане от височина, съгласно Наредба № 2 от 22.03.2004 г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи / Наредба № 2 /, предвижда комплекс от мерки за обезопасяване: поставяне на ограждения, скелета, платформи, защитни мрежи, анкерирани защитни съоръжения, предпазни колани, като списъкът не е изчерпателен. Допустимо е да се комбинират няколко мерки, например, парапети и мрежи по цялата височина на съответното ниво, за да се постигне максимална ефективност. Съгласно изискванията на Наредба № 2, използваните съоръжения трябва да бъдат достатъчно високи и да имат най-малко три съставни части, осигуряващи плътност, гарантираща, че неволно падане е невъзможно. По настоящето дело е установено, че е била достигнато ниво кота 4, 60 м. При тази кота, за да се осигурят безопасни условия на труд, е необходимо поставяне на парапети, отговарящи на нормативните изисквания за височина и плътност, и по преценка, предпазна мрежа. Изяснено е, че на строителния обект не е имало парапет, опасващ двете достигнати коти : кота 4, 60 и кота 3, 24 метра, нито е имало предпазна мрежа. В отклонение от нормативните изисквания, на кота 4, 60 м е имало само перило: единична метална арматурна пръчка, която не е отговаряла на изискванията за парапет. На кота 3, 24 м не е имало обезопасяване. За придвижване на работниците е имало изградена вътрешна масивна дървена стълба. Пострадалият е следвало да я ползва, за да се придвижи от горния етаж на долния, но, в нарушение на правилата за безопасност, той е решил да преодолее височината чрез скачане. Взетото решение е повлияно и от състоянието му на алкохолно опиване, 2, 75 промила, към момента на падането му, обусловило състояние на объркване, дезориентация, световъртеж, промени в съзнанието, нарушения в зрението, залитане, апатия, нестабилно равновесие. Въззивният съд е приел, че скокът е умишлен, а падането, неволно, който извод е верен и се споделя от настоящата инстанция. Отчетено е, че пострадалият е нарушил правилата за безопасност на труда, като е предприел скачане от височина, вместо да използва пригоденото за целта вътрешно стълбище. Този факт е оценен като съпричиняване на престъпните последици и е взет предвид при определяне на наказанието, но правилно е посочено, че не отменя съставомерността на деянието. Това е така, защото между поведението на подсъдимия, който не е осигурил безопасни условия на труд на обекта, и смъртта на пострадалия е налице пряка и непосредствена причинна връзка, която не се влияе от неправомерното поведение на пострадалия, предприел рискован скок от значителна височина. Както правилно е приел въззивният съд, отговорността на жалбоподателя произтича от допуснатите от него нарушения на правилата за безопасност на труда по чл. 26, т. 1, чл. 60 и чл. 61 от Наредба № 2, които са в причинна връзка с престъпните последици. Той е допуснал да се работи на обекта при липса на изградени съоръжения за обезопасяване срещу падане от височина, съответстващи на нормативните предписания. От значение за неговата отговорност е обстоятелството, че многократно, преди инкриминираното деяние, той е бил предупреден, че не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, за което са му били връчени пет констативни протокола, за периода от 11.09.2014 г до 11.11.2014 г. Констатациите, че липсва надеждно обезопасяване на обекта, се обуславяли задължение на подсъдимия да изведе работниците от опасната среда и да спре работата, което той не е сторил. Не може да бъде споделено становището на защитата относно предназначението на колективните предпазни средства, предвидени в Наредба № 2. Те следва да са изградени по такъв начин, че падането от височина да се окаже обективно невъзможно, независимо от поведението на работниците, което, в някои случаи, би могло да се окаже и неправомерно от гледна точка на спазване на правилата за техническа безопасност. Правилно е прието, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за безопасност на труда и настъпилия престъпен резултат. Това е така, защото, при наличието на изградени високи и плътни парапети, респективно, поставяне на защитни мрежи по височина на достигнатите коти, независимо от предприетия рисков скок, падането на работник от определена височина на кота 0, би се оказало невъзможно. Нормативно предвидената защита обхваща всички възможни случаи на падане, независимо от какво е предизвикано: от залитане, от завиване на свят от височина или от друга причина. В случая, ако изискванията за безопасност по Наредба № 2 са били изпълнени: чрез поставяне на плътен парапет и / или предпазна мрежа, не би се стигнало до настъпване на престъпните последици. Ето защо, съставомерността на деянието е преценена правилно, като деянието е квалифицирано по чл. 123, ал. 1 НК, откъдето и материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането на жалбоподателя за неговото оправдаване от настоящата инстанция, тъй като това би било допустимо само при осъждането му за несъставомерно деяние, която хипотеза, в случая, не е налице. Не е допуснато нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Отговорността на подсъдимия е реализира при хипотезата на чл. 55 НК, като е отчетено наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства / чисто съдебно минало, добри характеристични данни, отлична служебна характеристика, липса на предходни нарушения по безопасност на труда / и едно изключително такова: значителна степен на съпричиняване на престъпния резултат, произтичаща от поведението на пострадалия, който е допуснал нарушение на правилата за техническа безопасност. При определяне на наказанието е отчетено в полза на подсъдимия и това, че преди инцидента той е бил задействал процедурата по осигуряване на защитни съоръжения, които са забавени поради поведението на друго длъжностно лице. В същото време, завишена е степента на обществена опасност на деянието, което произтича от нелепата загуба на човешки живот при трудова злополука, която е можела да бъде избягната чрез извеждане на работниците от опасната среда и спиране на работата на обекта до изграждане на надлежно обезопасяване. Това обстоятелство не може да бъде пренебрегнато, поради което настоящата инстанция намери, че срокът на наказанието „лишаване от свобода” е отмерен справедливо. Що се отнася до възражението на защитата, че следва да се цени като смекчаващо обстоятелство срокът на воденото наказателно производство, оказало възпитателно въздействие върху подсъдимия, следва да се посочи следното: Срокът на наказателното производство е в рамките на „разумния” такъв, поради което това обстоятелство самостоятелно не може да се цени като смекчаващо такова. Доводът, че този срок е оказал възпитателно въздействие върху подсъдимия, е споделен от инстанциите по същество, които са намерели, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати с приложението на чл. 66 НК. Прието е, че подсъдимият е с ниска обществена опасност и за постигане на целите по чл. 36 НК, не е необходимо наказанието „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно незабавно, с оглед на което то е отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че определеното наказание десет месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, отговаря на критерия за справедливост, залегнал в чл. 348, ал. 5 НПК, поради което не са налице условия за неговото по-нататъшно смекчаване. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 134 от 28.03.2019 г, по ВНОХД № 1474/18. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: