Р Е Ш Е Н И Е № 209 София, 26.07.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1462/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./, [населено място] чрез процесуален представител инспектор-юрист М. Л. против въззивно решение на Апелативен съд–Велико Т. № 136/6.07.2010 г., постановено по гр. д. № 159/2010 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Плевенски окръжен съд № 20/23.12.2009 г., постановено по гр. д. № 1/2007 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от К., [населено място] против Л. Г. И. ЕГН [ЕГН] и съпругата му М. Х. И. ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД по отношение на описаното в решението имущество; отхвърлен е като неоснователен предявеният от К., [населено място] против едноличен търговец с наименование „Л. И.-И.”, представляван от Л. Г. И. иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата описаното в решението имущество; отхвърлен е като неоснователен предявеният от К., [населено място] против едноличен търговец с наименование „М.-ЛМ-М. И.”, представляван от М. Х. И. иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата на описаното в решението имущество. С определение на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение № 103/31.01.2011 г. по гр. д. № 1462/2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като е прието, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р. № 89/29.01.2010 г. по гр. д. № 717/2009 г., ВКС, ІІІ г. о. по правен въпрос, касаещ начина за определяне стойността на имуществото, предмет на иска, както и размера на приходите и разходите на проверяваното лице – дали по посочената в документите за собственост придобивна стойност или по реалната им пазарна оценка, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правните въпроси: налице ли е имущество на значителна стойност ако през проверявания период лицето е придобило имущество като физическо лице и в качеството на едноличен търговец; договорът за банков кредит „законен източник” ли е на доход по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИПД; при получени от банков кредит средства следва ли да се приеме за законен източник на доход размера на всички получени по кредита средства или само тази част от кредита, която е възстановена от лицето на банката-кредитодател. По правните въпроси: По въпрос № 1: Относно начина, по който се определя стойността на имуществото на проверяваното лице, а от там и размера на неговите приходи и разходи – дали по посочената в документите придобивна стойност или по тяхната реална пазарна оценка? С решение на Върховния касационен съд № 89/2010 г., постановено по гр. д. № 717/2009 г., ІІІ г. о. е прието, че стойността на проверяваното имущество, с оглед преценката дали същото е на значителна стойност съгласно чл. 3, ал. 1 вр. § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД е обективна величина, което означава, че следва да се преценява реалната му пазарна цена към момента на придобиването му /установява се с помощта на експертни заключения/, а не цената на проверяваното имущество по неговата придобивна цена, посочена в документите за собственост. Това разбиране е възприето и с решение № 471/6.07.2010 г. по гр. д. № 641/2009 г., ВКС, ІІІ г. о. и с решение № 671/9.11.2010 г. по гр. д. № 875/2010 г., ВКС, ІV г. о., постановени в производство по чл. 290 ГПК. По въпрос № 2: Налице ли е имущество на значителна стойност /над 60000 лв./ в случаите, когато проверяваното лице е придобило имущество като физическо лице и в качеството на едноличен търговец? За нуждите на производството по ЗОПДИППД следва да се има предвид, че според търговското право „едноличен търговец” е само определена от закона правоспособност на физическото лице, придобита с факта на регистрация в търговския регистър без да се създава нов правен субект, различен от физическото лице, което действа като търговец. В този аспект предприятието на едноличния търговец не е отделен субект на правото и не е необходимо да се разграничава качеството, чрез което физическото лице действа в търговския оборот – дали като физическо лице или като търговец, респ. стойността на имуществото, придобито от проверяваното лице /като физическо лице и като едноличен търговец/ следва да се разглежда като обобщена величина. По въпрос № 3: Договорът за банков кредит е ли „законен източник” на средства по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД или не и придобитите чрез банков кредит средства следва ли да се преценяват като законен доход или само тази част от кредита, която проверяваното лице е възстановило на банката? Банковият кредит е институт на гражданското право и е правно основание по ТЗ за придобиване в собственост на парични средства. По отношение на имуществото на правните субекти банковият кредит е задължение, а не средство за увеличаване на имуществото, тъй като подлежи на връщане. Затова пълният размер на получения банков кредит не следва да се третира като законен източник на доход по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД, а като такъв следва да се третира само тази част от кредита, която проверяваното лице е върнало на банката до края на проверявания период. За ответниците по касация Л. И. И., М. Х. И., [фирма] и [фирма], [населено място] е подаден писмен отговор от процесуални представители адвокати Н. А. и Х. Б.. За Върховна касационна прокуратура прокурор С. е обосновала становище, че жалбата е основателна и въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на касационната жалба, като съобрази доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Въззивният съд е възприел правния извод на първоинстанционния съд, че спрямо ответника Л. И. е налице първата от кумулативно дадените в ЗОПДИППД предпоставки за отнемане в полза на държавата процесното имущество-ответникът е осъден с влязла в сила на 21.06.2002 г. по н.о.х.д. № 658/2002 г. на ПлОС, като е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, попадащо в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 23 ЗОПДИППД. Посочено е, че разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД съдържа оборима презумпция, по силата на която се предполага, че едно имущество на значителна стойност е свързано с престъпната дейност на лицето, щом като не е установен законен източник за придобиването на това имущество, като причинна връзка между характера на престъпната дейност и придобиването на имуществото законът не изисква – причинната връзка се предполага, когато не е установен законен източник на доходи, като тежестта на оборване на презумпцията в съдебното производство е на ответната страна. Неправилно съдът е приел, че предвидената законова предпоставка – да е придобито имущество със значителна стойност е налице само по отношение на ответниците в качеството им на еднолични търговци. За нуждите на производството по ЗОПДИППД следва да се има предвид, че според търговското право „едноличен търговец” е само определена от закона правоспособност на физическото лице, придобита с факта на регистрация в търговския регистър, но не се създава нов правен субект, различен от физическото лице, действащо като търговец. В този аспект предприятието на едноличния търговец не е отделен субект на правото и затова не е необходимо да се разграничава качеството, чрез което физическото лице действа в търговския оборот: дали като физическо лице, дали като търговец, респ. стойността на имуществото, придобито от проверяваното лице-дали като физическо лице, дали като едноличен търговец. Становището на въззивния съд, че стойността на имуществото на проверяваното лице следва да се определя въз основа на посочените в документите за придобиване на имущество цени е неправилно. Стойността на проверяваното имущество, с оглед преценката дали същото е на значителна стойност по смисъла на чл. 3, ал. 1, вр. § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД, е обективна величина, което означава, че следва да се преценява реалната му пазарна цена към момента на придобиването му, а не цената на имуществото по придобивната му цена, посочена в документите за собственост. В този смисъл се е произнесъл Върховният касационен съд с Р. № 89/2010 г. по гр. д. № 717/2009 г., ІІІ г. о.; Р. № 471/6.07.2010 г. по гр. д. № 641/2009 г., ІІІ г. о.; Р. № 671/9.11.2010 г. по гр. д. № 875/2010 г., ІV г. о., постановени в производство по чл. 290 ГПК. С последното решение е посочено, че доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ се изчерпва с това, че удостоверява по обвързващ начин какво страните по сделката са заявили пред нотаруса. Държавата, в лицето на К., не е обвързана от изявленията на страните пред нотариуса относно стойността на имуществото, предмет на съответната сделка. Независимо от изложеното въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. Основателен е основният защитен довод на ответниците по касация, обоснован с писмения отговор на касационната жалба от процесуалните им представители адвокатите Н. А. и Х. Б., поддържан от тях и пред двете предходни инстанции. Основание за образуване на производството по ЗОПДИППД е влязла в сила присъда № 2513/22.05.2002 г. на Плевенски районен съд, ІV-ти наказателен състав, постановена по н. о. х. д. № 658/2002 г., влязла в сила на 21.06.2002 г., по отношение на ответника по касация Л. И. И.. Ответникът по касация е бил признат за виновен за това, че през периода от 25.08.1998 г. до 16.10.2001 г. в [населено място], област П. е държал огнестрелно оръжие-гладкоцевна ловна пушка „М.”, без да има за това надлежно разрешение и на основание чл. 339, ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК му е наложено наказание „глоба” в полза на държавата в размер на сумата 200.00 лв. Видно от приложеното платежно нареждане в деня на произнасяне на присъдата-22.05.2002 г. Л. И. е заплатил глобата по сметка на Районен съд, П.. От приложеното свидетелство за осъждане е установено, че на основание И. е реабилитиран по право, считано от 21.06.2003 г., тъй като е осъден на наказание „глоба” и в течение на една година от изтърпяване на наказанието не е извършил друго престъпление. Съгласно чл. 85, ал. 1 НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. Плевенският окръжен съд на 31.01.2006 г. е изпратил уведомление до директора на К.-ТД, Л. /вх. № 14/31.01.2006 г./ за посочената по-горе влязла в сила присъда без да съобрази действието на разпоредбата на чл. 85, ал. 1 НК и настъпилата към този момент по отношение на ответника по касация Л. И. реабилитация по право. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД по реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3, и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник. Следователно, за да се приеме за основателно искането на К. не е достатъчно само да е установено наличие на имущество на значителна стойност и осъществена престъпна дейност, но и данни за наличие на такива факти и обстоятелства, които биха могли да обосноват извод, че имуществото е придобито със средства именно от престъпна дейност на лицето. Конкретният случай не е такъв. С. анализ на установените по делото факти изключва предположение за връзка между извършеното от ответника по касация престъпление за периода 1998 г. - 2001 г. и произхода на средствата, вложени в придобиване на процесното проверявано имущество, изследвано за период от 25 години /от 1982 г. до 2007 г/. Извод за връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, не може да бъде направен и с оглед характера на престъплението – държане на ловна пушка без разрешително в рамките на период от три години. При това положение, не е налице основание да се предположи, че придобитото от ответника по касация и съпругата му имущество е свързано с престъпна дейност, което обосновава неоснователност на иска с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД. В този смисъл следва да се има предвид задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по решения, постановени в производство по реда на чл. 290 ГПК - Р. № 834/23.12.2010 г. по гр. д. № 1417/2009 г., ІV г. о.; Р. № 806/20.02.2011 г. по гр. д. № 1335/2009 г., ІV г. о. и Р. № 607/29.10.2010 г. по гр. д. № 1116/2009 г., ІV г. о. При този изход на делото основателно е искането на ответниците по касация за отмяна на допуснато обезпечение на иска съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3ЗОПДИППД и определението, с което е допуснато обезпечението следва да се отмени. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Апелативен съд – Велико Т. № 136/6.07.2010 г., постановено по гр. д. № 159/2010 г. по описа на същия съд. ОТМЕНЯ допуснатото с определение на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение от 3.10.2007 г. обезпечение на иска, постановено по гр. д. № 1/2007 г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: