Р Е Ш Е Н И Е № 93 С.,23.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б.,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 379 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. П. и П. П. П. срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 21.07.2009г. по гр.д.№257/2006г. С определение №643/21.06.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за възможността да бъдат допуснати гласни доказателства в производството пред въззивния съд при действието на ГПК/отм./ и по въпроса за начина на установяване на идентичността на недвижим имот при наличие на оспорване и необходимостта да бъде назначена съдебно-техническа експертиза. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не е допуснал поисканите от тях свидетели за установяване на фактическите им твърдения като неправилно е приел,че двама от тях са разпитвани от жалбоподателката П. П. П. пред районния съд. Поддържат също така,че неправилно съдът не е допуснал съдебно-техническа експертиза за определяне на идентичността на процесния имот,както и че неправилно е приел за установено твърдяното от ищеца придобиване на право на собственост върху имота, след като ищецът не е установил по пътя на пълното и главно доказване изтеклата в негова полза придобивна давност.Молят обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът по касационна жалба П. Н. П. не изразява становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: П. Н. П. е предявил срещу С. К. П. и П. П. П. по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението на ¼ ид.част от УПИ VІ-274 от кв.19 по плана на[населено място], която твърди,че е придобил по наследство. С обжалваното решение С. градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на С. К. П. и П. П. П.,че П. Н. П. е собственик на основание наследство от Н. П. А. на ¼ ид.част от УПИ VІ-274, кв.19 по ПУП на[населено място]-гр.С.,с площ от 1054кв.м. и на основание чл.108 ЗС С. К. П. и П. П. П. са осъдени да му предадат владението върху ¼ ид.част от имота. Прието е,че на 03.04.1970г. е съставен н.а.№109/1970г.,с който К. П. Г.,наследодател на С. К. П., е признат за собственик по наследство,делба и придобивна давност на ½ ид.част от парцел VІ,отреден за имот №274 в кв.19 по плана на[населено място]. На 17.02.1971г. е съставен н.а.№117/1971г.,с който Н. П. А., наследодател на П. Н. П.,е признат за собственик по наследство, делба и придобивна давност на другата ½ ид.част от имота. С оглед на това е прието,че имотът е бил съсобствен между наследодателите на страните Н. А. и К. Г. при равни квоти и по силата на наследствено правоприемство притежаваните от тях идеални части са преминали в собственост на наследниците по закон-1/4 за П. Н. и ½ за С. К.. Възражението на С. К. и П. П.,че са придобили по давност целия имот е прието за недоказано-прието е,че не е проведено успешно доказване на обстоятелството,че са осъществявали фактическа власт върху целия имот в продължение на повече от 10 години с намерение за своене. Прието е,че до 2001г. част от имота е владяна от П. Н. чрез държател /св.Д./,който е осъществявал фактическата власт върху вещта за него и едва през 2001г. фактическата власт върху спорната част от имота е преминала във владението на П. и С. П.,които я упражняват и понастоящем. Прието е,че заплащането на данъци за имота от К. П.,а впоследствие и от С. К. П. не установява дали данъчните задължения са били погасявани за целия имот,нито обосновава извод за осъществявана фактическа власт върху целия имот. Прието е също така,че съставеният на 19.11.2001г. нотариален акт №59, с който С. К. П. е признат за собственик на целия имот по наследство и давност не съставлява годно доказателство за установяване право на собственост,тъй като в исковия процес отразената в него констатация на нотариуса не е била доказана. Въпросът,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване,касае възможността да бъдат ангажирани нови доказателства в производството пред въззивната инстанция при действието на ГПК/отм./, както и начините за установяване идентичността на недвижим имот и правомощията на въззивния съд при направено оспорване в тази насока. При действието на ГПК/отм./ съобразно указанията по приложението на процесуалния закон,дадени в т.6 на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС съдът е длъжен да допусне и онези доказателства,които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоинстанционния съд,но не е сторил това вкл. поради виновното си процесуално поведение,вкл. да разпита неразпитани пред първата инстанция свидетели,които подкрепят вече установени обстоятелства,ако са необходими с оглед защитната позиция на страната,която се позовава на тях. Обстоятелството дали въззивникът е могъл да посочи тези доказателства в производството пред първоинстанционния съд и причините,поради които не е сторил това своевременно в производство по ГПК/отм./ е ирелевантно. От съществено значение е единствено обстоятелството дали поисканите с въззивната жалба доказателства вече не са били събрани в производството пред първоинстанционния съд,както и дали същите целят установяване на относими към спора факти и са допустими по правилата на процесуалния закон. При спор за идентичността на имота съобразно указанията,дадени в т.10 на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС,съдът следва да допусне експертиза, ако въз основа на останалите доказателства не може да формира изводите си. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно. В нарушение на съдопроизводствените правила /чл.205 ГПК/отм./ въззивният съд е допуснал на П. П. П. и С. К. П. само един свидетел за установяване на твърденията им за упражняване на фактическата власт върху имота като е приел,че останалите поискани свидетели са били вече разпитвани пред първоинстанционния съд,след като в производството пред първоинстанционния съд са били разпитани само свидетели,доведени от П. Н. П.. Както вече беше отбелязано,обстоятелството поради каква причина поисканите от ответниците по предявения иск свидетели не са били доведени в производството пред първоинстанционния съд е ирелевантно при преценката за допустимостта на това доказателствено средство в производството пред въззивния съд,провеждано по реда на ГПК/отм./. И след като поисканите свидетели не са били разпитвани в производството пред първоинстанционния съд недопускането им до разпит следва да се приеме за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като лишава страната от възможността да организира защитата на твърдяното от нея право. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел за ненуждаещо се от доказване,че имотите,описани в н.а.№109/1970г.,н.а.№117/1971г.,н.а.№59/2001г. и в исковата молба са идентични само въз основа на изявлението на пълномощника на П. Н.. Разпоредбата на чл.109,ал.последна ГПК/отм./ намира приложение само ако твърденията на страните за осъществяването на определен, имащ значение за спора факт,съвпадат. При наличие на оспорване по отношение осъществяването на такъв факт,същият не може да се приеме за ненуждаещ се от доказване. В случая П. П. П. и С. К. П. изрично са оспорили наличието на идентичност на процесния имот с имотите, описани в нотариалните актове от 1970г.,1971г.и 2001г.,изложили са съображенията си за това във въззивната жалба и са поискали изслушване на съдебно-техническа експертиза за установяване на идентичността. По реда на чл.109,ал. последна ГПК/отм./ това обстоятелство не може да се приеме за ненуждаещо се от доказване,като съгласно указанията,дадени в т.10 на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС въззивният съд следва да допусне изслушване на експертиза за установяване на идентичността. Допуснатите от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила са съществени по смисъла на чл.281,т.3 ГПК,поради което по реда на чл.293,ал.1 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено и на основание чл.293,ал.3 ГПК делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания да бъде допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза за установяване идентичността на описания в исковата молба недвижим имот с имотите, описани в н.а.№109/1970г.,н.а.№117/1971г. и н.а.59/2001г.,както и да бъдат допуснати до разпит поисканите от С. К. П. и П. П. П. свидетели за обстоятелството от кого е била упражнявана фактическата власт върху процесния имот в периода от 1976г. до предявяването на иска и с какво намерение е била упражнявана фактическата власт. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на С. градски съд, постановено на 21.07.2009г. по гр.д.№ 257/2006г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на С. градски съд. Председател: Членове: