Р Е Ш Е Н И Е

№ 88

гр.София,

18.04.2022г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря К.Първанова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 1740 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК
Обжалвано е решение № 2 от 10.01.2018 г., постановено по гр.д. № 554/2017 г. на Окръжен съд - Сливен в частите, с което са отхвърлени частично искове с правно основание чл. 214, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, по чл. 86 ЗЗД и исковете по чл. 214, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 196 ЗОВСРБ.
Допуснато е касационно обжалване по въпросите в кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, както и от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебното правоотношение,
Жалбоподателят - С. Т. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно, моли да бъде отменено и да бъдат уважени предявените от него искове.
Ответникът - РС „Военна полиция" - Сливен, към служба“Военна полиция“-София, чрез процесуален представител поддържа доводи, че обжалваното решение следва да се потвърди, но ако съдът намери, че е останало неизяснено от фактическа страна, то следва да го върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С определение № 339 от 09.10.2017 г. ВКС е спрял производството по делото, до приемане на решение по Тълкувателно дело № 6 от 2017 г. ОСГК ВКС.
Настоящият състав като е констатирал, че е прието решение по ТД № 6/2017г. ОСГК на ВКС, поради което е възобновил настоящето производство.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:
С въззивното решение съдът, като е потвърдил първоинстанционното решетние, е отхвърлил частично иск с правно основание чл. 214, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ за разликата от уважената част на иска в размер на 33,04 лева до пълния предявен размер от 14 441,75 лева , иск по чл. 86 ЗЗД за разликата над 5,34 лева до пълния предявен размер от 9 189,46лева - лихва за забава, като са отхвърлени и исковете по чл. 214, ал. 1,т. 1, във вр. с чл. 196 ЗОВСРБ за сумата от 885,50 лева и за лихвата за забава върху посочената сума в размер на 386,66 лева, за период от 01.09.2010г. до 02.11.2015г.
По делото е установено, а и между страните не е спорно, че ищецът – жалбоподател е военнослужещ, изпълнявал е 24 часови дежурства по график, без това да е изпълнение на основна служебна функция, но те са били част от служебното му време. Посочва се, че в периода 20.04.2006 г. ищеца е бил назначен на първа сержантска длъжност „изпълнител“ по ред и охрана в Териториален сектор „Бургас“ към Регионална служба за сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване“ – Сливен, а от месец април 2008 г. е бил преназначен на длъжност „технически сътрудник“ в Първи военнополицейски екип в Трети сектор в отдел „Контрол и охрана“в регионална служба „Военна полиция“ – Сливен.
Прието е, че със заповед от 12.08.2015 г. на Директора на Служба „Военна полиция“ – София е прекратен договора за военна служба, а със заповед от 18.09.2015 г. на Директора на Регионална служба „Военна полиция“ – Сливен е отчислен от списъчния състав на регионалната служба считано от 19.09.2015 г. Анализирайки свидетелските показания съдът е приел, че писмени заповеди за компенсиране на служителите с почивка не били издавани до 2012г., но компенсации имало и те били отразявани с буква „П” /означаващо почивка/ в месечните графици. От приети по делото основна съдебно-икономическа експертиза и две допълнителни такива, е установено, че за исковия период от време ищецът е работил над нормативно установеното работно време, за периода месец юни 2006г. до м.февруари 2014г. ищецът е полагал 24 часови дежурства, а от м.март 2014г. е полагал само дневни и нощни дежурства / м.март и април 2014г. – 12 часови, а от м.май 2014г. – 10 часови/. Установено е от приетите заключения, че първите заповеди за компенсиране на допълнително положен труд от дежурства фигурират при ответника от края на 2011г. , за периода 2012г.- м.февруари 2014г. ищецът е полагал 24 часови дежурства, но не е бил компенсиран за едно дежурство, положено на 21.02.2014г., за което му се дължало възнаграждение в размер на 33,04 лв.
Съдът е взел предвид обстоятелството , че заключенията на експертизите са в два варианта - по първия е посочено, че ищецът не бил компенсиран за дадени от него дежурства или работа над нормалната продължителност на работното време за 405,5 дежурства в работни дни, 35 дежурства в почивни дни и 3 по време на официални празници и стойността на обезщетението възлиза на 14 408,71 лв., допълнено с едно дежурство на 21.02.2014г. в размера на 33,04 лева или общо възнаграждението е в размер на 14 441,75лева, а обезщетението за забава за периода 01.07.2006г. до 02.11.2015г. /датата на депозиране на ИМ в съда/ в размер на 9 189,06 лв.,а във втория вариант е посочено, че ищецът не бил компенсиран за дадени от него 28,5 дежурства в работни дни, 22 в почивни дни и 3 в празнични дни, за което обезщетението е в размер на 1 922,16 лв., допълнено с едно дежурство положено от ищеца на 21.02.2014г., за което се дължио възнаграждение в размер на 33,04 лв. или общия размер на обезщетението е 1 955,20 лв., а лихвата за забава за периода 01.07.2006г. – 02.11.2015г. е в размер на 1 336,54 лв., а от датата на прекратяване на служебното правоотношение 19.09.2015г. до 02.11.2015г. /ИМ/в размер на 23,38 лв.
По втората главна претенция на ищеца съдът съобразявайки заключението на вещото лице е приел, че за периода 01.07.2010г.- 31.08.2012г. последният е положил 77 бр. 24 часови дежурства, за които възнаграждението съобразно Наредба № Н-15/27.04.2010г., обн.ДВ бр.36/14.05.2010г. било в размер на 885,50 лв. , лихвата за забава за периода 01.09.2010г. до 02.11.2015г. е в на 386,66 лв., а за периода от 19.09.2015г. /прекратяването на правоотношението/ до 02.11.2015г. в размер на 10,59 лв. Прието е, че за периода 01.09.2012г. до 14.09.2012г. ищецът не е полагал 24 часови дежурства.

Прието е, че докато служебното правоотношение е съществувало, кадровият военнослужещ, който е полагал труд, превишаващ продължителността на регламентираното нормално дневно служебно време, е имал правото, а работодателят – задължението за компенсиране – тоест осигуряване на ползване на намалено работно време в рамките на месеца на службата или на следващия месец. Изложени са съображения за това, че задължението на работодателя да компенсира служителя е изискуемо от месеца, следващ месеца, в който е следвало да се извърши компенсирането, като неизпълнението на задължението да бъде компенсиран служителя в рамките на месечния срок по т. 28 от заповедта на министъра на отбраната, вр. чл. 136а, ал. 4 КТ, поражда правото на служителя сам да определи времето на компенсирането. Прието е, че при прекратяване на правоотношението на военнослужещия се дължи заплащане на труд, положен над установеното служебно време, само когато до този момент не е извършено компенсиране с намалено работно време.

За да постанови своето решение, решаващия съд е приел, че давностният срок, е тригодишен за възнаграждението за труд, съгласно разпоредбата на чл. 111, б.а, пр. 1 ЗЗД, и доколкото в случая претендираните обезщетения имат за произход положен извънреден труд по служебно правоотношение /приравнено на трудовото/, той започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, съгласно чл. 114 , ал. 1 ЗЗД. Това задължение на работодателя безспорно е изискуемо от месеца, следващ месеца, в който е следвало да се извърши компенсирането, поради което по-голямата част от претендираните вземания са погасени по давност, поради което въззивният съд е отхвърлил частично исковете.
Допуснато е касационно обжалване обжалване на решението в обжалваната му отхвърлителна част, по въпросите в кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, както и от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебното правоотношение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съдът ги е разрешение в противоречие с практиката на ВКС, изразена и в ТД № 6/2017г. ОСГК на ВКС.
Настоящият състав намира, че на поставените за разглеждане въпроси е даден отговор в постановеното тълкувателно решение по ТД№6/2017г. ОСГК на ВКС. Прието е, че вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл.358 ал.1, т.3 ,във връзка с ал.2, т.2 КТ.
При така дадения отговор на въпросите, обусловили допускането на касационното обжалване настоящият състав намира, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени. Настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора, тъй като допуснатото от въззивният съд нарушение на материалния закон не налага повтаряне или извършване на нови процесуални действия.
Удължаването на работното време /служебно време/ е общият случай на полагане на труд от военнослужещите, който превишава нормативно определената продължителност на работното време – чл.136 КТ, чл.194 ЗОВСРБ и Наредба № Н-18/19.12.2012 г. на Министъра на отбраната.То се състои в установяване на работен ден с продължителност по-голяма от обичайната за съответния вид труд или категория работници и служители. Удължаването е допустимо не като постоянна, а като временна мярка – през отделни работни дни. Удължаването на работното време се компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни с писмен акт – чл.136а КТ и чл.194 ал.5 ЗОВСРБ. В хода на съществуващо правоотношение военнослужещият не винаги може да реализира правото си на почивка по предвидения в закона ред, за разлика от отпуските, по отношение на които са въведени рестрикции относно начина на ползване и погасяването им по давност. Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на правоотношението както е прието в цитираното по-горе тълкувателно решение, независимо че ЗОВСРБ не съдържа изрична уредба по този въпрос, но той е принципно разрешен в общия нормативен акт – чл.136а, ал.5 КТ, като и начинът на изчисляването му е посочен в същия текст – компенсацията се заплаща като извънреден труд, т.е. дължимите обезщетения следва да се изчисляват на база последното получено пълно брутно месечно възнаграждение. Следва да се изхожда от принципно установените постановки, използвани обичайно от законодателя при уредбата на института за обезщетенията при освобождаване от служба /вж. в този смисъл решение по гр.д.№ 946/2009г. на ІІІ г.о./, като бъде изключено приложението на всякакъв субективен критерии при определяне на дължимия размер на обезщетение.
От приетото по делото допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза /л.59 на гр.д.№4008/2015г./ се установява, че за периода от 01.05.2006г. до декември 2011г, включително некомпенсираното работно време в дни е 443,5, а в часове 3548 часа, за което се дължи обезщетение 14 408,71лева главница и 9 189,06 лихва до исковата молба, за периода 01.07.2010г. до 31.08.2012г. ищецът е положил 77броя двадесет и четиричасови дежурства некомпенсирани , за които му се дължи сума от 885,50лева главница и 386,66 лева лихва до исковата молба, за периода 01.09.2012г. до 18.09.2015г. ищецът е компенсиран.
При така установените обстоятелства по делото предявените искове с правно основание чл.214, вр. чл.194 ЗОВСРБ следва да бъдат уважени сумата над 33,04 лева 14 441,75 лева обезщетение по чл. 214, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, за времето от , 01.05.2006г. до 31.12.2011г., сумата над 5,34 лева до 9 189,46лева - лихва за забава, сумата 885,50 лева и за лихвата за забава върху посочената сума в размер на 386,66 лева, за период от 01.07.2010г. до 31.08.2012г., ведно със законната лихва 02.11.2015г. до окончателното изплащане на сумите.Следва да бъде заплатена и законната лихви върху присъдените обезщетения, считано от 02.11.2015г./ датата на която е предявен иска/.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл.80 ГПК на ищецът следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 7000лева.
Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 10.01.2018 г. по в.гр. д. № 554/2017 г. ОС - Сливен, в частта му, с коятото са отхвърлени искове с правно основание чл. 214, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, по чл. 86 ЗЗД и исковете по чл. 214, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 196 ЗОВСР за сумите над 33,04 лева до пълния предявен размер от 14 441,75 лева , иск по чл. 86 ЗЗД за разликата над 5,34 лева до пълния предявен размер от 9 189,46лева - лихва за забава, като са отхвърлени и исковете по чл. 214, ал. 1,т. 1, във вр. с чл. 196 ЗОВСРБ, за сумата от 885,50 лева и за лихвата за забава върху посочената сума в размер на 386,66 лева, за период от 01.09.2010г. до 02.11.2015г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА СЛУЖБА „Военна полиция" – Сливен, към служба „Военна полиция“-София, ДА ЗАПЛАТИ НА С. Т. Т. сумата над 33,04 лева до 14 441,75 лева обезщетение по чл. 214, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, за времето от , 01.05.2006г. до 31.12.2011г., сумата над 5,34 лева до 9 189,46лева - лихва за забава, сумата 885,50 лева и лихвата за забава върху посочената сума в размер на 386,66 лева, за период от 01.07.2010г. до 31.08.2012г., ведно със законната лихва 02.11.2015г. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА СЛУЖБА „Военна полиция" – Сливен, към служба „Военна полиция“-София, ДА ЗАПЛАТИ НА С. Т. Т. сумата 7000 лева разноски за всички инстанции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: