Р Е Ш Е Н И Е № 399 С., 24.10.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 1203 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. Х. от [населено място], обл.Велико Т., срещу решение №192 от 11.06.2010г. по гр.д.№251/10г. на Великотърновския окръжен съд. В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, изразяващи се в това, че съдът приложил презумпцията на чл.92 от ЗС, без да отчете доказателствата по делото, сочещи опровергаването и, а освен това, въпреки наличие на предпоставките на чл.266, ал.2, т.1 от ГПК, отказал да допусне във въззивната инстанция разпит на свидетели, които по обективни причини страната не могла да доведе в първата инстанция. Ответникът в производството И. Н. А. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. С определение №306 от 04.04.11г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса може ли да се придобие по давност постройка, която е строена върху чуждо дворно място чрез търпими действия от страна на собственика на земята. За да се произнесе по този въпрос и по касационната жалба, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Великотърновския окръжен съд е потвърдил решение №7 от 06.01.2010г. по гр.д.№2194/08г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. И. Х. против И. Н. А. иск за установяване на собствеността на ищцата върху ¼ ид.част от УПИ VІ в кв.54 по ПУП на [населено място], [община], заедно с построените в него стара полумасивна къща, състояща се от кухня и стая над нея; долепената към нея масивна самостоятелна жилищна пристройка; гараж и плевня-сайвант. Въззивният съд е приел, че страните по делото И. А. и Н. Х. са баща и дъщеря. Дворното място е било владяно от родителите на И. А. още преди 1950г., до смъртта им съответно през 1968 и 1979г. В това място те построили и старата жилищна сграда и плевника. Макар останалите сгради – пристройката, гаражът и др.стопански постройки да са строени от ответника И. А. и съпругата му Господина /майка на ищцата/ по време на брака им, те са станали собственост на родителите на И. по приращение, тъй като те са били собственици на дворното място. След тяхната смърт, ответникът И. А. се снабдил с нотариален акт №1319/08г. за собственост по давностно владение и наследство за целия имот. Той е станал собственик на имота по наследство и е продължил владението му лично за себе си. Съпругата му Господина не е била владелец на имота, тъй като няма основание за това, а и давност между съпрузи не тече. Затова след нейната смърт дъщерята Н. И. Х. не е придобила наследствен дял от майка си върху спорния имот. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното: В решение №679/11.04.67г. по гр.д.№2077/66г. на ВС, І ГО е прието, че правото на строеж може да се отстъпи и с тъй наречените търпими действия – когато собственикът на земята допусне трето лице да строи за себе си сграда и не му пречи на владението на сградата в продължение на десет години. В този случай лицето, което е построило сградата за себе си, става неин собственик по давност. По настоящото дело има данни за подобно отстъпване на правото на строеж чрез търпими действия. Има данни, че родителите на ответника, които са били собственици по давност на дворното място, са допуснали техния син И., по време на брака си с майката на ищцата – Господина, да построи пристройка към съществуващата в мястото жилищна сграда и да я обитава със семейството си необезпокоявано повече от 10г. Установено е също, че пристройката има характер на самостоятелно жилище, тъй като притежава изискуемите помещения, съгласно §76 от действащите към този момент Строителни правила и норми – преддверие, стая, кухненски бокс и баня, както и външна тоалетна в дворното място. Въпреки тези данни, съдът е отрекъл възможността тази пристройка да се включи в съпружеската имуществена общност на И. и Господина на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, а е приел, че тя е станала собственост на родителите на ответника на основание чл.92 от ЗС. По същия начин е отрекъл собствеността на И. и Господина и върху други помощни сгради, строени от тях в същото място. По този начин обжалваното въззивно решение влиза в противоречие с посоченото решение на Върховния съд, в което е прието за допустимо придобиването по давност на сграда, построена в чуждо дворно място при съгласие на собственика на земята и владението и в продължение на десет години. Настоящият състав намира правилна практиката в посоченото решение №679/11.04.67г. по гр.д.№2077/66г. на ВС, І ГО. Тя е израз на съчетаното прилагане на институтите на приращението, придобивната давност и суперфициарната собственост. Не във всички случаи собственикът на земята е собственик и на постройката върху нея. Разделна собственост може да се създаде било чрез учредяване на право на строеж, било при прехвърляне на собствеността на сградата отделно от мястото, било чрез придобиване само на сградата по давност. Когато собственикът на земята допусне трето лице да строи в имота му за себе си, макар и без изрично учредено право на строеж, а след това не попречи в продължение на десет години на владението на сградата от това трето лице, също възниква разделна собственост, тъй като третото лице придобива сградата по давност. По съществото на касационната жалба: В съответствие с данните по делото е изводът на въззивния съд, че ищцата Н. И. Х. няма наследствен дял в дворното място и старата къща в него. Тези имоти не са се включили в съпружеската имуществена общност на родителите и Господина и И., затова след смъртта на Господина, Н. не е придобила по наследство идеална част от тези имоти. Не съответстват на доказателствата по делото изводите на въззивния съд за останалата част от спорните имоти – пристройката към старата къща, която има характер на самостоятелно жилище, гаражът и стопанските сгради. Дори само от разпитаните в първата инстанция свидетели се установява, че те са строени от И. и Господина със съгласие на собствениците на земята и са владяни от тях като свои повече от 10 години. Тези постройки са се включили в съпружеската имуществена общност на И. и Господина, а след смъртта на съпругата, дъщерята Н. е придобила по наследство от майка си ¼ ид.част от тях. Разпоредбата на чл.115, ал.1, б.”в” от ЗЗД не намира приложение в случая, тъй като не става въпрос за придобиване по давност на имот на единия съпруг от другия съпруг, а за съвместно придобиване по давност от съпрузите на имот на родителите на единия от тях. Няма процесуална пречка искът за собственост да бъде уважен само за част от спорните вещи, за които той е основателен. Ето защо в тази част въззивното решение следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №192 от 11.06.2010г. по гр.д.№251/10г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №7 от 06.01.2010г. по гр.д.№2194/08г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. И. Х. против И. Н. А. иск за установяване на собствеността на ищцата върху ¼ ид.част от построените в УПИ VІ в кв.54 по ПУП на [населено място], [община] сгради: долепена към старата къща масивна самостоятелна жилищна пристройка, състояща се от преддверие, стая, кухненски бокс и баня, с външна тоалетна в дворното място; гараж и плевня-сайвант и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Н. А. от [населено място], обл.Велико Т., че Н. И. Х. от [населено място], обл.Велико Т., е собственик на ¼ ид.част от следните сгради, построени в УПИ VІ в кв.54 по ПУП на [населено място], [община]: долепена към старата къща масивна самостоятелна жилищна пристройка, състояща се от преддверие, стая, кухненски бокс и баня, с външна тоалетна в дворното място; гараж и плевня-сайвант. ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт №1319, т.VІІ, рег.№11633, дело №806/08г. на нотариус №281 в регистъра на нотариалната камара, в частта за изброените сгради. ОСТАВЯ В СИЛА решение №192 от 11.06.2010г. по гр.д.№251/10г. на Великотърновския окръжен съд в останалата обжалвана част, с която е бил отхвърлен предявеният от Н. И. Х. срещу И. Н. А. иск по чл.124 от ГПК за установяване на собственост върху ¼ ид.част от дворно място, съставляващо УПИ VІ в кв.54 по ПУП на [населено място], [община], както и на построената в мястото стара къща, състояща се от кухня и стая над нея. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: