Р Е Ш Е Н И Е № 114 гр. София, 27.08.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 317 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. А. А., подадена чрез защитника му адв. И. Д. и жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец А. В. Т. срещу присъда № 4 от 18.01.2018 г, постановена по ВНОХД № 439/2017 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. С последната е отменена изцяло оправдателна присъда № 71/03.11.2017 г. по НОХД № 2289/2016 г. на Районен съд – Велико Търново, като подсъдимият А. А. А. е признат за виновен в това, че на 06.04.2016 г. в [населено място], на [улица], чрез нанасяне на удари с крак причинил на А. В. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 7 поредни ребра в дясната гръдна половина, контузия на белия дроб и наличие на кръв в гръдната клетка, довело до трайно затрудняване движението на снагата и разстройство на здравето временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 3 и пр. 5, алт. 2, вр. ал. 1, чл. 36 и чл. 54 му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. С присъдата Окръжен съд – Велико Търново е уважил предявеният от гражданския ищец Т. иск за обезщетение на причинените и от престъплението неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. и го е отхвърлил до пълния му размер от 10 000 лв. Предявеният граждански иск в размер на 2 000 лв. за причиненото на А. Т. унижение и обида е бил отхвърлен. В тежест на подсъдимия са били възложени направените в хода на делото разноски, дължимата държавна такса върху уважения граждански иск, както и тази за служебно издаване на изпълнителен лист. С жалбата, подадена от защитника на подсъдимия, е заявено наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че осъдителният съдебен акт е постановен при съществени нарушения по чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 и ал. 5, чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК, довели и до неправилното приложение на материалния закон. За неправилно и неоснователно касаторът намира и уважаването на гражданския иск. Отправеното искане е за оправдаването на А. А. и отхвърлянето на гражданската претенция. С жалбата на частния обвинител и граждански ищец се претендира уважаването на предявените искове в пълния им размер. В подкрепа са изложени аргументи във връзка с приложението на чл. 52 от ЗЗД и наличието на отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, неотчетени в достатъчна степен от въззивния съд. В с. з. пред ВКС жалбата на подсъдимия се поддържа от защитника му адв. Д., който в срока по чл. 351, ал. 4 от НПК представя допълнение към същата и възражение против подадената от частния обвинител и граждански ищец жалба. А. В. Т. не се явява и не се представлява. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на подадените касационни жалби и за оставяне в сила на постановената от Окръжен съд – Велико Търново присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. Оплакванията на подсъдимия за недоказаност на обвинението, за постановяване на оспорваната присъда въз основа на предположения, при неустановено авторство на деянието и механизъм на извършването му, са лишени от правно и фактическо основание. Същите са подкрепени с доводи, че втората инстанция е проявила „неясно предпочитание” към доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, че е подценила оправдателните такива и не е извършила дължимият по чл. 107, ал. 5 от НПК доказателствен анализ. Прочитът на мотивите на обжалвания съдебен акт обаче демонстрират подробна и аргументирана оценка на доказателствените източници и установените въз основа на тях факти. Не е налице превратно тълкуване или игнориране на доказателствени материали. В съответствие с процесуалните правила са обсъдени и ценени показанията на пострадалата, на свидетелите И. В. и Т. Д., а също и обясненията на подсъдимия, като са изложени съображения кои от тях и в коя част съдът приема за достоверни. С оглед пълното и коректно изясняване на механизма за причиняване на съставомерните увреждания на пострадалата, въззивната инстанция е проявила достатъчна процесуална активност, като в хода на съдебното следствие е допуснала преразпит на вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, чиито констатации са били обсъдени съвкупно с всички налични по делото доказателствени материали. Те еднозначно са определяли подсъдимия като автор на деянието, в каквато връзка са били и дадените от него обяснения пред съдия на ДП, като е опровергана тезата за причиняване на нараняванията по друго време и механизъм, различен от блъскане, падане върху терена и последващи ритници в областта на гръдния кош, довели до едновременното счупване на 7 поредни ребра вдясно, контузия на белия дроб и хемоторакс. По всички тези въпроси въззивната инстанция е изложила подробни съображения, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. В тази връзка настоящият състав не установи допуснати от Окръжен съд – Велико Търново нарушения по чл. 13 и чл. 14 от НПК, доколкото правилата за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото са спазени, като са взети и необходимите мерки за разкриване на обективната истина. Извършеният от въззивния съд доказателствен анализ разкрива начина на формиране на взетото вътрешно убеждение по въпросите от предмета на доказване, каквито са тези относно наличието на извършено престъпление и участието на подсъдимия А. в него. Поради това твърдението за осъждането на касатора при нарушение на разпоредбите на чл. 303 от НПК е голословно. Напълно неоснователни са и възраженията за неустановен пол и самоличност на пострадалата. Съдебното производство пред Районен съд – Велико Търново е било прекратявано и връщано на Районна прокуратура – Велико Търново именно за проверка самоличността на А. Т.. Впоследствие, в хронологичен ред е направено проследяване на издаваните на пострадалата документи, като по делото е налице писмено доказателство, установяващо идентичността на лицето. При отсъствие на допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, материалният закон е приложен правилно с осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Доколкото в тази връзка отсъстват конкретни оплаквания, ВКС не намира за нужно да излага съображения, каквито са налични в атакувания въззивен акт. Липсват основания за ревизия на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както в посока увеличаването му, така и за намаляването му, съобразно претенциите на защитата и на гражданския ищец. В определения размер от 6000 лв. то е справедливо, като държи сметка за претърпените болки и страдания както към момента на причиняване на телесните увреждания, обусловени от техния характер и тежест, така и в периода на последвалото лечение. Правилен е и изводът, направен от Окръжен съд – Велико Търново, за поглъщане на втория предявен иск в размер на 2 000 лв., доколкото основанието му е едно и също с уважения такъв за 6 000 лв. Доколкото присъдата се атакува от повереника на гражданския ищец и частен обвинител само в гражданско-осъдителната й част, доводът за неотчетени отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – бягство от местопрестъплението и липса на критичност към извършеното деяние, не следва да бъде обсъждан. Дали и как последните са били оценени от втората инстанция би могло да се провери единствено при предявена претенция за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, каквото оплакване не е било въведено в настоящото касационно производство. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 4/18.01.2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново, постановена по ВНОХД № 439/2017 г.. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.