Р Е Ш Е Н И Е
№ 665
София, 27 декември 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември 2010 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова
Павлина Панова
при секретаря ............Л. Гаврилова....................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Р. Карагогов..........., като изслуша докладваното от съдия П. Панова наказателно дело № 726/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на подсъдимия В. Д. В. срещу въззивно решение № 175, постановено на 12.10. 2010 г. от Б. апелативен съд по ВНОХД № 159/2010 г. , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото.
С първоинстанционна присъда № 20, постановена от С. окръжен съд на 23.06.2010 г. по НОХД № 172/2010 г., подс. В. e бил признат за виновен за това, че на 27.04.2006 г. в гр. С., при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1457 лв. от владението на Е. К. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 Б от НК е бил осъден на седем години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият е бил признат за виновен и в това, че на 13.01.2010 г. в гр. С. противозаконно си служил с официален документ – лична карта на друго лице с цел да заблуди орган на властта – полицейски служител при РУ на МВР С., поради което и на осн. чл. 318 ал. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. На осн. чл. 23 от НК е било наложено едно общо наказание – това от седем години лишаване от свобода за изтърпяването на което е бил определен първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК само по отношение на обвинението, касаещо престъплението по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 от НК, предвид допуснатото нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушено право на подсъдимия да се ползва от доказателства в процеса чрез участие в разпознаване и провеждане на очна ставка с пострадалата от това деяние. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.
Пред касационната инстанция защитата на подс. В. поддържа жалбата с всички изложени в нея съображения, като уточнява касационните основания, акцентирайки върху недоказаността на авторството на деянието грабеж, тъй като обвинението за него почива само върху показанията на оперативен работник, който възпроизвежда показанията на пострадалата, без самата тя да е била разпитана.
Представителят на В. касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като решението е законосъобразно, а наказанието- справедливо.
В последната си дума подсъдимият заявява, че е осъден, без да има доказателства, а само поради факта, че вече е бил осъждан.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Жалбата е неоснователна.
По същество твърдението в жалбата се свежда до допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. ВКС намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че изтъкнатите доводи биха могли да сочат на наличие на съществено процесуално нарушение, ако те обективират неправилно извършена доказателствена дейност в процеса на събиране и оценка на доказателствата, в резултат на което са били изведени фактите по делото. В конкретната хипотеза и двете съдебни инстанции законосъобразно са интерпретирали всички доказателствени източници, като не са игнорирали никое доказателство. Доводът на подсъдимия и на неговата защита за липса на безспорност и несъмненост на авторството на В. е бил подробно обсъден както от първоинстанционния, така и от въззивния съд и е получил свой обоснован с доказателствата по делото отговор.
Гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите А. В. и Я. П. безспорно установяват авторството в лицето именно на подсъдимия В.. Това обстоятелство правилно е било интерпретирано от въззивният съд съвкупно с обясненията на самия подсъдим, който не оспорва факта, че в този интервал се е намирал в град С., виждал се е с пострадалата, но отрича да е извършил инкриминираното деяние. Обосновано двете съдебни инстанции по фактите са игнорирали обясненията на подсъдимия, възприемайки ги като неудачно лансирана защитна версия. Пострадалата непосредствено след деянието е дала пълно описание на извършителя на престъплението и на вещите, които са й били отнети посредством употребената от него сила и заплаха. Проследявайки мобилният й телефон, св. В. е установил, че от него са били извършвани обаждания към стационарен телефон в Бургас, където било констатирано, че лице, отговарящо на описанието на извършителя, направено от пострадалата, е преспало в дома на З. Х.. Със себе си е носило мобилен телефон без зарядно устройство и златни синджири. Тези факти били потвърдени от св. П., при когото впоследствие престоял подсъдимият. Пострадалата непосредствено след деянието е разпознала подсъдимия по снимки /л. 32 от дос. производство/, като в нито един момент не е имала колебания относно характеристичните белези на лицето, осъществило грабежа, посочвайки пълни данни за начина, по който е изглеждал, и по какви белези би могла да го разпознае. Твърденията на пострадалата К. относно извършеното спрямо нея деяние, споделени със св. В. и възпроизведени от него, макар и производни, не създават съмнения в авторството на подсъдимия. Макар и съдебните инстанции по фактите да са били в невъзможност да разпитат пострадалата К., споделените от нея факти, въведени в процеса от св. В., намират подкрепа и в обективните находки, отразени в протокола за оглед на местопрестъплението /л. 3 и 4 от дос. производство/, който отразява следи относно механизма на извършване на деянието. С доказателствената задача в настоящия процес – установяване на авторството на престъплението грабеж, първоинстанционният и въззивният съд са се справили съобразно правилата на чл. 107 от НПК и спазвайки принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, като са обосновали единственото възможният извод относно авторството на деянието в лицето на подс. В.. С оглед на това ВКС не констатира изопачаване на определени доказателства – придаване на съдържание, което те нямат, или игнориране на други, с оглед направата на извод относно авторството на престъплението.
Невъзможността да бъде призована пострадалата К., което от години живее и работи в чужбина, не е пречка за направата на изводи в подкрепа на обвинението в лицето на подсъдимия, тъй като по делото са били налице достатъчно на брой несъмнени и достоверни доказателствени източници, водещи до единствения възможен извод за авторството на грабежа. Вярно е, че подсъдимият не е имал възможността да участва в личен разпит на пострадалата, включително и в провеждане на очна ставка с нея, но това не е резултат от лишаването му от това право, а от невъзможността да бъде намерена и призована тази свидетелка. По този начин нито обвинението, нито подсъдимият са могли да се ползват от нейните показания, поради което не е нарушена равнопоставеността на страните в процеса, нито е ограничено правото на защита на подсъдимия.
При наличната доказателствена съвкупност въззивният съд обосновано е приел, че са налице достатъчно на брой безспорни и достоверни доказателства, аргументиращи единствен възможен извод за авторството на престъплението грабеж в лицето именно на подсъдимия В. В. и той законосъобразно е бил признат за виновен в осъществяване на инкриминираното престъпление. Осъдителната присъда не почива на предположения, а на несъмнени доказателства.
С оглед на това касационната инстанция не намира за основателно твърдението за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК заради нарушение на процесуалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на дееца или за връщане на делото за ново разглеждане.
С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 175/ 12.10.2010 г. на Б. апелативен съд, постановено по ВНОХД № 159/2010 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|