О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 197 гр. София, 06.04.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1283 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 260012 от 27.01.2021 г., постановено по в. т. д. № 656/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото решение е потвърдено решение № 254 от 17.06.2020 г. по т. д. № 944/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което К. Л. Х., подпомаган от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, е осъден на основание чл.45 ЗЗД да заплати на С. Г. Б. сумата 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по повод причинената при ПТП на 02.12.2013 г. смърт на сестра й Т. Г. К., ведно със законната лихва от 28.11.2015 г. до окончателното плащане, и на основание чл.229 КЗ (отм.) е осъдено „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да заплати на К. Л. Х. сумата 50 000 лв., ведно със законната лихва от 28.11.2016 г. до окончателното плащане, под условие, че застрахованият е заплатил на увреденото лице присъдените с решението по иска с правно основание чл.45 ЗЗД суми; Осъдено е „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да заплати по сметка на Окръжен съд - Пловдив държавна такса в размер на 2 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е присъдил обезщетение на ищцата за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра й, без да са доказани предпоставките за признаване на активна материалноправна легитимация за получаване на обезщетението, възприети в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Излагат се съображения за заинтересованост на единствения разпитан по делото свидетел - В. Б. /съпруг на ищцата/, чиито показания - според касатора, са интерпретирани погрешно от въззивния съд и не установяват нито наличието на особено близка връзка между ищцата и нейната сестра, нито проявлението на особено тежки и интензивни неимуществени вреди в правната сфера на ищцата вследствие загубата на сестра й. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Като значим за изхода на делото е поставен въпроса за предпоставките, необходими за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ.1969 г. на Пленума на ВС, като се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2016 по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и с практиката в решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. Ответницата по касация С. Г. Б. не е подала отговор на жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Становище по жалбата не е изразено и от ответника по иска с правно основание чл.45 ЗЗД К. Л. Х.. . Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Пловдив е приел, че ответникът по първоначално предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД К. Л. Х. дължи на ищцата С. Г. Б. обезщетение в размер на сумата 50 000 лв. за претърпените неимуществени вреди по повод смъртта на сестра й Т. К., причинена от него виновно и противоправно вследствие реализирано на 01.12.2013 г. пътно - транспортно произшествие. Предвид безспорния по делото факт, че към момента на произшествието ответникът е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с привлеченото като подпомагаща страна „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за основателност на предявения от К. Х. против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД обратен иск за заплащане под условие на сумата 50 000 лв. От съдържанието на въззивните жалби, подадени от К. Х. и от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, въззивният съд е извел като спорен във въззивното производство въпросът за активната материалноправна легитимация на ищцата С. Б. в качеството й на сестра на починалата при произшествието Т. К. да получи претендираното с иска по чл.45 ЗЗД обезщетение. Като се е позовал на разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че от показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел В. Б. - съпруг на ищцата, по безспорен начин се установява, че ищцата и починалата й сестра са били в изключително близки отношения и че узнаването на новината за смъртта на Т. се е отразило изключително негативно върху психоемоционалното съсотяние на ищцата, която към този момент била бременна. Изводът за изключителна близост на двете сестри е мотивиран със съображения, че според показанията на свидетеля сестрите са работели в едно учреждение и известно време са живели в общо домакинство заедно с тяхната майка, а по-голямата сестра Т. се грижила за по-малката си сестра С., когато майка им била на работа „навън“, помагала финансово на сестра си и организирала абитуриентския й бал. Предвид така направения извод и с мотив, че „от традиционно установените отношения на близост и привързаност между роднини по съребрена линия от втора степен следва, че загубата, причинена от смъртта на родственик от този кръг, води до отрицателни психо-емоционални преживявания“, въззивният съд се е произнесъл, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за претърпените по повод смъртта на сестра си неимуществени вреди. Възражението на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, че ищцата не притежава изискуемата от тълкувателното решение легитимация за получаване на претендираното обезщетение, тъй като не е провела пълно и главно доказване както по отношение наличието на особено близка духовна и емоционална връзка с починалата, така и проявлението на неимуществени вреди от смъртта на последната със съдържанието, посочено в решението, е определено от въззивния съд като неоснователно. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е изходил от указанията в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и след преценка на степента на родствена близост между ищцата и починалата, възрастта на всяка от тях, внезапния характер на увреждащото събитие и интензитета на установените по делото морални болки и страдания, е формирал извод, че за удовлетворяване на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД на ищцата се дължи обезщетение в размера, присъден с първоинстанционното решение - 50 000 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че постановеното от Апелативен съд - Пловдив въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване на поддържаното от касатора „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос относно предпоставките /критериите/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Въпросът е включен в предмета на спора и разрешаването му от въззивния съд е обусловило уважаването на осъдителния иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквентна К. Х. и предявения от същия по реда на чл.229 ГПК обратен иск срещу касатора „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите осъдителни искове. Изложените от въззивния съд мотиви, с които е аргументиран извода, че по отношение на ищцата са изпълнени възприетите в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС критерии за присъждане на обезщетение, разкриват противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, формирана с цитираното тълкувателно решение, както и с практиката в посоченото от касатора решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., в което са разгледани детайлно предпоставките, с които тълкувателното решение обвързва правото на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия при деликт, да получат обезщетение за неимуществени вреди. С оглед констатираното противоречие въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по релевантния за изхода на делото въпрос относно предпоставките /критериите/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение. Решението на въззивния съд е обжалвано от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД не само в качеството на ответник по предявения по реда на чл.229 ГПК обратен иск, но и в качеството на подпомагаща страна на ответника по иска с правно основание чл.45 ЗЗД К. Л. Х.. Поради това решението следва да се допусне до касационно обжалване в неговата цялост, независимо от липсата на подадена касационна жалба от ответника по иска с правно основание чл.45 ЗЗД. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260012 от 27.01.2021 г., постановено по в. т. д. № 656/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив. УКАЗВА на касатора „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 000 лв. (хиляда лв.), на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено. След внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на главните страни и на подпомагащата страна. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :