Ключови фрази
Частна касационна жалба * Иск за съществуване на вземането

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 87

гр. София, 18.02.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. № 2930 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

„Уникредит Булбанк“ АД чрез адвокат Д. П. Ц. обжалва определение от 09.08.2019 г. по ч.гр.д. 1661/19 г., САС, което било неправилно. Счита, че съдът не бил възприел правилно фактите по делото. Неправилно Софийски апелативен съд бил заключил, че е възможно целеният с предявения иск резултат да се постигне по реда на чл. 247 от ГПК. Излага съображения, че само решаващият състав може да поправи очевидната фактическа грешка. А в случая решаващият състав бил преценил, че в определение на друг състав била допусната такава грешка. СОС и САС не били компетентни да определят процесуалния ред, по който кредиторът, чиито права са засегнати с определението по чл. 692 от ТЗ ще упражни правото си на иск. Изцяло неправилен бил изводът за липса на правен интерес. „Уникредит Булбанк“ АД имал интерес от търсената защита, тъй като определението от 12.02.2018 г., постановено по т.д.118/17 СОС, 1 състав не било изменяно по реда на ОФГ и вземането в общ размер то 421 367,70 лв продължавало да бъде прието като обезпечено с договорна ипотека, учредена с договор, за който е съставен нотариален акт № 193 том 2 рег. 2289 от 2016 г. за 75 % от имотите.

Според частния жалбоподател не била налице очевидна фактическа грешка.

Възражението на „Грийн трейд 2009“ ЕООД било от две самостоятелни части. Първата била насочена спрямо цялото вземане на банката по договор за инвестиционен кредит № 927/05208 от 18.5.2016 г., респ. при условията на евентуалност спрямо 50 % от същото като никъде в това възражение не се съдържало твърдение договорна ипотека № 192 , обезпечаваща вземането да попада в хипотезата на чл. 646, ал.2, т. 2 от ТЗ и нямало искане вземането по този договор да бъде прието като такова с поредност по чл. 722, ал.1, т. 8 от ТЗ. Софийски окръжен съд, 1 състав бил се произнесъл с определението като приел, че същото е неоснователно. Втората част била насочена спрямо реда на поредност на удовлетворяване вземането по договор за револвиращ кредит № 928/05205 от 18.05.2016 г. В тази част възражение за разлика от първата част се съдържали искания и твърдения вземането по договор за револвиращ кредит № 928 /05205 от 18.05.2016 г., обезпечено с договорна ипотека 193 от 2016 г. да бъде с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т. 8 от ТЗ доколкото ипотеката била попаднала в приложното поле на чл. 646, ал.2, т. 2 от ТЗ. По това възражение СОС, 1 състав бил се произнесъл, че е частично основателно. В този смисъл изводът на СОС, 5 състав, че в мотивите на определението от 2.2.2018 г. бил неправилен.

СОС, 1 състав не бил приел втората част от възражението срещу договорната ипотека, позовавайки се на чл. 646, ал.2 т. 2 от ТЗ за 25 % от тази ипотека. Доколкото обаче в таблицата за приети вземания, съдържаща в определението от 02.02.2018 г. в графа обезпечения СОС, ТО, 1 състав бил пропуснал да отрази волята си като изобщо не бил посочил горепосочената ипотека като обезпечение на договор за банков револвиращ кредит № 938/05205 от 18.05.2016 г., то с определение от 12.02.2018 г. решаващият състав правилно бил допуснал поправка на очевидна фактическа грешка като в графата за обезпеченията е посочил, че е валидна за 75 % от имотите, описани в ипотеката. Очевидно, че нямало разминаване между действителната воля на СОС и изразената от него такава в мотивите на определение от 02.02.2018 г. и определение от 12.02.2018 г. по т.д. 118/17 г. Дали правилно СОС, 1 състав бил приложил чл. 646, ал.2 , т. 2 от ТЗ спрямо договорна ипотека съгласно нотариален акт № 193 било въпрос на т.д. 35/18 г. и постановеното по него определение, обжалвано пред САС. Действително в определението от 02.02.2018 г. СОС, 1 състав неправилно бил приел, че договорна ипотека № 193 /2016 г. обезпечавала вземането на банката по договор за банков инвестиционен кредит 927, който бил отпуснат за закупуване на 75 % от зърнобаза в [населено място]. Договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 193 обезпечавала вземането по договор за банков револвиращ кредит № 928. Именно поради тази неправилна констатация СОС не бил уважил изцяло възражението спрямо договорна ипотека 193, а частично, прилагайки чл. 646, ал. 2, т. 6 от ТЗ. Но това не било очевидна фактическа грешка, а било въпрос на основателност.

По изложените съображения частният жалбоподател „Уникредит Булбанк“ АД иска, на първо място, да се спре производството до произнасянето на СОС до приключването на молба, подадена до СОС по т.д. 118/17 г. на СОС, 1 състав за поправка на очевидна фактическа грешка. Представя копие от подадената молба до СОС и впоследствие с молба от 07.02.2020 г. копие от определение от 24.10.2019 г. по т.д. 118 /17 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 68 от 02.02.2018 г. и № 93 от 12.2.2018 г., с което е одобрен списък на предявените в срока по чл. 685 и приети вземания спрямо длъжника „Грийн трейд“ 2009“ ЕООД в несъстоятелност като вземането за 421 367,70 лв, главница 400 000 лв, договорна лихва за периода 20.12.2016 г. до 22.08.2017 г. в размер на 7 090,58 лв и дължима лихва просрочие по чл. 4.2, 4.3 за периода 20.12.2016 г. до 22.08.2017 г. за 14 277,12 лв и законна лихва върху главницата от 23.08.2017 г. е прието като обезпечено с договорна ипотека № 193 том II рег. 2289, дело 305 от 2016 залог по реда на ЗДФО и особен залог, вписан в ЦРОЗ под № 2016051902652.

Формулирал е в частната жалба искане за отмяна на определението.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК сочи, следния правен въпрос, който според него е разрешен от въззивния съд в обжалваното определение: „Допустимо ли е освен съда, постановил съдебния акт, друг съд в рамките на друго съдебно производство, да се произнесе относно наличието на очевидна фактическа грешка в съдебния акт, постановен от първоначалния състав“. Сочи допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – отсъствие на съдебна практика по посочения въпрос и разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „Грийн трейд 2009“ ООД не изразява становище.

Върховният касационен съд на Р България състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Съобщение с препис от определението е връчен на частния жалбоподател на 10.09.2019 г. Частната жалба е подадена на 17.09.2019 г. Следователно е в срока по чл. 275 от ГПК.

С определение № 2745 от 09.08.2019 г. по гр.д. 1661/19 г. Апелативен съд - София частната жалба на „Уникредит Булбанк“ АД срещу определение от 12.02.2019 г., с което производството по иска на банката срещу „Гринтрейд 2009“ ЕООД е прекратено, е оставена без уважение. Въззивният съд е приел, че е правилно определението на Окръжен съд София, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 694 от ТЗ. Прието е, че само при неприето вземане може да се предяви такъв иск. Възражението на частния жалбоподател-ищец се свеждало до неприемане изцяло на претендирано от кредитора обезпечение. В случая липсвал правен интерес от така предявения иск. Съдът е възприел, че е предявен иск с правно основание чл. 694 от ТЗ. Предмет на иска било установяване, че ипотеката е върху целите имоти. Петитумът сочел на предявен иск, че вземането е обезпечено с ипотека върху 100 % от имотите, т.е. спорът бил само относно обезпечението и размера на това обезпечение. Изложени били обстоятелства за съществуване на обезпечението и за отсъствие на чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ. Договорната ипотека била учредена преди предоставяне на кредита. Следователно бил налице иск само за вида на обезпечението. Този иск бил с оглед поредността за удовлетворение. В случая твърдението било, че не било изцяло прието претендираното обезпечение на прието вземане. Възражението срещу обезпечението било прието за неоснователно от съда по несъстоятелността. Следователно по въпроса за наличие на обезпечение не съществувал правен спор, който да обосновава правен интерес от предявяване на иска. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че е налице друга възможност за постигане на резултата, за който бил предявен иска, а именно поправка на очевидна фактическа грешка.

Настоящият съдебен състав установи, че ищецът „Уникредит Булбанк“ АД е предявил срещу длъжника „Грийн трейд 2009“ ЕООД, спрямо който е открито производство по несъстоятелност“, иск с правно основание чл. 694 от ТЗ. Обосновал е правния си интерес с постъпилото възражение от този длъжник по реда на чл. 690 от ТЗ срещу списъците, изготвени от синдика. С определение от 02.02.2018 г. по т.д. 118/17 г., на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Софийски окръжен съд е одобрил списъка с приети вземания и било частично уважено възражението на „Грийн трейд 2009“ ЕООД в резултат, на което в одобрения списък на приети вземания СОС, бил направил промяна – вземането на „Уникредит Булбанк“ в общ размер 421 367,70 лв по договор за банков револвиращ кредит № 928 /05205 от 18.05.2016 било прието като обезпечено със залог по реда на ЗДФО. С определение от 12.02.2018 г. по същото дело била допусната поправка на фактическа грешка в определението от 02.02.2018 г. като вземането било прието като обезпечено с ипотека № 193 том II рег. 2289 дело 305 от 2016 г. за 75 % от имотите, описани в ипотеката, залог по реда на ЗДФО и особен залог, вписан в ЦРОЗ под № 2016051902652. Поради това иска да се установи, че вземането е обезпечено на 100 % с тази договорна ипотека, а не само 75 % от описаните имоти. Неправилно съдът по несъстоятелността, СОС по т.д. 118/17 г. бил приел, че е налице хипотезата на чл. 646, ал. 2, т.2 от ТЗ. Твърди, че при сключване на договор за банков револвиращ кредит № 928/05205 от 18.05.2016 г. банката изрично поставила като условие учредяване на ипотека върху имоти в [населено място] ПИ с идентификатор 40422.505.1979 и 40422.505.177. Очевидно с договорна ипотека № 193 том II рег. 2289 дело 305 от 2016 г. бил обезпечен нов дълг, а не предходен такъв. Моли да се установи, че вземането по този договор за банков кредит е обезпечен на 100 % с договорна ипотека съгласно нотариален акт № 193 том II, рег. 289 дело 305 от 2016 г.

Видно е от приложения списък с приети вземания, че „Уникредит Блубанк“ АД е предявил вземане от 1 488 591,27 лв – на основание договор за банков и инвестиционен кредит 927 /05208 от 18.05.2016 г. с обезпечение договорна ипотека № 192/ т. II, рег. 2288 дело 304/30.05.2016 г. залог на вземания по реда на ЗДФО, както и общ размер на банков револвиращ кредит № 928 /05205 от 18.5.2016 г. с обезпечение – договорна ипотека № 193 т. II, рег. 2289, дело 305/30.5.2016 г.

Видно от мотивите на определението на съда по несъстоятелността от 02.02.2018 г. по т.д. 118/17 г. „Уникредит Булбанк“ АД е възразило по отношение обезпеченията на вземанията на банката, като е представил доказателства за особен залог върху вземания от 18.5.2016 г. за обезпечаване на договор за банков револвиращ кредит № 928/05205/023706 от 18.5.2016 г. вписан в ЦРОЗ под № 2016051902652, тъй като синдикът не е приел вземането като обезпечено и с това обезпечение по ЗОЗ. Това възражение е прието за основателно и вземанията са приети като обезпечени, но по отношение на вземането за 1 488 591,27 лв е прието, че има договорна ипотека по нотариален акт № 193 том II рег. 2289 дело 305 от 30.05.2016 г. за 75 % от имотите, описани в ипотеката и залог по реда на ЗДФО. По отношение на вземанията главница 400 000 лв, договорна лихва по чл.4.1. от договора 7 090,58 лв и дължима лихва за просрочие 14 277,12 лв. по договор № 928/05205 от 18.05.2016 г. е прието, че е обезпечен със същата ипотека и особен залог, както и залог по реда на ЗДФО. Посочено е също, че длъжникът „Гринтрейд 2009“ ЕОД е възразил срещу приемане на вземането на „Уникредит булканк“ АД, като освен ипотеката вземането е обезпечено и особен залог по ЗОЗ и по ЗДФО залог. Освен това е постъпило и възражение от длъжника срещу приетото вземане на „Уникредит Булбанк“ АД и от „Еврогрейн 2010“ ЕООД срещу същото. По тези възражения, съдът е приел, че възражението на „Грийнтрейд 2009“ ЕООД срещу вземането поради насрещно вземане от преддоговорна отговорност е неоснователно. Но по отношение на възражението за обезпечение, направено от банката, поради това, че не прието обезпечение по реда на ЗОЗ от синдика, е приел, че договор за револвиращ кредит № 928 /052205/023706 от 18.05.2016 г. обезпечено с договорна ипотека попада в хипотезата на чл. 646, ал.2 от ТЗ. Но доколкото разпоредбата на чл. 646, ал.2 т. 2 от ТЗ не се прилага по отношение на кредити, предоставени за придобиване на предмета на процесната ипотека по чл. 646, ал. 6, т. 3 от ТЗ, възражението било частично основателно, кредитът, предоставен по договор № 927/18.5.2016 г. обезпечавал придобиването само на 75 % от имотите – от договора за кредит. Само 75 % от и покупката на имотите попадала в хипотезата на чл. 646, ал. 6, т.2 от ТЗ, а за останалите 25 % е налице хипотезата на чл. 646, ал. 2 т. 2 от ТЗ. Възражението, че 25 % от ипотекираните имоти не е обезпечение на банката е счетено за основателно. В това определение от 02.02.2018 г. съдът е посочил като вземане на „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 1 488 591,27 лв - по договор за инвестиционен кредит № 927 /05208 от 18.05.2016 г. с обезпечение – договорна ипотека № 192 т. II, рег. 2288, дело 304, 30.5.2016 г. залог на вземания по реда на ЗДФО като е посочено , че е налице обезпечение и удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на основание договорната ипотека за 75 % от имотите, и залог по реда на ЗДФО. По отношение на вземането от 421 367,70 лв – е посочен залог по реда на ЗДФО, и удовлетворение по чл. 722, ал.1 т.1 от ТЗ. В този случай не е посочено, че има обезпечение ипотека, така както е приет от синдика съгласно обявените списъци по партидата на длъжника в Търговския регистър.

Съдът по несъстоятелността на „Грийн трейд 2009“ ЕООД с определение от 12.02.2018 г. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 02.02.2018 г. относно вземането от 1 488 591,27 лв като е приел същото за обезпечено с договорна ипотека № 192 том II рег. 2288 дело 304 от 30.05.2016 г. залог на вземания по реда на ЗДФО и относно вземанията по договор за банков револвиращ кредит № 928 от 05205 от 18.5.2016 г. главница 400 000 лв, договорна лихва от 20.12.2016 г. до 22.08.2017 г. и дължима лихва за просрочие по чл.4.2, 4.3 за периода 20.12.2016 г. до 22.08.2017 г. 14 277,12 лв законна лихва върху главницата от 23.08.2017 г. е приел, че е обезпечен със 75 % от имотите, описани в ипотеката № 193 том II, рег. 2289 дело 305 от 2016 г., и залог на ЗДФО и особен залог в ЦРОЗ и ред за удовлетворение чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ.

В хода на настоящето производство с молба от 07.02.2020 г. частният жалбоподател и ищец „Уникредит Булбанк“ АД е представил доказателства, че е налице поправка на очевидна фактическа грешка в списъка по чл. 690 от ТЗ, одобрен с определение от 02.02.2018 г. и поправен с определение от 12.02.2018 г. - определение от 24.10.2019 г., с което е поправена очевидна фактическа грешка относно прието вземане на „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 421 367,70 лв , от които главница 400 000 лв, 7 090,58 лв договорна лихва за периода от 20.12.2016 г. до 22.08.2017 г. и 14 277,12 лв – лихва за просрочие по чл. 4.2 , 4.3 за периода от 20.12.2016 г. до 22.08.2017 г. като вземането е прието с обезпечения и привилегии – договорна ипотека съгласно нотариален акт № 193 том II, рег. 2289 дело 305, 2016 г., залог по реда на ЗДФО и особен залог, вписан в ЦРОЗ под № 2016051902652 и ред за удовлетворение чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Настоящият съдебен състав намира, че с посочения в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК правен въпрос, Апелативен съд – София е обослувил изхода на производството по делото. Съдът е приел, че липсва правен интерес от предявяване на иска по чл. 694 от ТЗ, тъй като е допусната очевидна фактическа грешка в определението за одобряване на списъка с приети вземания по чл. 692 от ТЗ и не е отразена формираната воля на съда по несъстоятелността в мотивите на определението по чл. 692 от ТЗ. Очевидната фактическа грешка можела да се поправи и по този начин вземането на банката да се включи в списъка с приети вземания като изцяло обезпечено и в поредност за удовлетворяване чл. 722, ал.1 т. 1 от ТЗ. А това означавало, че липсва правен интерес от установяване на вземането чрез предявяването на иска по чл. 694 от ТЗ. По този начин е преценено, че е недопустимо производството по делото и е обусловило прекратяването му. В този смисъл поставеният от частния жалбоподател въпрос „Допустимо ли е освен съда, постановил съдебния акт друг съд, в рамките на друго съдебно производство да се произнесе относно наличието на очевидна фактическа грешка в съдебния акт, постановен от първоначалния състав?“ е обусловил извода за прекратяване на производството по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая въззивният съд се е произнесъл по въпроса, че при допусната очевидна фактическа грешка относно размера на обезпечението на прието вземане в списъците с приети вземания, кредиторът, няма правен интерес от предявяване на иск за установяване на пълния размер на обезпечението, тъй като списъкът подлежи на поправка по реда на чл. 247 от ГПК. А след като можел да се защити по друг начин, за ищеца липсвал правен интерес от предявяване на установителния иск с правно основание чл. 694 от ТЗ. Именно това е обусловило извода, за да се приеме, че в тази хипотеза липсва правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 694 от ТЗ за установяване обезпечението към прието вземане на кредитора. Поради това, касаторът е обусловил общо основание за допускане на определението до касационно обжалване. Съобразно правомощията на касационната инстанция, така както са разяснени с т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК ще следва да се уточни този въпрос както следва: „При определяне допустимостта на иска по чл. 694 от ТЗ , следва ли сезираният с този иск съд да прецени наличието на правен интерес от предявяването му, с оглед констатирани от него очевидни фактически грешки в определението по чл. 692 от ТЗ?“ като по отношение на този въпрос е налице соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1 , т. 3 от ГПК. Липсва формирана практика по така поставения въпрос и решаването му следва да бъде според точния смисъл на закона.

На основание чл. 621 от ТЗ към производството по несъстоятелност могат да се прилагат правилата на ГПК за неуредените случаи. Така, при допуснати грешки между формираната и изразена воля в съдебния акт, актът на съда подлежи на поправяне по реда на чл. 247 от ГПК. По отношение на определението по чл. 692 от ТЗ са приложими същите правила. С него се установяват вземанията, подлежащи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност. Определението по чл. 692 от ТЗ, на основание чл. 621 от ТЗ вр. чл. 247 от ГПК също може да бъде поправено, ако е налице грешка между формираната воля на съда и изразената в мотивите.

Искът по чл. 694 от ТЗ е установителен. Съгласно изискването на закона, предявяването му може да стане само при негативен резултат съгласно определението на съда по чл. 692 от ТЗ. Това означава, че при предявено вземане от кредитор, прието от синдика и последвало оспорване от длъжника или друг кредитор, в зависимост от изхода на спора, обективиран в определението по чл. 692 от ТЗ, неудовлетвореният ще има право да предяви положителен или отрицателен установителен иск. Наличието на правен интерес в този случай произтича от съответно приемане или изключване на прието вземането в окончателния списък, одобрен от съд, на основание чл. 692 от ТЗ. Носител на правото на иск е съответно лице, чийто интереси са засегнати. Интерес има и при неприемане на вземането като обезпечено или не обезпечено с всички предявени и приети от синдика обезпечения, с оглед определяне реда на удовлетворение съгласно чл. 722 от ТЗ. В своята практика ВКС е посочил, че предпоставките за допустимост на иска с правно основание чл. 694 от ТЗ са: вземането да е предявено, да е предявено в срока по чл. 685 или чл. 688 от ТЗ, да е направено възражение в срока по чл. 690, ал.1 от ТЗ от обявяване на списъците, искът да е предявен в 14 дневен срок от обявяване на определението по чл. 692 от ТЗ в ТР , с което е разгледано възражението и производството по несъстоятелност да е висящо. Така в решение № 149 от 08.02.2009 г. по т.д. 341/09 г, 1 ТО на ВКС. Освен това в решение № 44 от 25.05.2017 г. по т.д. 407/16 г., 1 ТО е прието, че при така очертаните предпоставки, съдът, разглеждащ иска по чл. 694, ал. 1 от ТЗ не е обвързан от проверката, направена от съда по несъстоятелността относно срока по чл. 685 от ТЗ, както и че задължителните предпоставки следва да са налице и към предявяване на иска, и през цялото производство до произнасянето на съда с решение.

С решение № 185 от 10.12.2014 г. по т.д. 3199/13 г., ВКС, 1 ТО, е прието, че обезпеченията и привилегиите могат да бъдат предмет на оспорване с възражение по чл. 690, ал.1 о т ТЗ, а съответно и предмет на произнасяне на съда с определение по чл. 692 от ТЗ, а следователно и предмет на иска по чл. 694 от ТЗ. Това означава, че предмет на иска по чл. 694, ал. 1 от ТЗ може да бъде както изключване на обезпечението от списъка напълно, така и частично. Интерес, кредиторът ще има да се установи, че е налице обезпечение, така както е съществуващо и заявено от него в случай, че в определението на съда по чл. 692 от ТЗ, не е удовлетворено изцяло искането му или е изключено изцяло или частично приетото му обезпечение.

При така постановените разяснения от ВКС на поставения в настоящето производство правен въпрос следва да се отговори, че когато вземането на кредитора е прието като обезпечено и включено в списъка по чл. 685 или чл. 688 от ТЗ, при направено оспорване от длъжника, произнасянето на съда с определение по чл. 692 от ТЗ и изключване на вземането като обезпечено, обуславя правния интерес на кредитора от предявяване на иск с правно основание чл. 694 от ТЗ за установяване вземането, неговите обезпечения и поредност на удовлетворение съобразно чл. 722 от ТЗ. Наличието на очевидни фактически грешки в определението по чл. 692 от ТЗ не могат да изключат правния интерес на кредитора, докато не бъдат поправени по съответния ред от съда, постановил определението по чл. 692 от ТЗ. Искът с правно основание чл. 694 от ТЗ се предявява в преклузивен срок съобразно правилото на чл. 694, ал. 6 от ТЗ. С решението по този иск на основание чл. 694, ал. 8 от ТЗ се формира сила на пресъдено нещо между всички участници в производството по несъстоятелност с оглед установяване и удовлетворяване на всички вземания справедливо съобразно правилата на чл. 722 от ТЗ.

По изложените съображения следва да се приеме, че кредиторът има интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 694 от ТЗ съобразно произнасянето на съда с определението на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ. Настъпилите промени след това, допуснатите поправки на очевидни фактически грешки, следва да се съобразят от съда , разглеждащ иска с правно основание чл. 694 от ТЗ като установят наличието му към всеки един момент, включително и към момента на постановяване на съдебното решение.

В този смисъл когато е прието в случая вземането от синдика като обезпечено както в случая относно ипотеките и обезпеченията по ЗДФО, а не е прието като обезпечено по реда на ЗОЗ, а впоследствие след възражение на кредитора, чието вземане не е прието като обезпечено и още един вид обезпечение, а по възражение на длъжника са разгледани и другите обезпечения и в окончателния списък, одобрен от съда, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, са изключени част от обезпечението за ипотека, е бил налице правен интерес от предявяване на иска за приемане на вземането по договор за банков револвиращ кредит № 928 /05205 от 18.05.2016 г. като изцяло обезпечено за обезпечението над разликата от 75 %, за която е прието, че има обезпечение досежно договорната ипотека. От значение е постановеното определение, в което е дадено разрешение относно одобряване на списъка с вземания и обезпечения. Правният интерес от предявяване на иска е само с оглед определението по чл. 692 от ТЗ и обективираното в него одобрение на списъците, съдържащи приетите вземания и обезпечения и привилегии.

Но правният интерес следва да е константен за развитие на цялото производство. Следователно при предявяване на иска по чл. 694 от ТЗ въззивният съд е следвало да съобрази правния интерес към момента на предявяване на иска и впоследствие и към момента на постановяване на съдебното решение. Неуважаване изцяло на искането за приемане на вземането като обезпечено, респ. изключване на обезпечението частично, обуславят наличие на правен интерес от предявяване на иска за установяване, че обезпечение съществува и за разликата над 75 % до пълните 100 % с ипотека, така както е посочена в нотариален акт № 193 том II рег. 2289 дело 305 от 30.05.2016 г.

В конкретния случай към момента на произнасянето на Апелативен съд – София е бил налице правен интерес от предявения иск досежно установяването, че вземането на „Уникредит Булбанк“ АД следва да се приеме като обезпечено за още 25 % освен посочените в определението по чл. 692 от ТЗ 75 % , обезпечени с ипотека. Този правен интерес произтича от произнасянето на съда в производството по чл. 692 от ТЗ като са отречени права на обезпечение съобразно посоченото от касатора и прието вземане от синдика.

Но с оглед представеното определение от 24.10.2019 г., за което и съдът служебно установи, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, че е обявено в търговския регистър, ще следва да се приеме, че при изследване на въпроса за правния интерес от предявяване на иска по чл. 694 от ТЗ е настъпил нов факт, след постъпване на частната жалба, който следва да се съобрази. Този факт е, че в резултат на допуснатата очевидна грешка, изцяло е отхвърлено възражението на длъжника и вземането на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД главница 400 000 лв, 7 090,58 лв договорна лихва за периода от 20.12.2016 г. до 22.08.2017 г. и 14 277,12 лв – лихва за просрочие по чл. 4.2 , 4.3 за периода от 20.12.2016 г. до 22.08.2017 г. е уважено като е прието, че същото е обезпечено както с особен залог, вписан в ЦРОЗ № 2016051902652, така и със залог по реда на ЗДФО, така и с договорна ипотека, оформена с нотариален акт № 193 том II рег. 2289 дело 305 от 30.05.2016 г.

Действително към настоящия момент не е налице правен интерес от иска с правно основание чл. 694 от ТЗ. С посоченото определение съдът е приел, че вземането следва да се приеме като обезпечено с ипотека изцяло. Това изключва правния интерес от предявяване на иска по чл. 694 от ТЗ относно обезпечението. Искането на кредитора е уважено и няма интерес от предявяване на положителния установителен иск за съществуване на вземането.

По изложените съображения ще следва да се остави в сила определението по различни съображения от изложените от Софийски апелативен съд.

Върховният касационен съд на Р България


О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2745 от 09.08.2019 г. по ч.гр.д. № 1661/19 г., Апелативен съд – София, на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2745 от 09.08.2019 г. по ч.гр.д. № 1661/19 г., Апелативен съд – София.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: