Ключови фрази
Делба на наследство * разделителен протокол * теглене на жребий * разпределение на наследствените имоти без теглене на жребий * увеличаване на наследство * определяне на квоти * уравнение на дялове


Р Е Ш Е Н И Е

№ 406/11 г.

С., 10.01.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА


при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№729 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. П. от [населено място] срещу решение от 03.02.10г. по гр.д.№471/09г. на Окръжен съд Монтана.
Жалбоподателката поддържа оплаквания срещу отказа на съда да и признае увеличение на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН; срещу отказа на съда да приеме инвестиционен проект за обособяване на два реални дяла от процесното жилище, както и срещу начина на извършване на делбата и по-конкретно – срещу поставянето на процесното жилище в дял на съделителя К. В. А. по реда на чл.353 от ГПК, без да е налице законово основание за такова разпределение.
Ответникът в производството К. В. А. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.
С определение №471 от 16.05.2011г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса следва ли съдът да състави проекто-разделителен протокол по чл.347 от ГПК при двама съделители и два недвижими имота и може ли да приложи чл.353 от ГПК въз основа на социален критерий и селищна принадлежност на обектите на делбата. По тези въпроси настоящият състав намира следното:
В т.5.б на ППВС №7/1973г. е прието, че невъзможността за теглене на жребий по смисъла на чл.292 от ГПК /отм./ е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни. Голямо неудобство за образуване на дялове по смисъла на чл.292 от ГПК /отм./ е налице например когато съделителите са били във владение на различни имоти преди делбата и всеки от тях е направил значителни подобрения в тях и въобще - когато тегленето на жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. Това постановление на ВС не е загубило сила и при действащия ГПК от 2007г., тъй като в тази част правната уредба е запазена.
Оттук следва, че дори когато допуснатите до делба имоти съществено се различават по площ, обем и стойност, но дяловете на съделителите са равни, делбата се извършва чрез теглене на жребий, а не чрез разпределение по реда на чл.292 от ГПК /отм./, сега чл.353 от ГПК, освен ако не е налице неудобство по смисъла на закона и т.5.б на ППВС №7/1973г. Разпоредбата на чл.292 от ГПК /отм./, сега чл.353 от ГПК, не може да се приложи въз основа на социален критерий и селищна принадлежност на обектите на делбата.
По съществото на касационната жалба. С обжалваното решение състав на Окръжен съд Монтана, след частична отмяна на решението от 09.10.09г. по гр.д.№345/08г. на Районен съд Монтана, е извършил делба по реда на чл.353 от ГПК, като в дял на К. В. А. е поставил апартамента в [населено място], а в дял на М. А. П. – дворното място с къща в [населено място]. Оставил е в сила решението на районния съд в частта, с която е била отхвърлена претенцията на М. П. по чл.12, ал.2 от ЗН. Въззивният съд е приел, че след като дяловете на съделителите са равни, а допуснатите до делба имоти съществено се различават по стойност, не може да се тегли жребий. Делбата следва да се извърши по реда на чл.353 от ГПК, като апартаментът в М. се предостави на К. А., тъй като той не притежава друго жилище, а вилният имот да се даде в дял на М. П.. Претенцията на М. П. да и се признае увеличение на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН, изразяващо се в предоставяне на наследодателя на сумата от 5000лв. за закупуване на процесния апартамент е отхвърлена по две причини. На първо място съдът е приел, че не е установено изтеглената от влог на П. в Д. сума да е дадена на наследодателя, тъй като по това време тя участвала в строеж на друго жилище и е възможно да е използвала парите за този строеж. Но дори парите да са дадени на наследодателя, няма увеличение на наследството, тъй като П. е действала противоправно – при заобикаляне на З. /отм./ и изцяло в свой интерес.
Решението е неправилно.
След като е приел, че претенцията на М. П. по чл.12, ал.2 от ЗН е неоснователна, съдът е следвало да пристъпи към теглене на жребий, а не към разпределение по чл.353 от ГПК. Освен това - жилищните нужди на един от съделителите не могат да обосноват прилагането на чл.353 от ГПК.
Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно прилагане на чл.12, ал.2 от ЗН. Установено е по делото, че процесният апартамент в [населено място] е закупен от общия наследодател А. И. Г. за сумата от 9 824лв., от които 6824лв. собствени средства и 3000лв. - заем от Д.. Собствените средства са внесени на 12.10.1989г., а един ден по-рано, на 11.10.1989г., съделителката М. П., която е дъщеря на А. Г., е изтеглила от своята сметка в Д. сумата от 5000лв., видно от представената по делото спестовна книжка. Тези пари са дадени за закупуване на процесния апартамент, както се установява от свидетеля М. П.. Неговите показания следва да се кредитират, независимо от обстоятелството, че той е съпруг на съделителката М. П.. От една страна те се свързват с факта на теглене на сумата от 5000лв. в деня преди продажбата, от друга страна по делото няма данни тези пари да са вложени за строителството на друго жилище. Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че в случая чл.12, ал.2 от ЗН не намира приложение, тъй като М. П. е действала противоправно и изключително в свой интерес. Позоваването на становището, изразено от проф.В. в изданието „Съсобственост“ - „Наука и изкуство“, С., 1975г., стр.130-131 е неправилно, тъй като примерът, даден в тази разработка, е различен. Същественото в настоящия случай е това, че съделителката М. П. е спомогнала за увеличаване на наследството на наследодателя А. Г. със сумата от 5000лв., вложена за закупуване на процесния апартамент и по делото няма данни да е била възнаградена по друг начин, което покрива състава на чл.12, ал.2 от ЗН. Обстоятелството, че със сделката се заобикаля действащия към този момент З. /отм./ не влияе върху преценката дали е налице хипотезата на чл.12, ал.2 от ЗН.
По изложените съображения следва да се приеме, че претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН е основателна и следва да бъде уважена.
Неоснователно е искането на жалбоподателката да се раздели процесния апартамент чрез обособяване от него на ателие и по-малко жилище, при което тя да получи ателието като имуществен дял на основание чл.12, ал.2 от ЗС. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че не са налице законовите предпоставки за такова разделяне. Увеличението на наследството следва да се присъди в пари, съразмерно на сегашната стойност на делбения апартамент. Вложените при закупуването му 5000лв. от общата придобивна цена от 9824лв. съответстват на сумата 18 058лв. при сегашна цена на апартамента в размер на 35 480 лв. С. К. В. А. следва да бъде осъден да заплати на М. П. половината от сумата на увеличението, съответстваща на неговия дял, т.е. ½ от 18 058лв. или 6029лв.
Основателността на претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН налага прилагането на чл.353 от ГПК при извършване на делбата. След като съделителката М. П. е увеличила наследството на общия наследодател А. Г., като е вложила собствени 5000лв. при закупуване на процесното жилище, което представлява повече от половината от придобивната му цена, това обстоятелство представлява голямо неудобство по смисъла на чл.353 от ГПК, вр. т.5.б на ППВС №7/1973г. Делбата не следва да се извършва чрез теглене на жребий, а чрез разпределение по чл.353 от ГПК, като на съделителката М. П. се възложи имота, за чието придобиване тя е спомогнала с парични средства, а в дял на другия съделител – къщата в [населено място]. Така по-скъпия дял се възлага на съделителката, която има право на вземане по чл.12, ал.2 от ЗН, при което чрез компенсация на дължимите суми за увеличението на наследството и за уравнение на дяловете ще се получи по-малко разместване на парични суми между съделителите.
Общото делбено имущество е на стойност 40 980 лв., от които 35480лв. е оценката на процесният апартамент, а 5500 лв. - на къщата и двора в [населено място]. Двамата съделители имат равни квоти в двата имота – т.е. по 20 490лв. М. П. получава при делбата имущество на стойност 35 480лв., което е с 14 990лв. повече от стойността на нейния дял. Тази сума тя следва да бъде осъдена да заплати на другия съделител за уравнение на дяловете.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението от 03.02.10г. по гр.д.№471/09г. на Окръжен съд Монтана в обжалваната част, с която е извършена делба на апартамент в [населено място] и дворно място с къща в [населено място], както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по претенцията с правно основание чл.12, ал.2 от ЗН и по държавната такса за тази претенция и вместо него постановява:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.353 от ГПК на М. А. П. от [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.19 следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 48489.11.186.1.2 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-29/05.04.2006г. на изп.директор на Агенцията по кадастъра, с адрес [улица], вх.А, ет.1, ап.2, попадащ в сграда с идентификатор 48489.11.186.1, в поземлен имот 48489.11.186, с предназначение – жилище, апартамент, с площ от 47,28кв.м., при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: 48489.11.186.1.3; 48489.11.186.1.1; под обекта - 48489.11.186.1.14; над обекта 48489.11.186.1.5, със стар идентификатор: апартамент №2, ет.2, вх.”А”, в жилищен блок „К.” [населено място], [улица], със застроена площ от 47,28 кв.м., състоящ се от спалня, дневна-кухня, баня- тоалетна, антре, ведно с избено помещение №2 с полезна площ от 5,10 кв.м., със 7,11 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи на жилището: от изток – [улица], от запад – стълбище, от север – ап.№1, от юг – ап.№3 и на избеното помещение – изток – коридор; запад – двор; север – стълбище и юг – мазе №1.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.353 от ГПК на К. В. А. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.5, ап.15 следния недвижим имот: дворно място от 290 кв.м. в [населено място], [община], област М., урегулирано в УПИ V-114 в кв.32 по регулационния план на [населено място], ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, второстепенна постройка и други подобрения, при граници и съседи на имота: от две страни улици; северозапад - УПИ VІ-115; североизток – УПИ ІV-113.
ОСЪЖДА М. А. П. от [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.19 да заплати на К. В. А. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.5, ап.1, сумата от 14 990лв. за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва считано от влизане в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА К. В. А. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.5, ап.1, да заплати на М. А. П. от [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.19 сумата от 6029лв. на основание чл.12, ал.2 от ЗН, заедно със законната лихва от влизане на решението в сила, както и 241,16лв. - държавна такса върху тази претенция, по сметка на ВКС.
Държавните такси по извършване на делбата са присъдени с решението на районния съд - решение от 09.10.09г. по гр.д.№345/08г. на Районен съд Монтана, което не е отменено в тази част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: