1 Р Е Ш Е Н И Е № 397 Гр. С., 05.12.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 15 ноември през 2011 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1316/11 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на В. М. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд /РС/ по гр.д. №6562/10 г. от 7.03.11 г., на осн. чл.303, ал.1,т.5 от ГПК. С решението по искове на Д. М. срещу молителката с пр. осн. чл.49 и чл.56 от СК е постановен развод по вина на съпругата и семейното жилище на страните – апартамент в [населено място], е предоставено за ползване на мъжа. С молбата се иска отмяна на решението в частта за вината по брачния иск за развод, по иска за предоставяне на семейното жилище и за разноските. Молбата е подадена в срока по чл.305, ал.1,т.5 от ГПК, но е допустима само срещу влязлото в сила решение по небрачния иск за предоставяне ползването на семейното жилище след развода на осн. чл.56, ал.1 от СК. Решението, с което е постановен развод, вкл. в частта за вината по този брачен иск, не подлежи на отмяна на осн. чл.303, ал.2 от ГПК. Произнасянето за вината, независимо дали е предвидено като служебно от съда / по СК, отм./ или по искане на някой от съпрузите / по сега действащия СК/ не е отделен установителен иск, а е част от предмета на брачния иск за развод. В този смисъл е опр. №294/03 г. по гр.д. №534/03 г. на ВКС, петчленен състав. Отмяна по чл.303 и сл. от ГПК на решението за вината по брачния иск за развод е недопустима и в тази част молбата следва да остане без разглеждане. ВКС на РБ, трето гр. отделение, като разгледа молбата за отмяна на влязлото в сила решение в допустимата й част по иска за предоставяне ползването на семейното жилище намира следното: молителката представя удостоверение от общ.Р., област М., че живее постоянно в Италия от 1996 г.; твърди, че не е знаела за воденото срещу нея в РБ дело; не са й връчвани призовки и съобщения по делото на постоянния й адрес в чужбина, нито такива, адресирани до нея са й предавани от други лица ; постоянното й живеене в чужбина и адресът й там са добре известни на ответника по молбата, който живял там с нея и семейството им / две пълнолетни деца/ близо 15 години. Ответникът Д. М. не оспорва постоянното живеене на молителката в чужбина от 1996 г. на известен му адрес. Намира обаче, че молителката е знаела за заведеното в РБ дело, тъй като призовки до нея са били изпратени на адреса на родителите й в РБ. Или постоянното живеене на молителката в Италия през време на процеса е установено и безспорно по делото. Ответникът в това производство като ищец по делото за развод е знаел адреса й в Италия, но недобросъвестно не го е посочил. Призовки по бракоразводното дело са изпращани на сочения от ищеца адрес на родителите на ответницата в [населено място], откъдето са върнати невръчени с отметка, че адресатът живее в Италия и родителите отказват да ги получат. Ответницата е призована по бракоразводното дело на обявения и регистриран постоянен адрес в [населено място] чрез залепване на осн. чл.47, ал.1-5 от ГПК и представлявана на осн. ал.6 от особен представител. С недобросъвестно поведение по см. на чл.3 от ГПК, като не е посочил през съда истината за местоживеенето на ответницата, ищецът е станал причина за нарушаване на правото й да бъде призована, да участва и се защити по делото / както е прието и в Р №469/03 г. по гр. д.№1179/00 г. на второ г.о. на ВКС за подобен случай/. Налице е основанието по чл.303, ал.1,т.5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на СРС в частта по небрачния иск с пр. осн. чл.56, ал.1 и 5 от СК и за разноските до размер на 225 лв. Делото следва да се върне на районния съд за ново разглеждане, което да започне с връчване на препис от исковата молба. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима на осн. чл.303, ал.2 от ГПК, молбата на В. М. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд по гр.д. №6562/10 г. от 7.03.2011 г. в частта за вината по уважения брачен иск за развод. ОТМЕНЯ на осн. чл.303, ал.1,т.5 от ГПК влязлото в сила решение на Софийски районен съд по гр.д. №6562/10 г. от 7.03.2011 г. в частта по небрачния иск за предоставяне ползването на семейното жилище след развода с пр. осн. чл.56 от СК и за разноските до размер на 225 лв. от присъдените 250 лв. и връща делото на районния съд за ново разглеждане в тази част, което да започне с връчване на препис от исковата молба на ответницата. Решението само в частта за оставяне на молбата без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: