Р Е Ш Е Н И Е № 30 гр. София, 04.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 2150 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 4 от НПК и е образувано по жалба на гражданския ищец Б. Н. В. против решение № 91/02.08.2012 г. на Шуменския окръжен съд, постановено по ВНОХД № 229/2012 г. В ЧАСТТА, в която е била отменена присъда на Шуменския районен съд от 22.03.2012 г. по НОХД № 951/2012 г. В ГРАЖДАНСКАТА ЧАСТ и е било ПРЕКРАТЕНО ПРОИЗВОДСТВОТО по гражданските искове на Б. В. за имуществени и неимуществени вреди ПОРАДИ ТЯХНАТА НЕДОПУСТИМОСТ. С първоинстанционната присъда, потвърдена от въззивния съд в наказателната й част, подсъдимият М. К. К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК за това, че на 13.03.2001 г., в гр.Ш., самоволно не по установения от закона ред (чл. 415, вр. чл. 323 от ГПК, според които лицето, на което е присъден недвижим имот, се въвежда във владение от съдия изпълнителя по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение) осъществил едно оспорвано от Б. Н. В. чуждо действително право – на К. В. К. (да бъде въведен във владение на недвижим имот, находящ се в гр.Ш., [улица], за което той се легитимира като собственик), като извършил това чрез смяна на заключващото устройство на входната врата на имота с нова такова, като деянието не представлява маловажен случай, тъй като по този начин пострадалата е била лишена от достъп до жилището, в което е живеела, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК да срок от 3 години. Подсъдимият е бил осъден и за още едно престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК, касаещо деяние на 30.01.2002 г. по отношение на имот на С. Д. С., за което също е бил осъден на 1 година лишаване от свобода с приложен чл. 66 от НК за 3 години, като на основание чл. 23 ал. 1 от НК му е било определено общо наказание в същия размер и начин на изтърпяване. С първоинстанционната присъда подсъдимият М. К. К. е бил осъден да заплати на гражданския ищец Б. Н. В. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и за имуществени вреди 34 000 лв. в резултат на извършеното престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.03.2001 г., като в останалата част гражданските претенции са били отхвърлени като неоснователни. В касационната жалба са изтъкнати доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, доразвити в допълнение към нея, представено по реда на чл. 351 ал. 3 от НПК. Твърди се, че отмяната на присъдата в гражданската част и прекратяване на производството по исковете, предявени от Б. В. е извършено по мотиви, несъвместими със съдебната практика, като с това е преградена и възможността й да търси ефективна защита по гражданско правен ред, което по естеството си представлява отказ от правосъдие и е в нарушение на чл. 6 ал. 1 и чл. 13 от ЕКЗПЧ, чл. 1 от Допълнителния протокол към ЕКЗПЧ, както и чл. 47 от Х. за основаните права в ЕС. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и уважаване на гражданските искове в пълен размер. В с. з. пред ВКС граждански ищец В. не се явява, както вместо нея повереникът й поддържа жалбата и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Прокурорът от ВКП изразява становище за основателност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е основателна. Въпреки крайно неясната съдба на съдържанието и обхвата на предявените в съдебната фаза гражданските искове на В., която има данни да е участвала като граждански ищец в предходни дела с приети претенции за „15 000 лв. нематериални щети и 52 823 лв. материални щети” (вж. л. 294 от НОХД № 1852/04 г., присъдата по което е била отменена с решение на Шуменския окръжен съд по ВНОХД № 331/2011 г., вкл. по жалба на В. и делото върнато за ново разглеждане, след което е образувано НОХД № 951/2011 г.), то от протокола на с. з. на 11.01.2012 г. (л. 65 от НОХД № 951/2011 г.) е видно, че за съвместно разглеждане са били приети онези граждански искове на В., които тя е предявила в хода на ДП – за 15 000 лв. неимуществени вреди и 31 400 лв. имуществени вреди. Такъв иск се открива на л. 139, том 2 от ДП и същият е бил подаден на 26.02.2002 г. Не са били приети искове на В., депозирани на 11.08.2011 г. (които се намират прикрепени на корицата на НОХД № 951/2011 г. и касаят различна сума на имуществени вреди – 59 823 лв.) поради тяхната недопустимост. С първоинстационната присъда подсъдимият е бил осъден да заплати на В. 5000 лв. немуществени вреди и 34 000 лв. имуществени вреди, като в останалата част иска е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. Въззивното производство пред Шуменския окръжен съд е било образувано по жалба на подсъдимия, оспорвал цялата присъда по НОХД № 951/2011 г., както и по жалба на гражданската ищца В., която я е атакувала само в отхвърлителната й гражданска част. С въззивното решение по ВНОХД № 229/2012 г. окръжният съд е потвърдил присъдата в наказателната й част (като тя е влязла в сила), като е отменил същата в гражданската част и е прекратил производството по гражданските искове на Б. В.. Изложените единствени мотиви в подкрепа на това правно разрешение са, че след като обвинението срещу подсъдимия е било за престъпление по чл. 323 от НК, което е срещу реда и общественото спокойствие, то В. не може да има качеството на пострадало лице, поради което и исковете й са недопустими. В такъв смисъл била и трайната съдебна практика. ВКС категорично не споделя становището за наличието на подобна трайна съдебна практика, каквато дори не е и цитирана и по същество счита, че липсват мотиви, които да оправдават отмяната на присъдата в гражданската част и прекратяване на производството по гражданските искове от В.. В чл. 74 ал. 1 от НПК ясно е формулирано кое лице има качеството на пострадал, а именно това, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението и то е легитимираното да участва в наказателното производство като граждански ищец съгласно чл. 84 от НПК. Обстоятелството, че престъплението по чл. 323 от НК е в глава Х „Престъпления против реда и общественото спокойствие” (и евентуално не включва в състава си съставомерност за причинени вреди) изобщо не ограничава възникването на фигурата на пострадал и възможността му да претендира обезщетяване на произтеклите от деянието вреди, стига да е доказана причинната връзка между инкриминираното поведение на дееца и последвалите вреди. В крайна сметка, основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението Вж. Постановление № 9/25.12.1961 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г., т. 1. и ако от него са последвали вреди, то се дължи съдебно произнасяне относно претенцията за тяхното възмездяване, вкл. в случаите, когато деянието не е престъпно, не е виновно или не се наказва, а също и когато наказателната отговорност е погасена по давност Вж. Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълкув. дело № 2/2012 г. на ОСНК.. В конкретния случай деецът е бил осъден за престъплението по обвинителния акт и за съда, вкл. за въззивния, е съществувало задължението да се произнесе по основателността на гражданските претенции, респ. по възраженията на гражданския ищец В., а не да прибягва до немотивирани оправдания да не стори това. Спестявайки си нужната процесуална дейност в тази насока, Шуменският окръжен съд е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 348 ал. 3, т. 1 от НПК, довело до ограничаване процесуалните права на гражданския ищец В. да търси и получи съдебно разрешение на приетите по надлежен ред граждански претенции (което е нарушение по чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧ) и неговото отстраняване е единствено възможно чрез отмяна на съдебния акт в атакуваната му част и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от стадия на съдебното заседание по реда на чл. 354 ал. 3, т. 2 от НПК. При новото разглеждане въззивният съд следва внимателно да проучи материалите по делото и да се произнесе по основателността на предявените от В. граждански искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, като ги съпостави с обхвата на обвинението. С оглед изложеното и на основание чл. чл. 354 ал. 3, т. 2, вр. чл. 348 ал. 3, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 91/02.08.2012 г. на Шуменския окръжен съд, постановено по ВНОХД № 229/2012 г. В ЧАСТТА, в която е отменена присъда на Шуменския районен съд от 22.03.2012 г. по НОХД № 951/2012 г. в гражданската й част и е прекратено производството по гражданските искове на Б. В. за имуществени и неимуществени вреди поради тяхната недопустимост. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: