Р Е Ш Е Н И Е № 47 гр.София, 08.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА със секретар НАДЯ ЦЕКОВА при участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 660/2010 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия А. О. А. против решение № 193/08.10.2010 год. по въззивно нохд № 394/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав. Поддържа се, че наложените му наказания са явно несправедливи. С касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК се обосновава искането, съдържащо се и в последната дума, за намаляване размера на наказанията и общо определеното в справедлив размер. Поддържа се и искане за изменение в гражданско-осъдителната част като определя присъдения размер на обезщетението за завишен. Частната обвинителка и гражданска ищца К. Г. Т. не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че жалбата е неоснователна поради липса на касационни основания за изменение или отмяна на въззивното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Пловдивският апелативен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 394/2010 год. потвърдил присъда № 201/13.07.2010 год. по нохд № 351/2010 год. на С. окръжен съд-наказателен състав, с която признал подсъдимия А. за виновен в това, че на 16/17.02.2010 год. в[населено място]: отнел чужди движими вещи на обща стойност 72 лева от владението на св.Т. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и заплашване, грабежът е придружен със средна телесна повреда и е при условията на опасен рецидив. На основание чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б вр.чл.58А вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 4 години и 10 месеца лишаване от свобода; при условията на опасен рецидив се съвкупил с лице от женски пол – св.Т., като употребил за това сила и причинил средна телесна повреда. На основание чл.152, ал.3, т.2 и т.5 вр.чл.152, ал.1, т.2 вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б вр.чл.58А и чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 2 години и 10 месеца лишаване от свобода. Приложил чл.23 от НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото от определение – 4 години и 10 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил строг режим в затвор. Приложил чл.24 НК като увеличил общо определеното наказание с 1 година и 2 месеца, което също да изтърпи в затвор при строг режим. Приложил чл.59, ал.1 НК, чл.112, ал.1 НПК и чл.189, ал.3 НПК. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъпленията, уважил в общ размер 30 хил.лева със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния им предявен размер. Осъдил подсъдимия да заплати държавна такса в съответния размер. Съдебното производство е образувано по внесения обвинителен акт срещу подсъдимия с обвинения по чл.152 НК и чл.199 НК. По искане на подсъдимия и защитника му е проведено предварително изслушване на страните с цел провеждане на съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция по глава двадесет и седма НПК. Подсъдимият след разясняване на правата му изрично е заявил, че е получил препис от обвинителния акт и след като се е запознал със съдържанието му заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената му част, че се признава за виновен по повдигнатите му обвинения и че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд е приел след подробен и задълбочен анализ на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, че изложените в обвинителния акт обстоятелства са установени и подкрепят направеното самопризнание. Наложил наказание за всяко едно от престъпленията според предписанията в чл.373, ал.2 НПК – под предвидения минимум, след оценка на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства. Размерът на обезщетенията по предявените граждански искове определил в общ размер 30 хил.лева, обосновавайки се с установените действителни неимуществени вреди, претърпени от пострадалата, които са в причинна връзка с неправомерното поведение на подсъдимия. Въззивното производство е образувано по повод жалбата на подсъдимия, в която се поддържат доводи за явна несправедливост на наказанието, вкл. с приложението на чл.24 от НК и несправедливо завишаване на обезщетенията за неимуществени вреди. Въззивният съд като е приел за правилна процесуалната дейност във връзка с оценката на доказателствения материал, е направил извод, че въпросите по чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 НПК са правилно решени. Изложил е подробни съображения по повод възражението на подсъдимия за явна несправедливост на наложеното общо наказание с увеличаването му на основание чл.24 НК, които настоящият състав изцяло споделя. В. е изводът, че наказанията за отделните престъпления са справедливи и в съответствие с тежестта на извършеното, последиците, подбудите и данните за личността на подсъдимия-утвърдени престъпни навици предвид данните за предхождащи конкретните деяния осъждания за тежки умишлени престъпления. Не може да се определи признанието за действителна вътрешна оценка от подсъдимия на извършеното като поведение, което е в нарушение на закона и правилата на обществото, поради което и да има мотив за промяна. Доколкото има признание то е очевидно декларативно и направено с цел прилагане на предвидената от законодателя диференцирана процедура по глава 27 НПК като единствена възможност при конкретно установената фактическа обстановка и обективирано поведение да бъдат наложени наказания под предвидения минимум. Размерите на наказанията не са определени формално, а след оценка на данните, даващи основание да се определи като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия и неговата личност. Правилно и в съответствие с изискването за законосъобразност е решението да се приложи чл.24 НК, което инстанциите по същество са основали на всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства, на вида и тежестта на престъпленията, на резултата и последиците за пострадалата. За предвиденото като изключение право да се увеличи наказанието инстанциите по същество са намерили основание, тъй като са обосновали извода, че само с увеличаването на определеното общо най-тежко наказание биха могли да се постигнат целите по чл.36 НК. Преценката на цялостната престъпна дейност на подсъдимия и личността му са основанието и настоящият състав да приеме, че размерът на наказанията за отделните престъпления и увеличението на основание чл.24 НК са в съответствие с изискването за справедливост и с цел поправяне и превъзпитание на подсъдимия според изискванията по чл.36 НК. Неоснователни са твърденията в жалбата, че са подценени обстоятелства в нарушение на чл.107, ал.3 НПК, имащи значение на смекчаващи отговорността му. За такива са посочени семейното положение – съпруга, деца. Доколкото тези обстоятелства, преценени наред с останалите от значение за определяне на наказанието, имат тежест на смекчаващи обстоятелства и двете инстанции по същество са ги взели предвид и правилно оценили, но те не могат да имат приоритетно значение и да се обсъждат самостоятелно и изолирано от тези, които имат значение за определяне тежестта на извършеното, за високата степен на обществена опасност на личността. Поради тези съображения не може да се обоснове извод за наличие на касационното основание по чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК. Неоснователни са възраженията за нарушение на закона – чл.52 ЗЗД. Основанието на иска е по чл.45 ЗЗД и въззивната инстанция законосъобразно е приела решението, че са налице предпоставките за гражданска отговорност при установената причинна връзка между неправомерното поведение на подсъдимия и настъпилите вреди за пострадалата. Правилно са преценени данните за претърпените болки и страдания и е направен верен извод за действителните неимуществени вреди. Размерът е в съответствие с установените относими обстоятелства за отговорността, вкл. и с конкретно извършеното от подсъдимия, поради което е справедлив според критериите по чл.52 ЗЗД. Предвид изложеното за липса на касационни основания от поддържаните решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 193/08.10.2010 год. по въззивно нохд № 394/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: