О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 276 София, 21.06.2022 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 277 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. Е. и К. П. Е., чрез пълномощника им адвокат С. Б., против решение № 73 от 15.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1317 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отменено решение № 473 от 19.07.2018 г. по гр. д. № 428/2018 г. на Районен съд – Казанлък в частта по насрещния установителен иск за собственост и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от М. К. Е. и К. П. Е. против Р. Т. Р. иск за признаване на собствеността им въз основа на изтекла в тяхна ползва придобивна давност на 346 кв.м. или 2/3 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 523 кв.м. в [населено място], за което е отреден УПИ **** в кв. 241, кадастрален район 504 по плана на града, за размера над 1/2 ид.ч., като на ответника са присъдени разноски. Р. Т. Р. чрез пълномощника си адвокат С. Г.-Ч. е подал писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва касационната жалба, но не е изразил становище по наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното: Старозагорският окръжен съд е констатирал, че производството пред него е образувано след като с решение № 1 от 28.04.2021 г., постановено по гр.д. № 4852/2019 г. по описа на ВКС на РБ Първо ГО е отменено предходно въззивно решение в частта, с която е отхвърлен насрещния установителен иск за собственост за разликата над 1/2 ид.ч. от имота, като касационното обжалване на предходното въззивно решение е било допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност. Въззивната жалба е подадена от Р. Т. Р. против решението на Районен съд – Казанлък, с което насрещният установителен иск за собственост е уважен за претендираните 2/3 ид.ч. на основание изтекла придобивна давност. Предмет при новото въззивно разглеждане е установителният иск за собственост за разликата над 1/2 ид. ч., в която делото е върнато за ново разглеждане, а в частта, с която искът е уважен за 1/2 ид. ч. решението на районния съд е влязло в сила като необжалвано. Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от Р. Т. Р. иск за разпределение на ползването на съсобствения поземлен имот с твърдения, че притежава 1/2 ид.ч. въз основа на договор за покупко продажба по нотариален акт № 45, рег. № 3553, дело № 219 от 2015 г. на нотариус № *** и насрещен иск на М. К. Е. и К. П. Е. за признаване на собствеността им върху 2/3 ид.ч. като наследници на К. И. Е. и договор за покупко-продажба о нотариален акт № 177, том I, дело № 364/1961 г. и придобивна давност. Районният съд е признал М. К. Е. и К. П. Е. за собственици въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. След горните констатации въззивният съд е приел за установено, че нотариален акт № 177, том I, дело № 364/1961 г. К. И. Е. е купил от А. Д. Р. 2/3 ид.ч. от процесното дворно място и построения в него първи етаж от масивна къща, заедно с правото на ползване на 2/3 от източната част на цялото дворно място. Представена е декларация от Д. Х. К. от 25.04.1961 г., че е поканен от съсобственичката А. Д. Р. да закупи 2/3 ид. ч. от дворното място и първия етаж, че се отказва да го закупи и дава съгласие съсобственичката да го продаде. На 10.06.1967 г. е одобрена съдебна спогодба по гр. д. № 145/1967 г. на Казанлъшкия народен съд, с която е разпределено ползването на процесното дворно място между Д. Х. К. и М. П. К. (които са получили 1/3 с реално ползване на 174 кв. м. от източната част) и К. И. Е. (който е получил 2/3 с реално ползване 346 кв.м.). Между двете части на така разпределеното ползване е изградена телена ограда с бетонова основа. Д. Х. К. и М. П. К. са придобили с нотариален акт № 136, том.ІІ, дело № 613/1957 г. втория етаж от къщата, като продавачите И. К. Н. и А. И. Н. са се задължили след смъртта на А. Д. Р. да продадат на купувачите К. притежаваната от тях по нотариален акт № 121, т. ІІІ от 1947 г. идеална част от дворното място. Д. Х. К. и М. П. К. са признати за собственици на 1/2 ид.ч. от процесното дворно място с нотариален акт за собственост по съдебно решение по чл. 19 ЗЗД № 108, том VII, дело № 2014/1970 г. С нотариални актове №№ 109 и 110 от 22.12.1970, по дела №№ 2015 и 2016 Д. К. със съгласието на съпругата си М. К. е дарил на синовете си И. К. и Х. К. по 1/8 ид. ч. от дворното място и 1/4 ид. ч. от втория етаж на къщата. При така възприетите факти въззивният съд е посочил, че наследодателят на ответниците е закупил 2/3 ид. ч. от процесния имот през 1961 г., като впоследствие праводателите на страните К. и Е. са си разпределили ползването, въз основа на което са изградили и трайна ограда между ползваните реални части. Приел е за неправилно първоинстанционното решение, че М. К. Е. и К. П. Е. са придобили по давност 2/3 ид. ч. от дворното място поради наличие на законови пречки за това – чл. 59 ЗТСУ-отм. и чл. 200 ЗУТ. Посочил е, че не следва да обсъжда приетите след връщане на делото от ВКС със задължителни указания писмени доказателства, тъй като същите са неотносими. Посочил е и че доколкото делото е висящо само за разликата между 1/2 ид. ч. до претендираните 2/3 ид. ч. от правото на собственост, първоинстанционното решение следва да бъде отменено за размера над 1/2 ид.ч. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК М. К. Е. и К. П. Е. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Считат, че въззивното решение е недопустимо на следните основания: - постановено е от незаконен съдебен състав, който не е разгледал и не се е произнесъл по направеното от тях искане за отвод, което опорочава съдебния акт до степен на недопустимост, като в тази връзка поставят въпроса: „може ли да бъде постановявано решение от съдебен състав на въззивен съд, на който страна в производството е поискала своевременно отвод, без това искане да е разгледано и отхвърлено с обосновани мотиви от съда; - въззивното решение е постановено спрямо влязло в сила първоинстанционно решение, тъй като въззивната жалба на Р. Т. Р. е подадена след изтичане срока за обжалване, като в тази връзка поставя въпроса „допустимо ли е разглеждане на просрочена въззивна жалба против първоинстанционно съдено решение и в случай, че решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила, поради необжалването му в срок от процесуално легитимирана страна, може ли то да бъде отменено от въззивния съд в нарушение на правилото на ноормата на чл. 296, т. 2 ГПК“; - не е отхвърлен основателния и напълно доказан насрещен иск за собственост, но привидно изглежда, че иска е отхвърлен; - въззивният съд е разгледал непредявен от ищците иск. По първите два довода не е налице основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали въззивното решение е допустимо. Тезата на касаторите, че съдът не се е произнесъл по искането за отвод на съдебния състав не намира опора в данните по делото, доколкото това искане е разгледано и намерено за неоснователно в проведеното открито съдебно заседание на 16.06.2021 г. Същевременно по делото липсват данни за заинтересованост по смисъла на чл. 22 ГПК на някой или на всички членове на съдебния състав, доколкото отводът е мотивиран с извършените от състава процесуални действия по насрочване на делото и приемане на доказателства, включително и с оглед указанията в отменителното касационно решение. Не намира опора в данните по делото и довода на касатора, че въззивната жалба на Р. Р. е просрочена. Срокът за обжалване е започнал да тече за Р. Р. на 27.07.2018 г., при действието на нормата на чл. 61, ал. 2 ГПК, приета с измененията от ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г. и отменена с измененията от ДВ бр. 65 от 7.08.2018 г., в сила от 1.09.2018 г., поради което въззивната жалба от 3.09.2018 г. е подадена на третия ден от двуседмичния срок за обжалване на първоинстанционното решение. Налице е основанието по чл. 280, ал. 2 предл. второ ГПК по третия и четвъртия довод, макар и неясно обосновани от касаторите. Следва да се прецени допустимостта на въззивното решение с оглед констатациите на съда, че при предявяване на насрещния иск М. К. Е. и К. П. Е. са се позовали на собственост като наследници на К. И. Е., който е придобил правата по договор за покупко-продажба о нотариален акт № 177, том I, дело № 364/1961 г. и на придобивна давност (като при наличие на деривативно основание, позоваването на оригинерното основание винаги е при условията на евентуалност) и извода в отменителното касационно решение, че очевидно неправилно предходния въззивен състав е приел, че нотариалния акт от 1970 г., с който Д. К. и М. К. са признати за собственици на 1/2 ид. ч. от дворното място, е последен по време и удостоверява правата на страните, тъй като липсват данни за страните по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и тъй като по делото изобщо не е изяснено кои са праводателите, от които Д. и М. К. са придобили идеална част от имота и не са изследвани правата на тези праводатели, поради което делото е върнато за ново разглеждане с указания за събиране на доказателства. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване решение № 73 от 15.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1317 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора. В едноседмичен срок от съобщението касаторите М. К. Е. и К. П. Е. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв. При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: