3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 8 С., 09.01. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 531/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от Й. Г. В. чрез адвокат И. Д., срещу определение № 2023 от 21.07.2011 г. по в. ч. гр. д. № 2013/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 26.05.2011 г. по гр. д. № 16537/2009 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. Ответниците М. Б. П., В. Т. П., К. Т. Т., П. Т. А., Л. И. П. и А. С. П. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, М. С. Боева не е подала писмен отговор. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С обжалваното определение е прието, че предмет на съдебно установяване по делото е правото на собственост към минал момент на Й. К. - общ на всички страни наследодател, върху лозе с площ 5.000 дка в м. „А. къра” в землището на [населено място], част от което с площ 2.800 дка е възстановено на ответниците по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, в качеството им на наследници на Т. П. - един от наследниците на Й. К.. Прието е също, че пред ищцата като наследник на общия наследодател не е открито производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ за спорния имот, а напротив - административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността, тъй като с решение по адм. д. № 7369/1994 г. на Пловдивския районен съд жалбата срещу отказа на поземлената комисия да възстанови имота на наследниците на общия наследодател е оставена без уважение. При това положение въззивният съд счел за правилно първоинстанционното определение, с което предявеният иск е приет за недопустим и производството по делото е прекратено. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иска с правно основание по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в хипотезата, пред която страните са изправени. Правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи е относимо към имота, а не към лицето, което го претендира. В този смисъл са указанията, дадени в т. 3 на ТР № 2/96 г. на ОСГК на Върховния касационен съд. Затова и пропускането на срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ води до преклудиране на правото да се иска от поземлената комисия възстановяване на правото на собственост, което от своя страна обуславя правния интерес на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Подаденото в срок заявление за възстановяване на правото на собственост или наличието на предявен в законоустановения срок иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ изключват приложението на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, според която земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, става общинска собственост след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Затова когато административното производство не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ или е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността, спор по принадлежността на правото на собственост към обобществяването на земята не може да възникне и предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. В този смисъл са разясненията, дадени с ТР № 1/97 г. на ОСГК на Върховния касационен съд. При сезиране в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или когато е издадено въз основа на положително решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, решението на поземлената комисия /сега общинска служба по земеделие/ в качеството си на административен акт поражда присъщата му правна промяна - да определи предмета на правото на собственост. Въпросът за неговата принадлежност, при наличие на спор, ще се разреши по съдебен ред - чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Затова и в ТР № 1/97 г. е прието, че правен интерес от иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е налице и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ. След разрешаването на спора по принадлежността на правото на собственост към момента на обобществяване на земята, ползуващите се от положителното решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ имат право органът по поземлената собственост да промени по реда на чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ решението си по отношение на лицата, за да могат те да се легитимират за собственици на възстановената земеделска земя. Като е приел обратното, въззивният съд е разрешил въпроса за допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Данните по делото сочат, че спорният имот е възстановен на един от наследниците - Т. П., и именно това е послужило като мотив на съда в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ да приеме за неоснователна жалбата срещу отказа за възстановяване на името на общия наследодател. След като е налице възстановяване, не съществува пречка от гледна точка на правен интерес да се проведе производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за това кой е бил собственик към релевантния минал момент, а с оглед изхода на спора общинската служба по земеделие евентуално ще промени решението си по отношение титулярите на правото на собственост. Постановеният съдебен акт е неправилен и затова същият, както и потвърденото с него прекратително определение, следва да бъдат отменени, а делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2023 от 21.07.2011 г. по в. ч. гр. д. № 2013/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 2023 от 21.07.2011 г. по в. ч. гр. д. № 2013/2011 г. на Пловдивския окръжен съд и потвърденото с него определение от 26.05.2011 г. по гр. д. № 16537/2009 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на производството по делото. ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: