Р Е Ш Е Н И Е     № 830     София, 30.12. 2009г.     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА        Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б. ТАШЕВА гр. дело № 2* по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:   Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С като процесуален представител на А. П. Т. и М. П. Т. , и двете от Република Италия, срещу въззивното решение на Софийския градски съд, постановено на 18.ІІІ.2008г. по гр.д. № 2280/2007г., касационно обжалване на което е допуснато с определение от 26. ХІ.2008г. на ВКС, състав на бившето ІІ ГО, на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по процесуалноправен въпрос – за недопускане на още един свидетел за установяване на твърдяно от касаторите обстоятелство. Ответниците по касационната жалба Л. Н. Й., И. Н. Г. и Н. Н. Г., и тримата от София, са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че разгледана по същество, касационната жалба е основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на СРС от 24.ІV.2007г. по гр.д. № 7913/2005г., с което са отхвърлени предявените от А. Т. и М. Т. срещу Л. Й. , И. Г. и Н. Г. искове за делба на апартамент, находящ се в София, заедно с избено и таванско помещения и със съответните идеални части от мястото и от портиерско помещение в таванския етаж, и в тежест на ищците са присъдени разноски на противните страни и държавни такси. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните са наследници на Ефросина Ц. , починала на 09. ХІІ.1973г., оставила две дъщери Б. М. Ц. , починала през 1986г. и оставила наследници по закон ответниците по делото, и С. Ц. Т. , починала през 1988г. и оставила за наследници по закон дъщерите си – ищците. През 1946г. Ефросина Ц. придобила чрез покупко-продажба процесният недвижим имот, предмет на нот.акт № 105/12.VІ.1946г. С нот.акт № 185/13.ІХ.1974г. Бонка Ц. дарила на дъщеря си Л. Г. останалият й в наследство имот. Според удостоверение № 43405/16.VІІ.1974г. на СРС С. Т. направила изявление, че се отказва от наследството, останало от майка й Ефросина, който отказ е вписан в специалната книга в съда под № 77/1974г. Прието е, че с показанията на свидетелите П ищците не са установили твърдението си, че С. Т. е предприела действия, обуславящи извод, че е приела наследството преди отказа от него. При това положение изключителен собственик на процесния имот е Л. Й. , поради което исковете за делбата му са неоснователни. В съдебно заседание на 12.ІІІ.2008г. въззивният съд е оставил без уважение искането на ищците за допускане на още един свидетел за твърдяното обстоятелство, мотивирайки се с това, че пред първата инстанция са изслушани свидетели за същите обстоятелства. Касационната жалба срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Изложени са съображения, че изводите на съда не са в съответствие с данните, събрани чрез показанията на свидетелите, както и че не е уважено искането на ищците за допуснане на още един свидетел за установяване на твърдяното обстоятелство. Решението е неправилно. То е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът не е допуснал още един свидетел на ищците, мотивирайки отказът си само с обстоятелството, че пред първоинстанционния съд са били допуснати двама свидетели за същите обстоятелства. В процесуалния закон /чл.129 ал.2 от ГПК /отм./ е предвидено, че съдът може да допусне само някои от посочените от страната свидетели за установяване на едно и също обстоятелство, но и че останалите сочени свидетели се допускат, ако призованите не установят спорното обстоятелство, както е в разглеждания случай. Като не е съобразил посочената разпоредба, въззивният съд е приложил неправилно процесуалния закон, което е довело до съмнение в приетата за установена от него фактическа обстановка по спора, респективно до пречка за осъществяване на касационен контрол за правилността и на правните му изводи. При това положение атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав с допускане изслушването на свидетел на ищците с произнасяне и по претендираните от ответниците разноски за водене на делото пред касационната инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,     Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд, ІV-В отделение, от 18.ІІІ.2008г. по гр.д. № 2280/2007г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: