1 Р Е Ш Е Н И Е №. 3 Гр. София, 18 януари 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на дванадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Лаков като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1612/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба на частния тъжител Р. Й. Т. против въззивна присъда № 22/27. 10. 2015 год., постановена по в. н. ч. х. д. № 248/2015 год. по описа на Окръжен съд – гр.Кюстендил. С касационната жалба са релевирани доводи за наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В подкрепа на твърдението за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила се изтъква, че съдебният акт е постановен в противоречие със събраните по делото доказателства, които установяват по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. В допълнение към жалбата е изразено несъгласие с изводите за малозначителност на деянието, тъй като въззивната инстанция не е съобразила процесуалното поведение на подсъдимия и последователния му отказ пред двете съдебни инстанции да признае, че е обидил сина си. Поддържа се, че е дадена неправилна правна оценка на лошите отношения между тъжителя и подсъдимия, както и на обстоятелството, че обидните думи не са били възприети от колегите на двамата. С оглед тези съображения касаторът моли въззивната присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на Кюстендилския окръжен съд. Тъжителят Р. Т. не се явява в съдебно заседание и не изразява лично становище по основателността на касационната жалба. Повереникът му, адв. Т., заявява в писмено становище, че поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и в допълнението и моли присъдата да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подс. Й. Т. не изразява лично становище по основателността на касационната жалба. Защитникът му, адв. К. сочи в писмено становище, че присъдата е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: Касационната жалба е неоснователна. С присъда № 27/21. 04. 2015 год., постановена по н. ч. х. д. № 445/2014 год., Районният съд – гр.Кюстендил е признал подс. Й. В. Т. за виновен в това, че на 19. 11. 2013 год. около 9.00 – 9.15 часа в цех на [фирма] в присъствието на К. С. казал думи, унизителни за честта и достойнството на Р. Й. Т., поради което и на основание чл. 78 А от НК го е освободил от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 500 лева. На основание чл. 45 от ЗЗД съдът е осъдил подс. Й. Т. да заплати на гражданския ищец Р. Т. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 200 лева заедно със законната лихва, считано от 19. 11. 2013 год. до окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлил като неоснователен иска за разликата до пълния му предявен размер. Съдът се е произнесъл и по разноските по делото. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по въззивна жалба на подсъдимия и с присъда № 22/27. 10. 2015 год., постановена по в. н. ч. х. д. № 248/2015 год. на Кюстендилския окръжен съд е отменен, като Й. Т. е признат за невинен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, а предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен. Преди всичко следва да се подчертае, че по своето естество доводите в касационната жалба, че присъдата е постановена в противоречие със събраните доказателства представляват оплаквания за необоснованост, която не попада сред визираните в чл. 348, ал. 1 от НПК касационни основания. В касационното производство предмет на проверка е единствено начинът на формиране на вътрешното убеждение, т. е. обстоятелството дали въззивният съд е основал изводите си върху всички доказателства или доказателствени средства или е игнорирал някои от тях; дали констатациите му почиват върху доказателствени материали, събрани и проверени по надлежния ред; дали е или не е изопачил смисъла и значението на доказателствените източници; дали при оценката на доказателствата съдът е нарушил законите на обективната логика на изследваните факти; дали е обсъдил всички доводи на страните. Внимателният прочит на мотивите към атакуваната присъда не дава основание да се счита, че фактите по делото са установени неправилно и вътрешното убеждение на решаващия състав на окръжния съд е било опорочено. Следва да се отбележи, че фактическите констатации на долустоящите инстанции не се различават съществено. Районният съд е приел за установено, че отношенията между подсъдим и тъжител (съответно баща и син) били влошени от години и когато Р. М. отишъл да попита баща си кога може се върне на работа в семейната фирма, последният се обърнал към него с думите „идиот” и „нещастник”, след което го напсувал. Въззивният съд се е солидаризирал с тези изводи по фактите след като е изпълнил задълженията си и е анализирал поотделно и в съвкупност всички доказателства, събрани в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, като ги е интерпретирал съобразно действителния им смисъл и съдържание. Различията между двете инстанции са свързани не с фактите, а с правната им оценка, като според окръжния съд деянието на подс. Т. е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Този извод следва да бъде споделен като съответстващ на закона. Както е известно, обществената опасност на деянието е обусловена от характера и значението на засегнатото обществено отношение, от степента на отрицателно въздействие върху него, от начина и способа на действие, от оказаното отрицателно въздействие върху други обществени отношения, от особено положение на субекта и т. н. От една страна, както правилно е посочила контролираната инстанция, отношенията между тъжителя и подсъдимия са обтегнати от години, като причина за това са действията и поведението и на двамата. От друга страна обаче, неприязънта им един към друг не може да заличи близко родствената им връзка и факта, че подсъдимият е баща на тъжителя. Самите обидни думи, макар и изречени в цеха на семейната фирма и в присъствието на свид. С., не са станали достояние на служителите, подчинени на подсъдимия и колеги на тъжителя, а този факт е категорично доказателство, че инкриминираният инцидент не надхвърля обикновеното скарване и битовия скандал за разлика от други случаи, в които тъжителят обиждал баща си в присъствието на множество техни колеги. В. именно наличието на случаи, в които ролите са разменени и синът се обръща с обидни думи към баща си, показва, че подобно поведение е норма на общуване между двамата и инкриминираният инцидент по нищо не се отличава от предходните им конфликти. Логична последица от това е и незначителното засягане на обществените отношения, обект на защита на чл. 146, ал. 1 от НК. Тук е мястото да се отбележи неоснователността на доводите, че въззивният съд не е конкретизирал коя от двете хипотези на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима към коментирания казус. На л. 5 от мотивите изрично е посочено, че е приложим чл. 9, ал. 1, пр. 1 от НК, тъй като деянието на Й. Т. изобщо не е обществено опасно. Според настоящия съдебен състав обаче обществената опасност на извършеното от подс. Т. е явно незначителна. За този извод от значение е фактът, че макар и да не е бил с висока интензивност, скандалът все пак не е приключил с използването на една-единствена реплика с обидно съдържание и присъствието на свид. С. не е оказало възпиращо въздействие върху подсъдимия. Тези обстоятелства, преценени в съвкупност с коментираните по-горе факти недвусмислено показват, че засягане на обществените отношения е налице, но то е очевидно несъществено и не превръща извършеното в престъпление. Именно защото и при явно незначителна обществена опасност деянието не съставлява престъпление, така направената от ВКС корекция не дава основание за отмяна на оправдателната присъда. Не могат да бъдат споделени аргументите в касационната жалба, че въззивният съд е бил длъжен да съобрази, че Й. Т. последователно е отричал да е казвал инкриминираните изрази в присъствието на тъжителя. Доводите на жалбоподателя не държат сметка за процесуалното положение на подсъдимия и признатите му от закона права. С оглед правото му на защита той може да даде обяснения каквито намери за съответни на избраната от него защитна позиция и за разлика от свидетеля не е длъжен под страх от наказателна отговорност да прави правдиви и истинни изявления при разпита си. Подсъдимият не е длъжен да признава вината си и да дава обяснения, с които се уличава в извършването на престъпление, поради което и липсата на самопризнание не може да се тълкува в негова вреда, включително и като съдът откаже да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Освен това обществената опасност на деянието е обективно качество на престъплението, съществуващо към момента на извършването му, поради което процесуалното поведение на подсъдимия поначало няма отношение към извода за малозначителност на деянието. С оглед всички тези съображения настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК. Въззивната инстанция не е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, а материалният закон е приложен правилно, поради което обжалваната присъда следва да бъде оставена в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 22/27. 10. 2015 год., постановена по в. н. ч. х. д. № 248/2015 год. по описа на Окръжен съд – гр.Кюстендил. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.