Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                     №   593                                                     гр.София ,28.06.2010 г.                                                                                                      В   ИМЕТО  НА  НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и десета година в състав:                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                 ЧЛЕНОВЕ:  ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                                                                          ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ                      при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1275 по описа за 2009 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П. В. срещу решение № 321 от 22.05.2009 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 187 от 2009 г., с което е отменено решение № 178 от 20.12.2008 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на Плевенския районен съд и е постановено ново решение за разпределение на ползването между касаторката и останалите съсобственици на дворно място, съставляващо поземлен имот № 5* по одобрената кадастрална карта на гр. П. с площ от 557 кв.м. съгласно заключение на вещо лице и скица, находяща се на стр.65 от делото на РС. Касаторката твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответниците П. П. В. , Г. Д. К., В. С. Д. и П. Д. Ж. не оспорват жалбата. Ответниците М. Л. А. и Ж. Д. Ж. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 1* от 17.12.2009 г. по настоящото дело. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че страните са съсобственици на дворно място, съставляващо поземлен имот № 5* по одобрената кадастрална карта на гр. П. с площ от 557 кв.м. и индивидуални собственици на четири самостоятелни жилища /две, находящи се съответно на първия и втория етаж от двуетажната сграда-близнак-етажна собственост, изградена в североизточната част на мястото и две, находящи се съответно на първия и втория етаж от двуетажната сграда-близнак, изградена в югозападната част от мястото/. Приел е вариант за разпределение на ползването на дворното място по заключение на вещо лице и скица, намираща се на стр.65 от делото на РС. Извършвайки разпределението, съдът изначално е приел, че искът за разпределение на ползването на цялото дворно място, в което има две сгради, всяка една от които етажна собственост на по двама етажни собственици, е допустим. В определението за допускане на касационното обжалване е констатирано, че въпросът за допустимостта на иска за разпределение на ползването на дворно място, в което има две сгради-етажна собственост е разрешаван различно от съдилищата: в едни решения се приема, че такъв иск е допустим, в други- че е недопустим, а в трети- че в тези случаи разпределението на ползването на дворното място следва да се извърши само между етажните собственици на едната сграда и етажните собственици на втората сграда, а след това разпределение общото събрание на етажните собственици на всяка една от сградите следва да вземе решение по чл.42 от ЗС как етажните собственици да ползват частта от дворното място, която е разпределена на тази етажна собственост. Настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката, обективирана в решение № 498 от 15.02.1968 г. по гр.д. № 2* от 1967 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 1* от 25.10.1984 г. по гр.д. № 484 от 1984 г. на ВС, Четвърто г.о., според които в този случай между двете сгради-близнаци не същестува етажна собственост, а етажна собственост са апартамента, изградени в едната сграда близнак, поради следното: Сградите-близнаци са две отделни сгради, долепени една до друга. По отношение на тези сгради липсват най-характерните белези на етажната собственост- общ вход и стълбища, общи основи, плочи, трегери, външни стени, носещи стени, общи входове, стълбище и коридори към таванските и избени помещения и др. При тях има само обща съединителна стена и съединен покрив, но всяка част от този покрив обслужва само отделната сграда-близнак. Тоест, между собствениците на едната сграда-близнак и на другата сграда-близнак не възникна етажна собственост и следователно дворното място не е обща част на етажната собственост. Поради това това дворно място може да бъде предмет на разпределение между собствениците на двата близнака по реда на чл.32, ал.2 от ЗС. Когато обаче едната или и двете сгради-близнаци са етажна собственост между няколко лица /когато в сградите-близнаци са обособени отделни обекти на собственост- апартаменти, ателиета, магазини и др. с общ вход и общо стълбище/, сградата-близнак е етажна собственост между собствениците на обектите в тази сграда. В този случай, разпределението на дворното място по реда на чл.32, ал.2 от ЗС следва да се извърши на две части: една за етажните собственици на едната сграда-близнак и втора за етажните собственици на втората сграда-близнак, а разпределението на частта на сградата-близнак, която е етажна собственост, между отделните етажни собственици на тази сграда следва да се извърши съгласно чл.42 от ЗС по решение на общото събрание на ЕС. С оглед на това разрешение на поставения по делото въпрос, обжалваното решение е неправилно: Тъй като по делото е установено, че в дворното място има изградени 2 сгради-близнаци, във всяка от които са обособени по 2 апартамента- собственост на различни лица, разпределението е следвало да бъде извършено според притежаваните от страните права на два дяла: един за едната сграда-близнак и един за другата сграда-близнак. В рамките на първия дял /дворно място, отредено за ползване от етажните собственици на североизточната сграда-близнак/ е следвало да се разпредели онази част от дворното място, върху която са изградени гаража на ищците В гаража на ответника М. Т. дял следва да бъде разпределен между етажните собственици на тази сграда-близнак въз основа на решение на общото събрание на етажната собственост, а ако такова не може да бъде взето, какъвто е настоящия случай- по реда на чл.32, ал.2 от ЗС в настоящото производство. Съответно, вторият дял следва да бъде разпределен за общо ползване от етажните собственици на югозападната сграда-близнак и в него по възможност следва да са включени постройките, означени на скица № 1* от 04.03.2008 г. с № 2* и 4, за които е установено, че са изградени и се ползват от собствениците на обекти в тази сграда- ответниците В. С. Д., П. Д. Ж. и Ж. Д. Ж. /наследници на Д. Д. , притежаващ ½ ид.ч. от общите части на тази сграда-близнак/ и Г. Д. К., притежаващ другата ½ ид.ч. от общите части на тази сграда-близнак. Само в случай, че между тези етажни собственици съществува спор и поради това те не могат да вземат решение по чл.42 от ЗС как да бъде разпределено ползването на този общ дял, той може да бъде разпределен между тях по реда на чл.32, ал.2 от ЗС на два поддяла за ползване съответно от собственика на апартамента, находящ се на 1 етаж от югозападната сграда-близнак и от собствениците на апартамента, находящ се на 2 етаж от тази сграда-близнак. С оглед на гореизложеното, по делото се налага да бъде поставена допълнителна задача на вещо лице: да даде нови варианти за разпределение на дворното място според правата на собствениците на двете сгради-близнаци /общо ½ ид.ч. за собствениците на североизточната сграда-близнак и ½ ид.ч. за собствениците на югозападната сграда-близнак/, като се обособят два дяла за ползване: дял 1 за собствениците на североизточната сграда-близнак и дял 2 за собствениците на югозападната сграда-близнак, като в тези дялове бъде включена и площта под допълнително изградените в мястото сгради, означени на скица № 1* от 04.03.2008 г. с № 2* и 4, площта под гаражите, означени на тази скица с № 5 и 6 и онази част от дворното място, върху която са изградени плочниците и алеите за преминаване /тоест на два дяла следва да се раздели цялото дворно място, с изключение на частта от него, която е застроена с двете двуетажни сгради-близнаци/. Частта от дворното място под двата гаража, означени с № 5 и 6, следва да бъде включена в дела за ползване от етажните собственици на североизточната сграда-близнак /ищците и ответника М/, които са изградили тези два гаража, а частта от мястото, върху която са изградени сгради № 2* и 4, следва да бъде включена в дела за ползване от етажните собственици на югозападната сграда-близнак, които са изградили тези постройки и ги ползват. В рамките на първия дял следва да бъдат обособени два поддяла- съответно за ползване от ищците и за ползване от ответника М. В. дял следва да бъде разделен на два поддяла между етажните собственици на югозападната сграда-близнак, само ако между тях съществува спор относно това кой какво да ползва. В противен случай този дял следва да бъде разпределен за общо ползване между етажните собственици на двата обекта в югозападната сграда-близнак. Тъй като по делото се налага да бъде извършено горепосоченото процесуално действие, на основание чл.293, ал.3 от ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Плевенския окръжен съд. При постановяване на новото решение въззивният съд следва да приподпише като неразделна част от решението му онази от скиците-варианти на вещото лице, по която ще извърши разпределението на ползването на дворното място. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 321 от 22.05.2009 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 187 от 2009 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.