Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 258   гр. София, 15 юни 2010г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на  двадесет  и втори  април,  две хиляди и десета година,  в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ВЕРОНИКА  ИМОВА        ЧЛЕНОВЕ :   КРАСИМИР  ХАРАЛАМПИЕВ                                                                           КЕТИ  МАРКОВА     при  участието на секретаря   ИВАНКА  ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора   РУСКО  КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията   КЕТИ  МАРКОВА н. д. №  194/ 2010г.   Производството е за възобновяване, на основание чл. 423, ал. 1 НПК, образувано по искане на задочно осъдения А. С. А., от с. Д., обл. Шумен, за възобновяване на НОХД № 432/ 2008г., по описа на Районен съд- гр. Н. пазар, и отменяване на постановената по същото дело присъда № 88 от 26. 02. 2009г. Молителят, лично и чрез назначения си в настоящото производство служебен защитник, поддържа искането, по изложените в него съображения, със заявеното искане. Аргументира се, че не е знаел за разглеждането на делото от първоинстанционния съд, тъй като не е бил уведомен, и спрямо него не била изпълнена процедурата по връчване на призовки и обвинителен акт. Поддържа, че не е автор на престъплението, за което е признат за виновен и осъден. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения е основателно, тъй като същият не е бил призоваван на съдебното производство. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и данните по делото, в рамките на правомощията си по чл. 425, вр. чл. 423 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 88 от 26. 02. 2009г., постановена по НОХД № 432/ 2008г., Районният съд- гр. Н. пазар, е постановил по отношение на подсъдимия А. С. А., от с. Д., обл. Шумен, следното: Признал е посочения подсъдим за виновен в извършено от него престъпление, с правна квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, за което го е осъдил на три години лишаване от свобода, при строг първоначален режим на изтърпяването му, и го е оправдал по обвинението в останалата му част. Присъдил е разноски, възложени в тежест на подсъдимите по делото, както и разпореждане с веществените доказателства. Присъдата не е била обжалвана от посочения подсъдим и е влязла в сила. ВКС в настоящия си състав, намира молбата за възобновяване за процесуално допустима. Макар цитираната присъда да е влязла в сила на 13. 03. 2009г., а искането за възобновяване да е депозирано пред Върховната касационна прокуратура на 24. 02. 2010г., по делото няма данни, въз основа на които да се направи извод, че осъденото лице е знаело за постановената по отношение на него присъда в един по- ранен момент, предхождащ задържането му за изпълнението й- 7. 02. 2010г., поради което настоящата инстанция приема, че искането е направено в срока по чл. 423, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Съображенията за това са следните: Срещу молителя А. и втория осъден по делото- С. Йорданов, с постановление на прокурор при РП- гр. Н. пазар от 22. 08. 2007г., е било образувано досъдебно производство за кражба, извършена в периода 24- 26. 06. 2007г., първоначално квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5, вр. чл. 26 НК. Тъй като в хода на разследването молителят е напуснал посочения от него адрес, единствено известен по делото- с. Д., ул. „Бузлуджа” № 38, изготвеното постановление на дознателя за привличане в качеството на обвиняем от 23. 01. 2008г., не е могло да му бъде предявено, наказателното производство е било спряно, а самият той- обявен за общодържавно издирване. След възобновяване на производството А. е привлечен в качеството на обвиняем с цитираното постановление, предявено му, след откриване на местонахождението му, на 2. 06. 2008г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Със същото постановление спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка”, като са му разяснени правата и задълженията, произтичащи от нея, както и последиците от неизпълнението им. На 7. 08. 2008г. разследването е предявено лично на А. А. , и е съставен надлежен протокол. Обвиняемият е заявил, че се е запознал с материалите по разследването, няма доказателствени искания, бележки и възражения, признава вината си, както и че не желае адвокатска защита за това процесуално действие, които негови изявления са вписани в протокола. Съдебното производство по НОХД № 432/ 2008г., по описа на РС- гр. Н. пазар, срещу молителя А. и съучастника му- С. Йорданов е било образувано по обвинителен акт на РП- Нови пазар, по същото досъдебно производство- № 347/ 2007г., по описа на РПУ- гр. Н. пазар. С разпореждане от 26. 09. 2008г. съдията- докладчик е насрочил делото в открито съдебно заседание, след като е констатирал, че липсват процесуални пречки за това. Разпоредил е връчване на преписи от обвинителния акт на подсъдимите, указвайки им възможността в 7-дневен срок от получаването му да дадат отговор и да направят нови искания.казал им е правото на адвокатска защита, както и възможността за назначаване на служебен защитник. Призовката е върната в цялост, заедно с приложените преписи от обвинителния акт и разпореждането на съдията- докладчик, с придружително писмо от Кметството в с. Д., в което е отразено, че А. не живее в селото, където е само адресната му регистрация. С определение от 25. 11. 2008г. съдът е изменил мярката за неотклонение на осъдения А. от „подписка” в „парична гаранция” в размер на 200 лв. От изисканите справки от ОДП на МВР- Шумен и МП-Главна дирекция „Охрана”, ОЗ „Охрана” Шумен е установено, че осъденият не живее на адреса в с. Д. от 6 месеца. Според справките в отдел ПП-ГОА при ОД на МВР- Шумен, той няма други адресни регистрации и данни за пътувания извън страната. С разпореждане от 15. 01. 2009г. съдията- докладчик е разпоредил разглеждането на делото по отношение на А. А. да се извърши при условията на задочно производство. Изискал е от АК- Шумен определянето на служебен защитник, който е назначен в съдебно заседание на 22. 01. 2009г. Въпреки това районният съд е продължил усилията си да открие местонахождението на молителя, за да го призове, и след като е получил информация от свидетел по делото (Емил А. ), че А. се намира в с. В., Варненска област, където работи като овчар, е задължил ОЗ „Охрана”- гр. В. същият да бъде издирен в посоченото населено място и доведен принудително в следващото съдебно заседание. Видно от приложената докладна записка издирването не е дало положителен резултат- подсъдимият не е бил открит, не са събрани и данни такова лице изобщо да е пребивавало на територията на селото, включително след направени справки с районния инспектор и разговори с местни жители. При следващо, ново посещение в с. В. от служители на ОЗ „Охрана”-Варна и беседа с К. на селото, е направена връзка и с местните животновъди, които също са декларирали, че осъденият никога не е пребивавал в това населено място. Писмени обяснения във връзка с местонахождението на А. са изискани и от лицето А. А. А. , който е заявил, че същият е негов доведен брат и за последен път го е видял през лятото на 2008г., при гостуване в с. Д., след напускането на което обикалял страната, без да се установява за постоянно. Приложена е и докладна записка на гл. полицай Х. Р. , от РУ на МВР- Шумен, от която е видно, че молителят е в неизвестност и никой от близките му не знае местонахождението му. Така, на 26. 02. 2009г. РС-гр. Нови пазар е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия А, при условията на чл. 269, ал. 1, т. 1 НПК, при участието на назначения му служебен защитник, и на същата дата е постановил атакуваната влязла в сила присъда. В обобщение: В процесния случай осъденият А. е знаел за образуваното и провеждано по отношение на него наказателно производство. След като е бил обявяван за издирване, на което основание наказателното производство е било спирано, след възобновяването му той е участвал лично по време на цялото досъдебно производство. С укриването си е направил невъзможно призоваването му за съдебно заседание и връчването на обвинителния акт в съдебната фаза на процеса. От така установените и изложени по- горе фактически данни става ясно, че компетентният първоинстанционен съд е изчерпил всички процесуални възможности да открие местонахождението на молителя, за да го призове за съдебните заседания, осигурявайки му по този начин възможността да упражни правото си на лично участие и защита в производството по делото. Въпреки непротиворечивите сведения, с които е разполагал, а именно, че подсъдимото лице е в неизвестност и местонахождението му не може да бъде открито, районният съд не е пристъпил веднага към разглеждане на делото в негово отсъствие, каквато процесуална възможност несъмнено е имал от самото начало (чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК), а е натоварил органите на съдебната охрана да продължават издирването и да проверяват на място всяко отделно постъпило сведение, сочещо на евентуална възможност за откриването му, т.е. извършил е множество процесуални действия, които по своя обем и съдържание далеч надхвърлят вменените му от закона задължения за гарантиране правата на страните, включително чрез осигуряване правото на лично участие на подсъдимия в съдебната фаза на процеса. От всичко изложено до тук става ясно, че към процесуалната дейност на решаващия съдебен състав, насочена към откриване местонахождението на подсъдимия и осигуряването му за лично участие в съдебното производство, не може да бъде отправен какъвто и да било упрек. Институтът на възобновяването на наказателни дела по искане на задочно осъдения, по чл. 423 НПК цели да възстанови правото на това лице да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него, в рамките на наказателното преследване. Негово конституционно право, скрепено с разпоредбата на чл. 55 НПК, уредено като стандарт и съгласно чл. 6, §3, б. „c” и „d” ЕКПЧОС, е личното участие в наказателното производство. Поради това, задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело само тогава, когато правото му на лично участие е било накърнено, но в резултат на незаконосъобразните действия на компетентните органи на досъдебното производство и/ или съда, но не и в случаите, когато причина за това е собственото му недобросъвестно процесуално поведение, сочещо на укриване. Когато обвиняемият (подсъдимият) не е бил уведомен по надлежния ред за предстоящите процесуални действия спрямо него, в резултат на нарушена процедура по призоваването му, и въпреки това съответният орган ги е осъществил в условията на задочно производство, или то е било проведено в негово отсъствие, но при липсата на предвидените по чл. 269, ал. 3 НПК предпоставки, няма съмнение, че напълно основателно задочно осъденото лице би се позовало на допуснатите нарушения, рефлектиращи в негативен аспект върху правото му на защита в процеса, едно от които е това на лично участие. Безспорно, процесуалният механизъм за отстраняването им е именно възобновяването на делото, свързаната с това отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт, и връщане на делото в стадия, когато е започнало задочното производство- чл. 425, ал. 2 НПК. Нормата на чл. 423, ал.1 НПК, в актуалната й редакция, регламентира в кумулативна даденост предпоставките за уважаване на искането за възобновяване на наказателно дело на задочно осъдено лице, а те са следните: депозирането му в шестмесечен срок, считано от узнаване на влязлата в сила присъда, и неучастието на осъдения в наказателното производство, освен когато след изпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК осъденият не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина, или се е укрил. В конкретния случай така очертаната фактология еднозначно и категорично сочи на укриване на задочно осъденото лице от наказателното преследване.криването е уредено от закона като отделно и самостоятелно основание за отхвърляне на искането за възобновяване, без въобще да се изследва въпросът дали е била спазена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, както и без да се държи сметка в коя фаза на наказателния процес е било осъществено. Достатъчно е в производството да са събрани убедителни и безспорни доказателства, установяващи, че задочно осъденото лице се е укрило от компетентните органи в наказателния процес, за да бъде оставено без уважение искането му за възобновяване на делото. Това законодателно разрешение, в обсъждания контекст, следва да се свърже и с принципа, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно процесуално поведение. Обратното тълкуване на закона би довело до абсурдното положение лица, укрили се по собствена воля, в отклонение от наказателното преследване, препятствайки по този начин развитието му, да претендират на това основание отмяна по реда на възобновяването на влязла в сила присъда, при условията на напълно законосъобразно проведено задочно производство, и то когато компетентните органи са изпълнили перфектно задълженията си да обезпечат законосъобразното упражняване на правата на страните в процеса, при стриктното съблюдаване на правото на защита на подсъдимия. Тук е мястото изрично да се посочи, че обвиняемият (подсъдимият) освен права има и определен кръг от задължения в процеса, включително за явяване пред съответния орган, за уведомяването му при промяна на адреса, и др. Ето защо, в случая само доказаното укриване на молителя А. от органите на наказателното производство, е достатъчно, за да се остави без уважение настоящото му искане за възобновяване на делото. Тълкуването на съдържанието на самото наименование на обсъждания процесуален институт „Възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство”, възпроизведено и в текста на чл. 423, ал. 1 НПК, сочи еднозначно на извода, че именно неучастието на задочно осъдения в наказателното производство е възведено като основание на това специфично искане, а не самото качество на лицето, иницииращо производството. Поради това установяването, изследването и оценката на причините, поради които подсъдимият не е участвал лично в съдопроизводствените действия, предприети срещу него, във всеки конкретен случай, се явява задължително. В правомощията на съда, който се произнася по искането за възобновяване, е не само да констатира факта на връчването (или невръчването) на обвинителния акт или тъжбата на подсъдимия, заедно със съобщение за насрочване на делото и указание за възможността делото да бъде разгледано и решено в негово отсъствие, при условията на чл. 269 НПК, но също така да изследва и даде своята правна оценка на причините, поради които регламентираната в чл. 254, ал. 4 НПК процедура не е финализирана във всеки отделен случай. Ако се приеме, че съдебната преценка в обсъжданото специфично производство за възобновяване се лимитира единствено до констатиране на посочените факти, то би се оказало, че съдът в действителност не извършва никаква оценъчна и правна дейност- той става един обикновен регистратор на факти, а това е несъвместимо както със статута и функциите на Върховния касационен съд, установени с Конституцията и ЗСВ, който единствен в системата на съдилищата в Р България е компетентен да се произнася по исканията за възобновяване на задочно осъдени, по силата на изричния регламент на чл. 424, ал. 1 НПК, така и със същността, спецификата и съдържанието на обсъждания процесуален институт. Друг е въпросът, че преценката дали е бил връчен или не обвинителният акт на подсъдимия заедно с призовката за съдебно заседание и указание, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК, съгласно чл. 254, ал. 4 НПК, е относима и се дължи само в хипотезата на задочно производство по чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК. Горните изводи следват и от историческото и логическо тълкуване на цитираните наказателнопроцесуални норми, при което ясно се очертава синхронът в законодателните разрешения, последователно материализирани в нормите на чл. 254, ал. 4, чл. 423, ал. 1 и чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК, проследени в хронологията на тяхното приемане (ДВ, бр. 109/ 2008г. и бр. 32/ 2010г.). Ето защо, при конкретните данни по делото, подробно обсъдени по- горе, ВКС намери, че липсва основание за удовлетворяване на искането на задочно осъдения А. С. А. за възобновяване на делото и отмяна на влязлата в сила присъда, постановена по отношение на него. Обратното решение- за удовлетворяване на искания за възобновяване, основани на поведение с характеристиките на коментираното, като цяло сочещо на злоупотреба с процесуални права от обвиняеми и подсъдими, би означавало да се толерира страната, която освен че поначало недобросъвестно е упражнила предоставените й права в процеса, и с факта на самото сезиране на касационния съд е почерпила нови, чрез позоваването на института на възобновяването на наказателни дела, създаден да защити действително нарушените такива, какъвто конкретният случай не е. От друга страна, евентуалното подобно разрешение на съдебната практика би довело до обезсмислянето на задочното производство, за провеждането на което процесуалният закон е регламентирал точно определени предпоставки. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, вр. чл. 423 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения А. С. А., от с. Д., обл. Шумен, за възобновяване на НОХД № 432/ 2008г., по описа на Районен съд- гр. Н. пазар, и отменяване на влязлата в сила присъда № 88 от 26. 02. 2009г., постановена по него. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ :         ЧЛЕНОВЕ :