Р Е Ш Е Н И Е№ 153
София 22.12.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря М. М., като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №896 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] срещу решение от 18.06.2010г., постановено по гр.д. № 2178/2010г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV г състав, с което е потвърдено решението от 6.07.2009г., постановено по гр.дело № 43398/2008г. на СРС, 73 състав. С последното са отхвърлени обективно съединените искове на ЗД [фирма] срещу [фирма] по чл.213, ал.1 КЗ за сумата от 1289.03 лв. главница и по чл.86 ЗЗД за сумата от 163.97 лв. Касаторът поддържа, че единствено релевантен критерий за определяне на обезщетяване на вредата е пазарната /реална/стойност. Методиката за уреждане на претенции за вреди, причинени на МПС за минимална долна граница се прилага когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато обезщетението е определено въз основа на експертна оценка. Счита, че Методиката не отразява адекватно действителната стойност на причинените вреди по смисъла на чл. 273, ал.2, чл.203, ал.2 от КЗ и чл. 15, ал.2 от Наредба №24/2006г.
Касационното обжалване е допуснато с определение №480 от 24.06.2011г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за определянето на размера на обезщетението за вреди, причинени на МПС при задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при действието на чл.273, ал.2 КЗ и прилага ли се чл. 15, ал.4 от Наредба №24 от 8.03.2006г. на КФН, когато са представени фактури за извършен ремонт.
Страните не се явяват в открито съдебно заседание.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:
ЗД [фирма] е предявил обективно съединени искове по чл. 213, ал.1 КЗ за сумата от 1289.03 лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата от 163.97 лв. В исковата молба ищецът поддържа, че е изплатил застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” за причинени на МПС м. “Мерцедес Е 200 Д” с рег. [рег.номер на МПС] вреди от пътно-транспортно произшествие на 7.04.2006г. по вина на водача на МПС “Форд Ескорт” рег. [рег.номер на МПС] , със застраховка “Гражданска отговорност” при застрахователя – ответник [фирма]. С уведомително писмо от 21.01.2008г. [фирма] е поканено да възстанови изплатеното обезщетение и тъй като не е била възстановена част от сумата в размер 1289.03 лв. я претендира, чрез предявения иск по чл. 213, ал.1 КЗ. При определяне на дължимото обезщетение както първоинстанционният, така и въззивен съд са приели, че трябва да намери приложение редът по чл.3, ал.2 от Методиката за уреждане на претенциите за обезщетяване на вреди по Наредба №24 от 8.03.2006г. на КФН и на възстановяване подлежи сумата от 2267.60 лв. по вариант втори на заключението на автотехническата експертиза. Доколкото ответникът е изплатил сумата от 2330.73 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлен е и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Жалбата е основателна.
Според чл. 273, ал.2 пр. първо при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди. Съгласно чл.15, ал.4 от Наредба №24 от 8.03.2006г. обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1 - 6. С решение №52 от 8.07.2010г. по т.дело № 652/2009г. на ВКС, ТК, Іт.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” по Наредба № 24 от 8.03.2006г. на КФН, съгласно чл.4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенция определеното застрахователно обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл.4, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е определен от застрахователя в съответствие с Наредба №24 от 8.03.2008г. на КФН. Това е валидно както за обезщетението по чл.226 КЗ, така и при определяне на обезщетението по предявен иск по чл.213 КЗ. Със същото решение е прието, че методиката не дерогира приложението на чл.273, ал.2 пр. първо КЗ, до колкото обезщетението не надхвърля размера на застрахователната сума по договора – чл. 267, ал.3 КЗ. С оглед на изложеното, неправилно съдилищата са приели, че в случая следва да бъде приложена Методиката при определяне на размера на застрахователното обезщетение. Приложените на стр. 15 ксерокопия на документи – платежно нареждане и описание на фактури доказват, че ищецът е изплатил цената на ремонта на “Мерцедес Е” с рег. [рег.номер на МПС] в размер на 3604.76 лв. с ДДС по фактура №17203 от 27.07.2006г. и калкулация от 10.04.2006г. по щета №41412/2006г., като част от превод на обща стойност 28 746.68 лв. Цената на ремонта включва вложени материали и труд. Ответникът дължи действителната стойност на вредата, съгласно издадената и изплатена фактура. Счетоводната експертиза доказва извършено от ответника на ищеца плащане на сумата от 2330.73лв. Или остава неизплатена сумата от 1274.03 лв., в какъвто размер искът по чл.213, ал.1 КЗ се явява основателен. За разликата над 1274.03лв. до 1289.03лв. искът е неоснователен. Размерът на дължимото обезщетение по чл.86 ЗЗД, считано от поканата 1.02.2008г. до 8.12.2008г. върху размера от 1274.03 лв. е 148.04 лв. / закл. на в.л. Е. С./. За разликата от 148.04 лв. до 163.97 лв. искът е неоснователен.
С оглед от изхода на делото на ищеца ще следва да бъдат присъдени разноски по компенсация в размер на 559 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 18.06.2010г., постановено по гр.дело № 2178/2010г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV Г състав в частта, с която е потвърдено решението от 6.07.2009г. по гр.дело №43398/2008г. на Софийския районен съд, 73 състав за сумата от 1274.03 лв., представляваща размера на претендираното обезщетение по чл.213, ал.1 КЗ и за сумата от 148.04 лв. мораторни лихви за времето от 1.02.2008г. до 8.12.2008г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] – София да заплати на [фирма] – София на основание чл.213, ал.1 КЗ сумата от 1274.03лв., ведно със законната лихва, считано от 9.12.2008г. до окончателното й заплащане, сумата от 148.04 лв. обезщетение за забава за времето от 1.02.2008г. до 8.12.2008г. и разноски по компенсация в размер на 559 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|