Ключови фрази


2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60155
София, 30.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1594/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 60323/16.07.2021 г. по касационна жалба на «Сортови семена-Вардим» ЕАД [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 260086/15.10.2020 г. по в. гр. д. № 360/2020 г. на Плевенския окръжен съд в частта относно съделителите, които следва да участват в делбата, и каква е частта на всеки съделител.
От ответниците по касация Д. Ц. Д., И. А. П., П. К. А. и С. Т. Д. е постъпил писмен отговор със становище, че касационната жалба е неоснователна, останалите не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и намира следното:
По делото е установено, че съделителите - физически лица, са наследници по закон на С. Р. В., починала на 29.08.1964 г. В тяхна полза с решение № 200/09.10.1996г. на поземлената комисия е възстановено правото на собственост върху пет земеделски имота, сега предмет на делбата.
С решение № 675/23.09.2009 г. по гр. д. № 1243/2008 г. по описа на ВКС на РБ, IV-то г. о., е отменено решение № 815/08.12.2007 г. по гр. д. № 549/2007 г. на Плевенския окръжен съд и на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на Д. Т. Д., Д. Ц. Д., С. И. Ц., Ц. И. Ц., Г. И. Ц., И. А. П., К. Т. К., П. К. П. /А./ и Общинска служба «Земеделие и гори» [населено място], че К. И. Л., починал на 03.09.2004 г., е бил собственик към датата на образуване на ТКЗС по наследство от покойните си родители И. В. Л. и С. Р. В., на 4/6 ид. ч. от пет земеделски имота, идентични с имотите, предмет на делбата. Решението е влязло в сила на 23.09.2009 г., но е вписано в СВ [населено място] няколко години по-късно - на 24.10.2017 г.
Установено е, че част от наследниците на С. В. са се разпоредили с притежаваните съобразно правата им по Закона за наследството /ЗНсл/ идеални части от процесните имоти, без да зачетат влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно правата на собственост, като са сключени следните сделки:
- с договор за дарение от 23.07.2015 г., обективиран в н. а. № ...., том ....., рег. № 3240, дело № ..... от 2015 г., Г. И. Ц. дарил на «Сортови семена-Вардим» ЕАД 1/36 ид. ч. от процесните пет земеделски имота;
- с договор за покупко-продажба от 23.07.2015 г., обективиран в н. а. № ...., том ...., рег. № 3245, дело № .... от 2015 г., Ц. И. Ц., Д. Т. Д., К. Т. К., Д. Ц. Д., С. И. Ц. и И. А. П. продали на «Сортови семена-Вардим» ЕАД общо 7/18 ид. ч. от процесните пет земеделски имота;
- с договор за покупко-продажба от 03.12.2015 г., обективиран в н. а. № ...., том ...., рег. № 5260, дело № ..... от 2015 г., П. К. А. продал на «Сортови семена-Вардим» ЕАД 1/6 ид. ч. от петте земеделски имота, предмет на делбата.
Ищцата М. Б. е поискала на основание чл. 76 ЗНсл да бъдат прогласени спрямо нея за относително недействителни горепосочените сделки. Първоинстанционният съд, като се позовал на ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, приел искането за допустимо и основателно и го уважил, като прогласил сделките за относително недействителни не само по отношение на М. Б., но и на С. К. и С. Д., без последните двама да са въвели възражение по чл. 76 ЗНсл. Съдът приел, че в делбата не следва да участват тези съделители, които са се разпоредили с дяловете си в полза на «Сортови семена - Вардим» ЕАД.
По тези съображения и определяйки дяловете на наследниците на С. В. съобразно влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с решение № 5/07.02.2020 г. по гр. д. № 473/2019 г. Районният съд- К. прогласил на основание чл. 76 ЗНсл спрямо М. К. Б., С. К. К. и С. Т. Д. относителната недействителност на договорите, сключени с н. а. № ...../2015 г., № ...../2015 г. и № ...../2015 г., до размер съответно на 1/144 ид. ч., 29/144 ид. ч. и 12/144 ид. ч., и допуснал делба между следните съделители и при квоти: М. К. Б. - 48/144 ид. ч., С. К. К.-48/144 ид. ч., С. Т. Д. - 6/144 ид. ч. и «Сортови семена - Вардим» ЕАД [населено място] - 42/144 ид. ч.; не е допуснал делба с участието на Д. Т. Д., С. И. Ц., Ц. И. Ц., Г. И. Ц., Д. Ц. Д., И. А. П., К. Т. К., П. К. А. и Р. Г. М..
Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подадена от «Сортови семена-Вардим» ЕАД.
С решение № 260086/15.10.2020 г. по в. гр. д. № 360/2020 г. на Плевенския окръжен съд първоинстанционното решение е:
- обезсилено като недопустимо в частта, с която на основание чл. 76 ЗНсл са прогласени за относително недействителни по отношение на С. К. К. и С. Т. Д. договорите, обективирани в н. а. № 142/2015 г., н. а. № ..../2015 г. и н. а. № ...../2015 г., и производството в тази част е прекратено;
- отменено в частта, с която на основание чл. 76 ЗНсл е прогласена относителната недействителност на договора, обективиран в н. а. № ..../2015 г., до размер на 1/144 ид. ч., на договора, обективиран в н. а. № ...../2015 г., до размер на 29/144 ид. ч., и на договора, обективиран в н. а. № ...../2015 г., до размер на 12/144 ид. ч.;
- отменено в частта относно квотите и съделителите, между които е допусната делбата, и вместо това е постановено от допуснатите до делба имоти да се образуват 72 равни дяла и делбата да се допусне между съделители и при квоти: М. К. Б. - 24 дяла, С. К. К. - 24 дяла, Д. Т. Д. - 3 дяла, С. Т. Д. - 3 дяла, С. И. Ц. - 1 дял, Ц. И. Ц. - 1 дял, Г. И. Ц. - 1 дял, Д. Ц. Д. - 3 дяла, И. А. П. - 3 дяла, К. Т. К. - 3 дяла и П. К. А. - 6 дяла;
- не е допусната делба с участието на «Сортови семена-Вардим» ЕАД [населено място];
- потвърдено в частта, с която на основание чл. 76 ЗНсл са прогласени за относително недействителни по отношение на М. К. Б. сделките, обективирани в н. а. № ..../2015 г., н. а. № ..../2015 г. и н. а. № ..../2015 г.;
- потвърдено в частта, с която делбата не е допусната с участието на Роза Г. М..
Въззивният съд, като се позовал на ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, приел, че възражението, заявено от М. Б., е допустимо - направено е в първата фаза на делбата, от сънаследник, който не се е разпоредил с притежаваните наследствени права, не са събирани доказателства, нито са въведени доводи с извършените разпоредителни сделки за идеални части от процесните имоти да се изчерпва наследството на наследодателката С. В., за да се приеме, че е налице продажба на наследство по смисъла на чл. 212 ЗЗД, в която хипотеза чл. 76 ЗНсл е неприложим. По тези съображения първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която на основание чл. 76 ЗНсл са прогласени за относително недействителни по отношение на М. К. Б. сделките, обективирани в н. а. № ...../2015 г., н. а. № ...../2015 г. и н. а. № ...../2015 г.
Въззивният съд приел, че неправилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон - чл. 76 ЗНсл, и е допуснал делбата с участието на «Сортови семена-Вардим» ЕАД - приобретател по сделките, а наследниците-прехвърлители по същите не са допуснати до делба. Съдът посочил, че както в ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, така и в константната съдебна практика на ВКС се приема, че между страните по сделката актът на разпореждане е валиден, но не прехвърля права, ако искът по чл. 76 ЗНсл се уважи. При уважен иск по чл. 76 ЗНсл последиците на разпореждането не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или с части от нея сънаследник е носител на правото на собственост и делбата следва да се извърши с негово участие. Ако във втората фаза при извършване на делбата разпоредената сънаследствена вещ не се падне в негов дял, в отношенията между прехвърлител и приобретател актът на разпореждане, макар и действителен, не може да прехвърли права, а прехвърлителите-сънаследници отговарят спрямо приобретателя по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД. Съобразно с това въззивният съд посочил, че при уважен иск по чл. 76 ЗНсл делбата следва да се извърши с участието на всички наследници на С. В., в т. ч. с участието на наследниците-прехвърлители по сделките, като в делбата не следва да участва приобретателят «Сортови семена-Вардим» ЕАД.
Въззивният съд посочил, че влязлото в сила решение на Върховния касационен съд е вписано в Службата по вписванията [населено място] на 24.10. 2017 г., след вписване на трите разпоредителни сделки, извършени през 2015 г., и съгласно чл. 115, ал. 4 ЗС няма действие по отношение на «Сортови семена-Вардим» ЕАД - приобретател по сделките, който се явява трето лице. Спрямо наследниците обаче, които са участвали като страни по приключилото производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, то има действие и е задължително съобразно чл. 297 и чл. 298 ГПК. В отношенията между наследниците е формирана сила на пресъдено нещо относно правата им на собственост върху оставените в наследство земеделски имоти. Така, признато е за установено, че К. В. Л. - син на общата наследодателка С. В., е собственик на 4/6 ид. ч. от имотите и по аргумент на чл. 298, ал. 2 ГПК останалите 2/6 ид. ч. следва да се разпределят между другите две деца на наследодателката, съответно 1/6 ид. ч. за наследниците на Ц. С., починала на 13.04.1983 г., и 1/6 ид. ч. за наследниците на К. А., починал на 04.12.1992 г. При извършените разпоредителни сделки наследниците-прехвърлители са били недобросъвестни, не са се съобразили с влязлото в сила решение и са прехвърлили на приобретателя идеални части от имотите, съответстващи на правата им по Закона заследството, т. е. повече права, отколкото притежават. Въззивният съд намерил за правилен извода на районния съд, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, но няма вещнопрехвърлителен ефект, но приел, че неправилно районният съд е уважил иска по чл. 76 ЗНсл, обвързвайки го с размера на действително притежаваните от наследниците-прехвърлители идеални части съобразно решението на ВКС и идеалните части, посочени в нотариалните актове. Сделките са относително недействителни само по отношение на съделителката М. Б. и последица от уважаването на иска по чл. 76 ЗНсл е връщане на имотите, с които са извършени разпорежданията, в наследството, и допускане на делба между наследниците, без участието на приобретателя. Въззивният съд посочил, че първоинстанционният съд е допуснал смесване на предпоставките за уважаване на иска по чл. 76 ЗНсл с липсата на вещнопрехвърлителен ефект на сделките за частта на наследниците-прехвърлители, с която те са се разпоредили над действително притежаваните права на собственост. Ето защо първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 76 ЗНсл е прогласена относителната недействителстно на трите сделки, съответно по н. а. № ...../2015 г. до размер на 1/144 ид. ч., по н. а. № ...../2015 г. до размер на 29/144 ид. ч. и по н. а. № ...../2015 г. до размер на 12/144 ид. ч., е прието за неправилно и на основание чл. 271 ГПК е отменено.
Въззивният съд приел, че възраженията във въззивната жалба на «Сортови семена - Вардим» ЕАД относно действието на вписването биха имали значение в хипотезата, когато въззивникът участва в делбата като съсобственик. С оглед уважаването на иска по чл. 76 ЗНсл и недопускането на въззивника-приобретател до делба, тези доводи са приети за ирелевантни.
Съобразно с така приетото от фактическа и правна страна въззивният съд приел, че делбата следва да се допусне между наследниците по закон на С. Редова В. - трите ѝ деца: син К. И. В., починал на 02.09.2004 г., дъщеря Ц. П. С., починала на 13.04.1983 г., и син К. П. А., починал на 04.12.1992 г.
Зачитайки силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, въззивният съд приел, че наследниците на К. В. /Л./ са придобили собствеността върху 4/6 ид. ч. от процесните имоти, която се разпределя между неговите деца С. К. К. и М. К. Б., като всяка от тях е собственица на 2/6 ид. ч. или на 1/3 ид. ч.
Оставената в наследство от Ц. С. 1/6 ид. ч. се наследява от нейните деца: син Т. Д. С., починал на 09.04.2004 г., и С. Д. Ц., починала на 06.12.1997 г., по 1/12 ид. ч. за всеки. Наследниците на Т. С. - неговите деца Д. Т. Д. и С. Т. Д., са придобили право на собственост върху 1/24 ид. ч. за всеки. С. Ц., починала на 06.12.1997 г., е оставила за наследници син И. Ц. Г., починал преди майка си - на 23.08.1990 г., и син Д. Ц. Д., който е придобил 1/24 ид. ч. Починалият преди наследодателката син И. Ц. Г. съгласно чл. 10, ал. 1 ЗНсл се замества само от своите низходящи С. И. Ц., Ц. И. Ц. и Г. И. Ц., като всеки от тях е придобил по 1/72 ид. ч. Съпругата на починалия преди наследодателката неин син - Роза Г. М., не наследява общия наследодател С. Ц. и правилно същата не е допусната от районния съд да участва в делбата. Р. М. е починала на 18.06.2020 г., нейният съпруг Ц. К. М. е конституиран като въззиваем в процеса, но той също не следва да участва в делбата, поради което в тази част първоинстанционното решение е потвърдено.
Притежаваната от К. П. А., починал на 04.12.1992 г., 1/6 ид. ч., се наследява от неговите синове Т. К. П., починал на 11.03.2004 г., и П. К. А., които са придобили по 1/12 ид. ч., а след смъртта на Т. П. неговата част е преминала върху наследниците му - съпруга И. А. П. и син К. Т. К., като всеки от тях е придобил по 1/24 ид. ч.
Съобразно с изложеното въззивният съд приел, че от допуснатите до делба имоти следва да се образуват 72 равни дяла и делбата следва да се извърши между следните лица и при квоти: М. Б. - 24 дяла, С. Конярска - 24 дяла, Д. Д. - 3 дяла, С. Д. - 3 дяла, С. Ц. - 1 дял, Ц. Ц. - 1 дял, Г. Ц. - 1 дял, Д. Д. - 3 дяла, И. П. - 3 дяла, К. К. - 3 дяла и П. А. - 6 дяла. В делбата не следва да участва «Сортови семена-Вардим» ЕАД.
На основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в частта относно съделителите, които следва да участват в делбата, и каква е частта на всеки съделител, по въпроса: допустимо ли е въззивният съд да се произнася извън рамките на въведеното във въззивната жалба и да влошава положението на жалбоподателя при липса на въззивна жалба от останалите страни.
В решение № 163/09.06.2011 г. по гр. д. № 1191/2010 г. на ВКС, II-ро г. о., е посочено, че съгласно изричната разпоредба на чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК при неправилност на решението положението на жалбоподателя не може да бъде влошено, ако липсва жалба на другата страна. Влошаване на положението на жалбоподателя е налице, когато признатите от първоинстанционния съд и неоспорени с жалба от друга страна в процеса права са в по-голям размер от тези по въззивното решение. Според решение № 290/22.06.2010 г. по гр. д. № 759/2009 г. на ВКС, IV-то г. о., съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен да се произнесе в рамките на посоченото във въззивната жалба и няма право да влошава положението на жалбоподателя. Разрешението, дадено в посочените два съдебни акта, се застъпва и в решение № 282/28.10.2011 г. по гр. д. № 235/2011 г. на ВКС, II-ро г. о. Според решение № 270/20.05.2000 г. по гр. д. № 1434/1999 г. на ВКС, IV-то г. о., въззивният съд не може да отрече на страната права, признати от районния съд и неоспорени от насрещната страна чрез жалба, с което да влоши положението на жалбоподателя.
Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., споделя тази съдебна практика и намира за необходимо да добави, че въведеният в процесуалния закон и утвърден в съдебната практика принцип за забрана да се влошава положението на обжалващия съдебния акт преодолява дори приложението на императивни материалноправни норми, поради което и в случай, когато такава норма следва да намери приложение, въззивният съд не може да отрече на жалбоподателя права, признати от първоинстанционния съд и неоспорени от насрешната страна чрез жалба, с което да влоши положението на жалбоподателя. Само ако решението е нищожно, постановеният от въззивния съд резултат може да бъде различен, и то при повторното разглеждане на делото.
По касационната жалба:
Постановяването от районния съд на диспозитив за основателност на възражението по чл. 76 ЗНсл дава на съделителя, който го е направил- М. Б., правото да обжалва решението в частта по допускане на делбата, ако същото не е съобразено с разпоредбата на чл. 76 ЗНсл, както е в настоящия случай, в който неправилно, в противоречие с разрешението, дадено в ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, делбата е допусната с участието на приобретателя по сделките, вместо с участието на сънаследниците-прехвърлители. Посочената съделителка не е обжалвала решението на районния съд делбата да се извърши с участието на приобретателя. Макар да е държал диспозитив по възражението, първоинстанционният съд не е приложил правилото на чл. 76 ЗНсл в делбата да участват сънаследниците-прехвърлители, поради което за въззивния съд не е възникнало задължение да даде указания за изразяване на становище дали имотите, с които са извършени разпорежданията, изчерпват наследството на С. В.. Оплакванията в тази насока в касационната жалба са неоснователни. Единственото правомощие, с което въззивният съд е разполагал, е да упражни контрол върху начина, по който е определен обемът права на дружеството-приобретател, без при това да влошава положението му на въззивен жалбоподател. Съобразно с отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че с правомощието да признае на жалбоподателя - приобретател по сделките, по-малък обем права от тези, които са му били признати от районния съд, или да отрече правото му да участва в делбата, окръжният съд не е разполагал.
Ето защо, като постановено в противоречие със съдебната практика, обжалваното въззивно решение се явява неправилно в частта относно съделителите, между които делбата е допусната, и като такова следва да бъде отменено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК в тази част, както и в частта относно квотите на съделителите. И тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, делото следва да се реши от касационната инстанция. Делбата следва да се допусне между съделителите-сънаследници, които не са се разпоредели с наследствения си дял от делбените имоти - М. Б., С. К. и С. Д., и приобтетателя на сделките «Сортови семена - Вардим» ЕАД, а от участие следва да се изключат сънаследниците-прехвърлители по сделките. Това разрешение е резултат от приложението на забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК да се влошава положението на жалбоподателя, която преодолява приложението на разрешението, дадено с ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Частта на всеки съделител следва да бъде определена съобразно с влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с което е прието, че правата на наследниците на К. Л. са в размер на 4/6 ид. ч. от възстановените по ЗСПЗЗ и делбени имоти, при което положение правата на наследниците на Ц. Стефанинска и на К. А. ще са в размер на по 1/6 ид. ч.
С оглед изложеното правата на М. Б. възлизат на 2/6 ид. ч., които се равняват на 24/72 ид. ч., на колкото възлизат правата и на С. К. . С. Д. притежава 1/24 или 3/72 ид. ч.
Въпросът за обема права, които приобретателят /сега касатор/ е придобил, се разрешава не от поредността на вписванията, поради което ирелевантно е обстоятелството, че в случая вписването на влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ на 24.10.2017 г. следва сделките от 2015 г., а от вещнопрехвърлителния ефект на сделките, който от своя страна е свързан с правата на наследниците на С. В., определени с решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Изхождайки от последното, следва, че Г. И. Ц., който е дарил на касатора 1/36 ид. ч. от делбените имоти, притежава 1/72 ид. ч.; Ц. И. Ц., Д. Т. Д., К. Т. К., Д. Ц. Д., С. И. Ц. и И. А. П., които са продали на касатора общо 7/18 ид. ч., притежават общо 14/72 ид. ч. /1/72 ид. ч. + 1/24 ид. ч. + 1/24 ид. ч. + 1/24 ид. ч. + 1/72 ид. ч. + 1/24 ид. ч./; П. К. А., който е продал на касатора 1/6 ид. ч., притежава 6/72 ид. ч. Или - правата, придобити от касатора по трите сделки, възлизат на 21/72 ид. ч. В частта за разликата над 1/72 до 1/36 ид. ч., с която се е разпоредил Г. Ц.; в частта за разликата над 14/72 до 7/18 ид. ч., с която са се разпоредили Ц. Ц., Д. Д., К. К., Д. Д., С. Ц. и И. П.; както и в частта за разликата над 6/72 до 1/6 ид. ч., с която се е разпоредил П. А., сделките не са приизвели вещнопрехвърлителен ефект, поради което неоснователно е искането на касатора неговата част от делбените имоти да бъде определена на 21/36 ид. ч.
В обобщение - делбата следва да се допусне между следните съделители и при квоти: М. Б. - 24/72 ид. ч., С. К. - 24/72 ид. ч., С. Д. - 3/72 ид. ч. и «Сортови семена - Вардим» ЕАД- 21/72 ид. ч.
Искът за делба следва да бъде отхвърлен по отношение на съделителите-прехвърлители Г. И. Ц., Ц. И. Ц., Д. Т. Д., К. Т. К., Д. Ц. Д., С. И. Ц., И. А. П. и П. К. А..
Искът за делба срещу Ц. К. М. - пореден съпруг на първоначално конституираната съделителка Р. М., също следва да бъде отхвърлен. Тази съделителка е преживяла съпруга на И. Ц. Г. - син на С. Д. Ц. /последната е дъщеря на Ц. П. С./, който е починал на 23.08.1990 г., преди своята пряка наследодателка, починала на 06.12.1997 г., поради което Роза М. не придобива права от наследството на С. Ц. и съответно - на Ц. С. . Ето защо и съпругът ѝ Ц. К. М. не я наследява.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 260086/15.10.2020 г. по в. гр. д. № 360/2020 г. на Плевенския окръжен съд в частта относно съделителите, които следва да участват в делбата, и частта на всеки съделител, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Делбата да се извърши между следните съделители и при квоти: М. К. Б. - 24/72 ид. ч., С. К. К. - 24/72 ид. ч., С. Т. Д. - 3/72 ид. ч. и «Сортови семена - Вардим» ЕАД [населено място] - 21/72 ид. ч.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на Г. И. Ц., Ц. И. Ц., Д. Т. Д., К. Т. К., Д. Ц. Д., С. И. Ц., И. А. П., П. К. А. и Ц. К. М..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: