5 Р Е Ш Е Н И Е № 61 С., 26.03. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 13 март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 904/2012 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 17 от 08.01.2013г. по касационна жалба на Ж. А. Ц. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 29.02.2012 г. по гр. дело № 15403/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер 5575 лв. до предявения размер 7224 лв. за периода 01.06.2010г. - 01.11.2010г. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос - може ли съдът да прихваща обезщетение по чл. 222 КТ с обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, без да е направено възражение за прихващане от страна на работодателя с негово вземане. Възражението за прихващане е процесуално средство за защита на ответника срещу предявения иск. Чрез възражението за прихващане ответникът твърди факти, които погасяват възникналото право или отговорността на ответника за него, респ. лишават ищеца от правото. То е правопогасяващо и чрез него ответникът цели да се отхвърли иска, да се уважи частично или да се обуслови осъждането му от удовлетворяване на негово насрещно вземане спрямо ищеца. Затова възражението за прихващане следва да бъде упражнено от ответника и не може да се прилага служебно от съда. Прието е с обжалваното решение за установено, че работодателят е изплатил на ищцата обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222 КТ за първия месец след прекратяване на трудовия договор, поради което въззивният съд присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за пет месеца в размер на 5575 лв. със законна лихва от предявяване на исковата молба 31.05.2010 г. за периода 01.06.2010г. - 01.11.2010г., при липса на направено от работодателя възражение за прихващане между двете вземания. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в тази част. Излагат се твърдения, че прихващането е извършено без работодателят да е установил, че е заплатил обезщетение за едни месец на ищцата по чл. 222, ал. 1 КТ след прекратяване на трудовия договор и без да е направено от него искане за прихващане с вземането на ищцата по чл. 225, ал. 1 КТ. Изложени са оплаквания за неправилно определен размер на полученото от ищцата брутното трудово възнаграждение за месеца предхождащ месеца на уволнението. Ответникът [фирма] [населено място] оспорва касационната жалба. Поддържа, че решението в обжалваната му част е законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение от другата страна в настоящето производство. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 225, ал. 1 КТ, вр. чл.344, ал. 1, т. 3 КТ над 5575 лв. до 6900 е неправилно. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице И. П., която е дала заключение, след извършена проверка по ведомостта при работодателя, че брутното трудово възнаграждение получено от ищцата за месеца предхождащ уволнението е в размер на 1150 лв. (1075 лв. основна заплата и 75 лв. клас за прослужено време), което за шест месеца възлиза на 6900 лв. Твърденията на жалбоподателката - ищца, че заключението било оспорено пред първата инстанция с искане за назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза, касаят оспорване констатациите по задачата на вещото лице относно установяване намаляване обема на работа в предприятието. Вещото лице е отговорило на поставените в съдебно заседание на 15.06.2011г. въпроси на страната по размера на брутното трудово възнаграждение и изплащания клас за прослужено време, данните за което са взети от ведомостта за месеца предхождащ уволнението. Отговорът на въпроса, какъв процент за прослужено време работодателят е следвало да заплаща на ищцата, а не е изплащал, и има ли нарушение на чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата има отношение към отговорността на работодателя по прилагането на наредбата. На ищцата следва да се изплати обезщетение в размер на полученото от нея брутно трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение, за не повече от шест месеца - чл. 225, ал. 1 КТ, вр. чл. 228, ал. 1 КТ, което възлиза на сумата 6900 лв. Ответникът не е правил възражение за прихващане на тази сума с негово вземане - изплатено на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, а от данните по делото е видно, че работодателят не е доказал фактически да е изплатил такова обезщетение. По заповедта за прекратяване на трудовия договор работодателят е изплатил само обезщетение по чл. 224 КТ за седем дни неизползван платен годишен отпуск. Няма й отбелязване в трудовата книжка за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ от този работодател. Предвид изложеното решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска по чл. 225, ал. 1 КТ за изплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за разликата над 5575 лв. до 6900 лв. за периода 01.05.2010г. - 01.11.2010г. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови ново по същество от касационния съд за осъждането на ответника да заплати на основание чл. 225, ал. 1 ГПК разликата до 6900 лв. По съдебните разноски. С обжалваното решение работодател [фирма] е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Ж. А. Ц. разноски за адвокатска защита пред двете съдебни инстанции в размер на 150 лв. и отхвърлил претецията на ищцата до пълния размер 350 лв.; отхвърлил и претенциите на ответника по чл. 78, ал. 1 ГПК за сумата 2811 лв. като неоснователни и погасени с прихващане. С определение от 06.06.2012г. съдът е оставил без разглеждане молбата на Ж. А. Ц. за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че същата не е представила списък за направените разноски както пред първата, така и пред въззивната инстанция, което изключва правото да иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Срещу това определение Ж. А. Ц. е подала частна жалба вх. № 71392 от 02.07.2012г. с оплакване за незаконосъобразност и искане за неговата отмяна. Определението е постановено в съответствие с установената съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 80 ГПК, според която непредставянето на списък на разноските не погасява правото на страната да ги получи. Неизпълнението на това изискване е свързано с погасяване правото на страната да обжалва решението в частта за разноските относно техния размер, както и да иска изменяването му от съда, който го е постановил. Смисъла на разпоредбата е съдът да уважи само включените в списъка разноски (а не действително направените) като тежестта на доказването им е на страната, която претендира да й бъдат присъдени. Изискването за представяне на списък за разноските има отношение и към възможността на другата страна да се позове на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. От изложеното е видно, че когато страната не е представила списък на разноските тя следва да приеме решението в тази част, както е постановено. По разноските направени в настоящето производство. Ответникът [фирма] [населено място] е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна за касационното производство. По делото са представени два договора за правна защита и съдействие за пълномощника на жалбоподателката адвокат В., по които са направени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение - 160 лв. за изготвяне на частна касационна жалба и 1000 лв., от които 500 лв. за изготвяне на касационна жалба и изложение за допускане на касационно обжалване и 500 лв. за процесуално представителство. Според чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Жалбоподателката е обжалвала решението в частта, с която искът по чл. 225, ал. 1 КТ е бил отхвърлен за разликата над 5575 лв. до предявения размер 7224 лв. Възнаграждението платено за изготвяне на частната касационна жалба с процесуално представителство е съобразно с чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 150 лв. Възнаграждението за изготвяне на касационна жалба и изложение за допускане на касационно обжалване без процесуално представителства не може да бъде по-малко от 150 лв. - чл. 9 от цитираната наредба и в трикратен размер възлиза на 450 лв. - § 2 от цитираната наредба. За процесуалното представителства с оглед обжалваемия интерес възнаграждението определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата възлиза на 240 лв., в трикратен размер 720 лв. Жалбоподателката е заплатила 500 лв. за изготвяне на касационната жалба и изложението за допускане на касационно обжалване и 500 лв. за процесуално представителство, които сумирани не надхвърлят размерите по § 2 от наредбата, от което следва, че заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно. Предвид изхода на делото ответникът ще следва да заплати на ищцата съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1528 лв. съразмерно с уважената част на иска - чл. 78, ал. 1 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА въззивно решение от 29.02.2012г. по гр. дело № 15403/2011г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер 5575 лв. до 6900 лв. ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица] да заплати на Ж. А. Ц. [населено място], [жк], блок 31, вход 5, етаж 3, ап. 9 обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на още 1325 лв. към присъдените 5575 лв. или общо 6900 лв. за периода 01.05.2010г.- 01.11.2010г. на основание чл. 225, ал. 1 КТ, със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба 31.05.2010г. до изплащане на задължението, както и съдебни разноски за касационно производство в размер на 1528 лв., съразмерно с уважената част на иска. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, с която иска по чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 6900лв. до 7224 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ