Р Е Ш Е Н И Е №200 С., 27.06. 2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1192 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба М. Ц. Й., чрез пълномощника му адвокат Н. П., против решение № 883 от 21.06.2010 г., постановено по гр.д. № 440 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 2897 от 13.11.2009 г. по гр.д. № 4384/2009 г. на Районен съд-Пловдив за отхвърляне на предявените от М. Ц. Й. против Г. К. Ц. и З. В. Т. искове по чл.109 ЗС за преустановяване на неоснователните им действия, с които му пречат да осъществява правата си, придобити по силата на покупко-продажба по нотариален акт № 99 от 25.04.1996 г., т.18, д.№ 5890/1996 г., а именно – право на собственост върху 1/6 ид.ч. от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], представляващо УПИ от кв. по плана на Старинна градска част, цялото застроено и незастроено от кв.м. /по скица/, а по нотариален акт – 160 кв.м. и право на строеж на обект в предвидената за строеж в дворното място двуетажна с мансарден етаж жилищна сграда по одобрен архитектурен проект: целият първи етаж със застроена площ от 79.9 кв.м., заедно с принадлежащо избено помещение и 28.56 % ид.ч. от общите части на сградата, като ответниците му осигурят достъп до дворното място и до изградената част от общите части на сградата, собственото му избено помещение и етаж, като премахнат и изградения временен покрив и му осигурят възможност да реализира правото си на строеж. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска. Ответникът по жалбата З. В. Т. и [фирма], [населено място], трето лице-помагач на Г. К. Ц. оспорват същата, а Г. К. Ц. и не е изразил становище. С определение № 176 от 21.02.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК, поради наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос тече ли давност по чл.67 ЗС, ако суперфициарът не може да осъществи правото си на строеж без съдействието на ответниците. За да се произнесе по спора, въззивният съд е установил, че ищецът е закупил от ЕТ „А§Т А. Г.” и съпругата му 1/6 ид.ч. от дворното място и правото на строеж на целия първи етаж от предвидената за застрояване двуетажна жилищна сграда с партер и мансарда. От същите продавачи ответниците са закупили по 1/8 ид.ч. от дворното място и правото на строеж съответно за кабинет в серозападната част на партерния етаж и магазинен комплекс в югоизточната част на партерния етаж. Проектите за сградата са одобрени през 1995 г., а до края на месец март 1996 г. е издадено разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия. Строителството е започнато от едноличния търговец през 1996 г., но е преустановено през 1997 г. на етап – изграден в груб вид партерен етаж. По това време съсобствениците се събрали по инициатива на Т., за да решат как да продължат строителството, като ищеца не е предприел никакви действия в тази насока. Ответниците с цел да запазят построеното от разрушаване предприели нужните действия за довършване на обектите си и въвеждането им в експлоатация, заплатили изграждането на ел. и ВиК инсталациите на сградата, изготвени били по надлежния ред проекти за довършване и преустройство на обектите в партера в рамките на съществуващия обем по първоначалния проект, направен бил временен покрив на сградата за запазването на строежа, одобрен от [община] на 18.01.1999 г. въз основа на протокол за етапност на строителството, а впоследствие са издадени разрешения за ползване на обектите в партерния етаж. Въз основа на тези факти съдът е приел, че правото на строеж на ищеца е погасено поради нереализирането му в петгодишен срок от момента, в който реализирането на строителството е станало обективно възможно – в случая от 1997 г., когато е бил изграден партера в груб вид с бетонова плоча над него и армировка с бетонови елементи на сградата, при което е било технически възможно да се строи първия етаж. Прието е, че не е бил препятстван от ответниците да строи в рамките на този срок, макар да не са изложени съображения как се осъществява достъпа до процесния имот и съответно имал ли е възможност ищецът без съдействието на ответниците да осъществи строителството на етажа. По отношение на 1/6 ид.ч. от дворното място е прието, че искът е неоснователен, тъй като същото е изцяло застроено от сградата, поради което няма как ищецът да има самостоятелен достъп до тази си собственост, а по отношение на избеното помещение – тъй като няма обособени отделни помещения, а и се касае до обект, който не е самостоятелен, а прилежащ към главната вещ, правото на строеж за която е погасено. В решение № 111 от 20.02.1992 г. по гр.д. № 1585/91 г., ІV г.о. е дадено тълкуване, че до даване фактическа възможност на ответницата да построи четвъртия етаж не би могло да тече по отношения на нея петгодишната давност. Правилна е практиката по решение № 111 от 20.02.1992 г. по гр.д. № 1585/91 г., ІV г.о. Чл.67 ЗС регламентира погасяване на правото на строеж, ако не бъде осъществено в срок от пет години. Срокът започва да тече от момента, в който притежателят на правото на строеж е получил възможност да започне строителството, съответно – срокът не тече в отношенията между суперфициара и лица, които препятстват или не оказват съдействие за достъп до имота. По основателността на касационната жалба: В. решение е постановено при наличието на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. В исковата молба ищецът е поддържал, че само двамата ответници държат ключовете за имота, като препятстват възможността му да извършва строителството на жилищния етаж, за който притежава право на строеж. Ответниците З. В. Т. и Г. К. Ц., както и третото лице-помагач [фирма], [населено място] са оспорили твърдението, като са заявили в писмения си отговор, че достъпа до имота е свободен и са навели възражение, че правото на строеж на ищеца е погасено съгласно чл.67 ЗС. Според експертно заключение дворното място е изцяло застроено с едноетажно тяло, състоящо се от два магазина за промишлени стоки с достъп от към [улица]и офис за компютри, с достъп от източната страна на сградата през проход. Установено е, че партерния етаж е изграден в груб вид с бетонова плоча над него и армировка с бетонови елементи на сградата през 1998 г., като е приет за годен за самостоятелно ползване преди цялостното завършване на сградата през 2000 г., през същата година на З. Т. е издадено разрешение за ползване на преустройството на магазинен комплекс в два магазина за промишлени стоки, а през 2003 е издадено разрешение за ползване на офис за компютри на [фирма], [населено място]. При горните твърдения и доказателства следва извод, че срока по чл.67 ЗС е започнал да тече от месец април 1998 г., но през 1999 г. е поставен временен покрив, а впоследствие на ответниците е дадено разрешение за ползване на обектите им в партерния етаж. Липсват данни как се осъществява охраната на тези търговски обекти и достъпа до тях и до самото дворно място, поради което не може да се прецени дали срокът за погасяване правото на строеж на ищеца е текъл през целия период до предявяването на настоящия иск. Липсата на тези данни е резултат от неизпълнение задължението на съда по 145, ал.1 ГПК да постави на страните въпроси за изясняване на релевантни към спора факти, поради което неизяснено е останало дали ищецът е имал фактическа възможност самостоятелно да реализира правото си на строеж или за това му е било необходимо съдействието на ответниците, чрез които да получи достъп до имота и да бъде премахнат поставения временен покрив. Това обстоятелство е релевантно и към доказване на активната легитимация по иска с оглед наведеното възражение за погасяване на правото на строеж на ищеца поради неупражняването му в срока по чл.67 ЗС. Изложеното налага да се отмени атакуваното решение и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, който следва да постави на страните въпроси по чл.145, ал.1 ГПК за изясняване твърденията им по какъв начин се осъществява достъпа до имота – дворно място и сграда – в периода от 1998 г. до предявяване на иска, както и да постави допълнителна задача на вещото лице за изясняване дали според настоящото състояние ищецът има самостоятелен достъп и съответно може ли самостоятелно да реализира строителство. При новото разглеждане на делото следва да се конституира и съпругата на З. Т. с оглед заявеното от него възражение, че заедно с нея е придобил по давност собствената на ищеца 1/6 ид.ч. от дворното място, т.е. касае се до позоваване на права, които попадат в обхвата на съпружеската имуществена общност, поради което двамата съпрузи се явяват необходими другари. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 883 от 21.06.2010 г., постановено по гр.д. № 440 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Пловдив. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: