Р Е Ш Е Н И Е № 200 гр. София, 16 април 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети април, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар РУМЯНА ВИДЕНОВА и в присъствието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 401/ 2013 година Производството е образувано по исканe на осъдения П. П., депозирано на основание чл.419-чл.425 от НПК, за възобновяване на делото и ревизия на присъда №139/04.06.2012г., постановена по нохд №842/2012г. на Районен съд /РС/ - Стара Загора, и потвърдена с въззивно решение от 14.01.2013г. на Старозагорски окръжен съд /ОС/, по внохд №1230/2012г. В искането се релевират бланкетни оплаквания за явна несправедливост на наложеното на осъденото лице наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, несъответно на направените пълни самопризнания и на тежкото семейно положение, и различно от предварително обещаната му от адвоката санкция. В съдебно заседание на 09.04.2013г., осъденото лице и неговият процесуален представител поддържат претенцията за намаляване на индивидуализираната наказателна санкция, по изложените съображения. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на искането за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 04.06.2012г., обявена по нохд №842/2012г., след проведено по реда на чл.371, т.2 от НПК съкратено съдебно следствие, Старозагорски РС е признал П. М. П. и А. Т. М., за виновни в това, че на 10/11.10.2011 година, в с.Козаревец, след предварително сговаряне, чрез използване на лек автомобил, марка „Сеат Т.”, с рег №СТ 01 42 СС и техническо средство, и при условията на опасен рецидив са отнели чужди движими вещи /360 метра меден проводник/, на стойност 290,88 лева, собственост на „ЕVN - България -Електроразпределение” АД - КЕЦ „Загоре”, гр.Стара Загора, от владението на МОЛ Д. К. Д., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което на основание чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.т.4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б „а” от НК и в съответствие с изискванията на чл.58а, ал.1 от НК ги осъдил на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Със същия съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимите лица, с произтичащите от това последици – заплащане на сумата от 290,88 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъпното посегателство имуществени вреди, в полза на „ЕVN - България -Електроразпределение” АД, ведно със законната лихва от 11.10.2011г. Присъдата е била предмет на въззивна проверка и влязла в сила, след постановяване на решение №8 от 14.01.2013г. на ОС-Стара Загора, по внохд №1230/2012г., с което е потвърдена изцяло. Искането на осъдения П. П. е неоснователно. Правилно първостепенният съд и въззивният съдебен състав, базирайки се на възприетата фактология, съобразно тежестта на престъпното посегателство и личната опасност на неговия извършител, и при съблюдаване на смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, са лимитирали наказанието на П. П., в обсега на установения в чл.58а, ал.1 от НК нормативен регламент. Визираната материалноправна разпоредба указва начина на определяне на санкционните последици, при постановяване на осъдителна присъда, в случаите на чл.373, ал.2 от НПК, при признание на фактите, посочени в обвинителния акт от подсъдимото лице. Императивните предписания налагат индивидуализация на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, по общите правила, установени в чл.54 от НК, с последваща редукция с една трета (1/3). Наложеното на осъдения наказание – ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода /към предвидения в закона минимум/, намалено при условията на чл.58а, ал.1 от НК на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода за престъпното деяние по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.т.4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б „а” от НК , не компрометира критериите за справедливост и кореспондира на предявените от чл.36 на НК цели. При лимитиране на параметрите на подлежащата на изтърпяване от П. П. санкция, съдебните инстанции са анализирали очертаващите облика на извършеното престъпление време, място, начин на извършване, предмет на посегателство и стойностни параметри на щетата, и оценили неговата насоченост към охраняваните обществени отношения, свързани с правото на собственост. Обсъдена е конкретиката, сочеща на кумулиране на квалифициращи признаци - използване на моторно превозно средство и техническо средство; предварителен сговор и рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” от НК, и отчетена регистрираната в официалната статистика честота на визираните престъпни деяния, индицираща на висока степен на обществена опасност на инкриминираната неправомерна дейност. Мотивиращи определените наказателноправни последици са и обстоятелствата, характеризиращи личността на П. П.. Отдадено е необходимото внимание на доказаните от приобщения писмен материал факти за неговия социален и трудов статус, възраст, образователен ценз, семейно положение, имотно състояние и процесуално поведение по време на наказателното разследване, и на съдържимите се в приложените бюлетини за съдимост данни, установяващи 12 /дванадесет/ предходни осъждания за П. П., които професионално са коментирани от първостепенния и въззивен съд, в контекста на специалната превенция, обуславяща адекватна на репресивната, възпираща и поправително-възпитателна роля на наказанието санкция. Очертаните обстоятелства, правнозначими за индивидуализация на наказателната отговорност на осъденото лице, с поставен акцент на обективираната в съдебното му минало трайна престъпна упоритост в осъществяването на посегателства против собствеността, обосновават заключение за справедливо отмерване на санкцията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, в рамките на чл.58а, ал.1 от НК и не налагат претендираното изменение на придобилия стабилитет съдебен акт, на основание чл.425, ал.1, т.3, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.3 и ал.5, т.1 от НПК. При съблюдаване на предложената аргументация не могат да бъдат споделени оплакванията за недостатъчна оценъчност на личната опасност на автора на престъплението, с поставен акцент на оказаното от него процесуално съдействие за установяване на обективната истина. Направеното от П. признание на фактите в обвинителния акт, предпоставило провеждане на особената процедура по Глава двадесет и седма от НПК /съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция/ и правоприлагане на предвидената в разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК редукция при определяне размера на наказателната санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, не оправдава желаната от осъденото лице прекомерна снизходителност, тангираща с безнаказаност. Несъмнено при индивидуализация на наказателната отговорност в очертаните от предписанията на чл.373, ал.2, вр.чл.371, т.2 от НПК предели се вземат предвид процесуалните прояви на обвиняемия /подсъдим/ в хода на производството, в обхвата на които са депозираните самопризнания. Последните обаче следва да се интерпретират с оглед техния характер и съдържанието им на доказателствен източник и средство за защита. Ако са спомогнали реално и своевременно за разкриване на престъпното посегателство и на неговия извършител, а не са следствие от ефективната дейност на компетентните органи, те трябва да се третират като смекчаващо обстоятелство, включително в санкционните рамки по чл.58а от НК, без да се пренебрегват обаче степента на обществена опасност на деянието, социалният му резонанс и фактическите данни за личността на подсъдимия. Самопризнанията на П. П., заявени още в досъдебната фаза на производството, с юридически усет и в корелираща взаимовръзка с тежестта на престъпното посегателство и с обремененото съдебно минало на осъдения, са ценени от съдебните инстанции при лимитиране на отговорността. Голословни са и твърденията за игнориране на семейното положение и финансовите затруднения на осъденото лице, при определяне на санкцията. Що се отнася до даденото от защитника обещание на П. П. по отношение на размера на наказанието и предварителните уговорки между тях, те са ирелевантни по делото, не обвързват решаващия орган и не обуславят редуциране на санкционните последици за престъплението. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав за неоснователност на искането на осъдения П., за ревизия на атакувания и влязъл в сила съдебен акт, в санкционната част. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. М. П., за изменение на присъда №139 от 04.06.2012г., обявена по нохд №842/2012г. на Старозагорски РС и потвърдена на 14.01.2013г. с решение на ОС-Стара Загора, по внохд №1230/2012г., по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.