Ключови фрази
електроенергия * заповедно производство * заповед за изпълнение * процесуална правоспособност * приемство в процеса

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                       № 54

Гр.София,11.02.2009  г.

     

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          

                                                                                                                Тотка Калчева

 

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 401 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба та “Ч” АД, гр. С. срещу определение № 1437/20.11.2008г., постановено по ч.гр.д. № 1184/2008г. от Б. окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 858/20.10.2008г. по ч.гр.д. № 345/2008г. на С. районен съд. С това определение е прекратено производството по делото и е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение № 710/20.08.2008г.

Касаторът поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, а допускането на касационното обжалване основана на нормата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в срока по чл.414, ал.1 от ГПК за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение в полза на “Ч”АД е депозирана молба от неизвестно лице с приложен препис – извлечение от акт за смърт на длъжника Б. И. А. Решаващият състав е изложил съображения, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и настъпилата смърт на длъжника преди депозиране на заявлението за образуване на заповедното производство е основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

 

Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

Частният жалбоподател поставя като съществен за делото въпроса какви са правомощията на съда, издал заповед за изпълнение, ако по делото се констатира, че длъжникът е починал преди подаване на заявлението за образуване на заповедното производство. Твърди, че по поставения въпрос е налице противоречива съдебна практика – в едни актове въззивният съд прогласява нищожността на определението на районния съд за обезсилване на заповедта за изпълнение, в други се указва на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство и да изиска от взискателя да посочи наследниците на починалия длъжник, а в трети – привличането на наследниците на длъжника е постановено от първоинстанционният съд, който е издал заповед за изпълнение срещу тях.

Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК предпоставя противоречие в практиката на съдилищата по поставения процесуален въпрос по влезли в сила съдебни актове. В случая, приложените към частната жалба въззивни определения М. окръжен съд, на В. окръжен съд, на П. окръжен съд и Софийския окръжен съд, съдържащи противоречиво решаване на поставения въпрос, не са влезли в сила. В сила е влязло определение от 18.06.2008г. по гр.д. № 336/2008г. на К. окръжен съд, с което е отменено постановление за прекратяване на изпълнителното производство поради констатация за настъпила смърт на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът е дал указания за спиране на производството и за издирване на наследниците на починалия длъжник. Съгласно изпълнителен лист от 25.08.2008г. по ч.гр.д. № 636/2008г. от Б. районен съд, същият е издаден на основание чл.416 от ГПК срещу наследниците на длъжника, който е починал преди образуване на производството – това обстоятелство е изрично отразено в изпълнителния лист. Представено е определение по друго дело на същия съд, с което починалото лице е заличено като длъжник в производството и са конституирани наследниците му, на които е разпоредено да се изпрати заповедта на изпълнение.

При тези данни настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК - частният жалбоподател е приложил към изложението на частната касационна жалба влязъл в сила съдебен акт по идентичен правен въпрос, а издаването на изпълнителен лист по реда на чл.416 от ГПК е предпоставено от влизане в сила на издадена заповед за изпълнение.

Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна.

Процесуалната правоспособност законът свързва с правоспособността по материалното право – чл.27 от ГПК, а приемството в процеса се осъществява при смърт на физическото лице, конституирано като страна в производството – чл.227 от ГПК. В този смисъл предпоставка за надлежното упражняване на процесуалните права е съществуването на правоспособност на страните към момента на сезиране на съда. Липсата на валидно възникнало процесуално правоотношение представлява процесуална пречка за участие в производството на правоприемниците на починало лице. Конституирането на неправоспособна страна не подлежи на поправка по реда на чл.101 от ГПК, а правоприемство не би могло да настъпи по правилото на чл.227 от ГПК.

В разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК, в отклонение от принципната забрана по чл.246 от ГПК за отмяна или изменение на решението от постановилия го съд, в заповедното производство е допустимо обезсилването на издадена заповед за изпълнение. За влизането в сила на заповедта за изпълнение е създаден специален ред в нормата на чл.416 от ГПК – ако длъжникът не е подал възражение или подаденото възражение е оттеглено. Развитието на заповедното производство е поставено в зависимост от процесуалното поведение на длъжника и на заявителя – при оспорване на заповедта и непредявяване на иск по чл.415, ал.2 - заповедта се обезсилва, а в хипотезата по чл.416 от ГПК – въз основа на заповедта се издава изпълнителен лист. При първоначална липса на процесуалноправоспособен длъжник заповедното производство в частта по оспорване на вземането, респ. по издаването на изпълнителен лист не би могло да продължи, поради което заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена от съда, който е постановил издаването й.

Съдът не споделя доводите на частния жалбоподател за приложението на нормите на чл.423 и чл.429 от ГПК. Възможността на длъжника за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение по реда на чл.423 от ГПК е обвързана с нарушаване на процесуалните му права при връчването на заповедта или с особени обстоятелства, поради които той не е упражнил правото си на възражение. Правната уредба в регламентираните от закона хипотези предоставя лични възражения на конституирания надлежен длъжник. При настъпила смърт преди подаване на заявлението правото да заяви тези възражения не е възникнало за длъжника и следователно не би могло да се упражни от наследниците му. Изпълнението на заповедта по чл.410 от ГПК срещу имуществото на наследниците по чл.429, ал.2 от ГПК предполага издаден изпълнителен лист срещу наследодателя и следователно влизане в сила на заповедта на изпълнение.

По изложените съображения съставът на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че обжалваното определение за прекратяване на заповедното производството и за обезсилване на издадената заповед за изпълнение е законосъобразно и следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1437/20.11.2008г., постановено по ч.гр.д. № 1184/2008г. от Б. окръжен съд.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.