Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 169                                      София, 24 март  2010 година                                         В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и десета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Севдалин Мавров                                                                                   при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Анатоли Лаков изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 59/2010 г.   Касационното производство е образувано по жалби на: - адвокат К от АК-Сливен, в качеството му на защитник на подсъдимия Д; - адвокат З от същия адвокатски колектив, като служебен защитник на подсъдимия И; - саморъчно изготвена жалба от същия подсъдим и жалба от адвокат Г от АК-Сливен, като упълномощен защитник на Х. К. , срещу въззивно решение № 190/18.12.2009 година постановено от Бургаски апелативен съд по в н о х д № 221/2009 година, по описа на същия съд. В жалбата на първия подсъдим – М. са въведени две касационни основания – по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, за допуснато нарушение на закона и по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наказанието. В жалбата доводи са изложени само по второто основание, с искане за намаляване размера на наказанието, значително под предвидения минимум за престъплението за което той е признат за виновен. В жалбата на втория подсъдим М. се прави същото искане, по въведеното касационно основание за явна несправедливост на наказанието. В саморъчната си жалба, този подсъдим се позовава се на обстоятелството, че има тежък здравословен проблем – ампутиран ляв горен крайник. В жалбата на третия подсъдим К. , по единственото касационно основание за явна несправедливост на наказанието, е направено аналогично на посочените вече искания, с аргумент за необсъдени смекчаващи отговорността обстоятелства – 1. деецът едва е бил навършил пълнолетие и 2. характеристични данни от които се вижда, че инкриминираната проява е инцидентна в живота му. Освен намаляване на наказанието по размер, е направено искане за приложение на условното осъждане. Пред касационната инстанция тримата подсъдими и жалбоподатели се явяват лично и с посочените защитници. Всички поддържат жалбите по изложените в тях съображения и искания за намаляване на наказанията и отлагане на наказанието на основание чл. 66 НК, за последния. Не се явяват, редовно призовани, подсъдимите С. М. , Х. Х. и Ф. В. , които не са жалбоподатели. Първият се представлява от адвокат С от АК-Сливен, вторият от адвокат Д от същия адвокатски колектив. Не се явява редовно призована адвокат С, от която е постъпила писмена молба за даване ход на делото. Частната обвинителка Й. М. , редовно призована чрез своята майка като законен представител, не се явява и не се представлява. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите и оставянето им без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:   Жалбите са неоснователни.   Съдебното производство е протекло по искане на подсъдимите, като съкратено съдебно следствие по правилата на глава двадесет и седма НПК. Всички подсъдими са признали фактите описани в обвинителния акт и са се признали за виновни по обвиненията в престъпленията формулирани с този акт. Първият подсъдим и жалбоподател Д. М. е бил признат за виновен в това, че на 31.03.2009 година, в землището на с. Н., община С. се е съвкупил с ненавършилата 14 години Й. М. , като я принудил със сила и заплашване, като след извършване на деянието е последвал опит за самоубийство от страна на пострадалата М. За престъпление по чл. 152 ал. 4, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 3 и ал. 1, т. 2 НК, на основание чл. 55 ал. 1, т. 1 НК, му е наложено наказание девет години и единадесет месеца. Същият е признат за виновен и в това, че същата вечер, на 1.04.2009 година в 2 ч. след полунощ, в землището на с. Б., общ. Сливен е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата четиринадесет години Й. М. , като блудството е извършено след употреба на заплаха и сила и е последвал опит за самоубийство от пострадалата – прест. по чл. 149 ал. 5, т. 2, алт. 2 НК. Наложено му е наказание четири години и единадесет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал. 1 НК му е определено едно общо наказание в размер на девет години и единадесет месеца, което да изтърпи при строг първоначален режим в затвор. На основание чл. 68 ал. 1 от НК е активирана условна присъда по н о х д № 1454/2006 година на РС-Сливен за наказанието лишаване от свобода в размер на четири месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим в общежитие от открит тип. Вторият подсъдим и жалбоподател И. М. е признат за виновен в това, че на 31.03.2009 година и на 1.04.2009 година в землището на с. Н. и с. Б., общ. Сливен, в условията на продължавано престъпление, самостоятелно и в съучастие с подс. С. М. и Х. Х. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на Й. М. , която не е навършила 14 години, като блудството е извършено от две лица, чрез употреба на сила и заплашване и е последвал опит за самоубийство – прест. по чл. 149 ал. 5, т. 2, алт. 2, вр. ал. 4, т. 2, вр. ал. 2, алт. 1 и 2, вр. ал. 1 и чл. 20 ал. 2 и чл. 26 ал. 1 НК. Наложено му е наказание в размер на четири години и единадесет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Третият подсъдим Х. К. е признат за виновен в това, че на 31.03.2009 година в с. Н., в съучастие като съизвършител със С. М. отвлекли малолетната Й. М. от с. Б., общ. Сливен, с цел да бъде предоставена за развратни действия, като пострадалата не е навършила 18 години и е предоставена за развратни действия. За престъпление по чл. 156 ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 и чл. 20 ал. 2 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. На четвъртия необжалвал подсъдим – С. М. , който към момента на деянията е бил непълнолетен, за двете престъпления, в който е бил съучастник като съизвършител с Х. и К. , му е наложено едно общо наказание пробация на основание чл. 23 ал. 1 и чл. 63 ал. 2, т. 2 НК и чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” НК, за срок от две години и шест месеца, с пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност – три пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител и двеста часа безвъзмезден труд в полза на обществото. На петия необжалвал подсъдим – Х. Х. за престъплението по отношение на същата пострадала, по чл. 149 ал. 4, т. 1, алт. 1, вр. ал. 2, алт. 1 и 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 НК, на основание чл. 58а НК, му е наложено наказание две години лишаване от свобода, условно, с пет годишен изпитателен срок. На шестия, необжалвал подсъдим – Ф. В. , за престъплението по отношение на същата пострадала, по чл.149 ал. 2 алт. 1 и 2, вр. ал. 1 НК, на основание чл. 58а НК, му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, условно, с четири годишен изпитателен срок. С присъдата е приспаднато времето за предварително задържане за подсъдимите М. , М. , К. , Х. и В. На основание чл. 53 ал. 1, б. „а” НК е отнет в полза на държавата лек автомобил „Хонда”, собственост на подсъдимия Х, като вещ послужила за извършване на умишлено престъпление. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото. Осъдил е подсъдимите за заплатят на пострадалата чрез нейната майка и законен представител Катя М. разноските направени по делото за адвокатски услуги, както и в полза на бюджета за разноските по делото. По жалби на първите трима от подсъдимите, Бургаския апелативен съд, като въззивна инстанция е потвърдил изцяло описаната присъда. Производството по делото в съдебната фаза е протекло по правилата на Глава Двадесет и седма от НПК, като съкратено съдебно следствие, в което всички подсъдими са направили пълни самопризнания по фактите описани в обвинителния акт. В своите мотиви въззивният съд е отчел това обстоятелство и това, че първостепенният съд е изпълнил задължението да подложи на анализ тези самопризнания и съответствието им с другите доказателства по делото, които ги подкрепят. Въззивният съд, освен това е отговорил на доводите на подсъдимите и техните защитници, свързани с възраженията им относно размера на наказанието лишаване от свобода, по реда на чл. 339 ал. 2 НПК. При проверката по делото, настоящата инстанция констатира, че наказанието на първия жалбоподател - подсъдимия М, е справедливо и съобразено с целите на наказанието по чл. 36 НК. Поначало, за да се породи за касационната инстанция правомощието да изменя обжалван съдебен акт по обсъжданото основание – явна несправедливост на наказанието, е необходимо да се установи, че наложеното, по вид и размер очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и целите по чл. 36 НК. В случая предходните инстанции са съобразили миналото осъждане на М. и обстоятелството, че той е извършил повече от едно тежко посегателство срещу половата неприкосновеност на пострадалата, поради което правилно са преценили, че задължителното слизане под минимално предвиденото наказание от десет години, следва да бъде символично, само с един месец. Всички обстоятелства по делото правилно са оценени при решаването на въпроса с размера и ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. По отношение на втория жалбоподател – М. , е установено, че към момента на деянието има четири минали осъждания, две от които насочени срещу личността, както и това, че той е бил най-активен от извършителите по отношение на блудствените действия спрямо пострадалата. Той е организирал извършването на престъпленията и е възложил задачата на М. и К. по отвличането на пострадалата. Поради това, определяне на наказанието му непосредствено под предвидения минимум е справедливо и законосъобразно. По изложените вече принципи за касационното производство и поради посочените обстоятелства, наказанието не е явно несправедливо по критериите по чл. 348 ал. 5, т. 1 НПК, поради което не е налице касационно основание за изменение на въззивното решение, чрез намаляване на наказанието на подсъдимия М. Въпреки чистото съдебно минало, справедливо е наказанието по отношение на третия жалбоподател К. Формално по отношение на него не съществуват законовите пречки за приложение института на условното осъждане по чл. 66 НК. Проверяваният съд е изложил убедителни мотиви свързани с индивидуализацията на наказанието, като принцип в наказателното право и като се е позовал на конкретно установени обстоятелства, правилно е потвърдил решението на първостепенният съд за ефективно изтърпяване на наказанието. Ето защо, настоящият състав намира, че отмереното на касаторите наказание е справедливо и решението на въззивния съд следва да се остави в сила и в тази обжалвана част. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 190/18.12.2009 година постановено от Бургаски апелативен съд по в н о х д № 221/2009 година, по описа на същия съд.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: