Р Е Ш Е Н И Е № 153 София, 24.10. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 24.09.2013 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 1764 /2013 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молбата на ЕТ Д. Д. М., упражняващ търговска дейност под фирма ”А. –Д. М. ”, [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 05.11.2012 год., по възз. гр. д.№ 9436 /2012 год., с което след частична отмяна на първоинстанционното решение на СРС № І-33-21 от 15.03.2012 год., по гр.д.№ 18233/2011 год. е осъден молителя, като ответник по предявените в обективно кумулативно съединяване искове по чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД, да заплати на [фирма] сумата 4 612.83 лв., представляваща част от претендираните 5 030 лв. от общо дължимите 12 320 лв. - неустойка върху неплатената наемна цена за конкретно посочен в исковата молба период и главница. Искането за отмяна, основано на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молителят е обосновал с наличие на нови обстоятелства и новооткрити писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но които обективно не са могли да му бъдат известни при разглеждане на спора в инстанционното производство В тази вр. молителят се позова на писмена справка от Служба по вписванията [населено място] за периода 01.01.2005 год.- 13. 12.2012 год., от която се установява, че ищцовото АД, в качеството си на купувач, е закупил на 17.1.2005 год. от Аг. ”С.П.” ид.ч. от сутерена на сградата и от етажа на същата / пореден № 12/, в който се намира и процесният нает от ответника щанд, а на 30.06.2006 год. е продало така закупения от него недвижим имот на трето лице „Х. ХИД”. Според изложеното в обстоятелствената част на молбата за отмяна, щом към датата на сключване на процесния наемен договор [фирма] не е бил собственик на горепосочения недвижим имот, то търговското дружество не е имало правна възможност нито изрично, нито мълчаливо, като наемодател, да продължи съществуващото до момента между ЕТ Д. Д. М. и Аг. „С. П.” наемно правоотношение, обстоятелство само по себе си изключващо да е налице и изискуемата се за предявяване на главния иск по чл.232, ал.2 ЗЗД и обусловения от него иск по чл.92, ал.1 ЗЗД, активна материалноправна легитимация, което не е съобразено от решаващия съд в инстанционното производство . Ответната по молбата страна в срока по чл.306, ал.3 ГПК е оспорила допустимостта и, както и основателността на въведеното отменително основание по т.1 на чл.303, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. чл.307, ал.2 и сл. ГПК, намира: С определение № 92 от 09.04.2013 год., постановено по горепосоченото дело молбата, основана на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, е приета за процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съгласно последователната практика на ВКС отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, чийто аналог е чл.231, б.”а” ГПК/ отм./, се допуска само тогава, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство, които съществували при висящността на спора в инстанционното производство, не са могли да бъдат известни на страната, въпреки положената от нея дължима процесуална грижа да охрани интересите си, или ако са и били известни, дори и твърдяни от последната, то е съществувала обективна невъзможност за установяването им при разглеждане на делото в редовните съдебни инстанции. Същевременно според постановките в ТР № 138/01.12.1967 год. на ОСГК на ВС новооткрито обстоятелство, което дава основание за отмяна на влязло в сила решение, може да бъде установено и с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, но и в двата случая този документ удостоверява факти от действителността - доказателствени или юридически, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на съдебния акт, като допълнително кумулативно условие, за да настъпят предвидените в закона и целени от молителя правни последици е новооткрито обстоятелство или писмено доказателство да е от съществено значение за крайния изход по спора. Последното означава, че самото му съществуване следва да е достатъчно, за да обоснове друг правен резултат по делото, какъвто не е разглежданият случай. Нотариалният акт за продажба на недвижим имот, респ. на ид.ч. от недвижим имот е от категорията, които според чл.4 ПВ и чл.112 ЗС подлежат на вписване. Следователно съобразено оповестително - защитното действие на вписването спрямо всяко трето лице дава основание да се приеме, че в случая извършеното от Съдията по вписванията при Служба по вписванията [населено място] вписване, обективирано под № 4 от приложената с молбата за отмяна справка на Служба по вписванията [населено място] за периода 01.01.2005 год.- 13. 12. 2012 год., относно собствеността върху процесния щанд е могло обективно да бъде известно на молителя още към датата на разглеждане на спора в инстанционното производство. Доколкото в молбата за отмяна, както и в становището, изразено в проведеното по делото съдебно заседание от 24.09.2013 год. от пълномощника му - адв. М. С., молителят – ЕТ Д. М., не въвежда изрично твърдение за обективна невъзможност, въпреки проявена от него дължима процесуална грижа да охрани интересите си, да се снабди с горепосоченото писмено доказателство, нито са ангажирани доказателства в тази насока, то само на това основание молбата за отмяна се явява неоснователна. Дори и да се възприеме застъпеното от молителя становище, че „не е бил в състояние да има такива доказателства”, нито е била негова доказателствената тежест да установи активната легитимация на ищеца на собственик на процесния недвижим имот, то соченото обстоятелство, материализирано в приложеното писмено доказателство, не е и от съществено значение за крайния правен резултат по делото. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че въпросите относно сключването, изпълнението и прекратяването на наемен договор, както и произтичащите от наемното правоотношение последици могат да бъдат предмет на обсъждане единствено между страните - наемодател и наемател. Касае се за облигационно правоотношение и по силата на чл.21, ал.1 ЗЗД правата и задълженията по същото възникват само за страните по него. Затова и задължението на наемателя по чл.232, ал.2 ЗЗД, вкл. за заплащане на уговорена неустойка за забавена престация на дължимия наем, както е прието в решението, чиято отмяна се иска, е само спрямо наемодателя - единствено е легитимиран да иска изпълнение на тези задължения. В този смисъл нито за действителността на наемното правоотношение, нито за активната легитимация на наемодателя по иска с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД и по обусловената от него искова претенция, основан на чл.92, ал.1 ЗЗД, които са били предмет на разглеждане в инстанционното производството по делото, е от значение обстоятелството кой е бил собственик на имота към датата на сключване на наемния договор, респ. неговото продължаване изрично или мълчаливо, нито какви са отношенията на последния и лицето, отдало под наем имота, както и дали съобразно тези отношения наемодателят въобще е имал право да отдаде на ответника процесния щанд под наем и да уговори неустойка за забавата и. Или, гореизложеното позволява да се обобщи, че посочената от молителя справка от Служба по вписванията [населено място] за собствеността на наетия имот, към релевантния за спора момент, освен, че не би могла да бъде възприета за удостоверяваща новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, то последното не е и съществено, поради което не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна. Ответната по молбата страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, нито е доказала извършването на такива, поради което същите следва да останат в тежест на страните, така както са направени от тях. Мотивиран от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.303, ал.1, т.1 ГПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение молбата на ЕТ Д. Д. М., упражняващ търговска дейност под фирма „А. –Д. М.”, [населено място], подадена чрез пълномощника му – адв. М.С., за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 05.11.2012 год., по възз.гр.д.№ 9436/2012 год., по описа на с.с.. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: