РЕШЕНИЕ № 59 гр. София, 04.05.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Северина Толева и прокурора……………………... като разгледа докладваното от съдията М. Георгиева гражданско дело № 2396 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Е. М., чрез адв.Д.Е., срещу въззивно решение № 289/16.03.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 1755/2016 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което частично е изменено решение № 1336/21.04.2016 г. по гр. д. № 16778/ 2014 г. на Пловдивския районен съд и режимът на лични отношения между бащата Д. Г. А. и детето М. Д. А. до навършване на 14- годишна възраст на детето е определен да се осъществява всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, без присъствие на психолог. Първоинстанционното решение в останалата му част, с която е определен режимът на лични контакти между бащата и детето през летния сезон, е потвърдено. В касационната си жалба и в съдебно заседание жалбоподателката излага доводи за неправилност на въззивното решение, като произнесено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Ответникът по жалбата - Д. А., представляван от адв. Р.А., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. С определение №941/21.12.2017 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция до изм. с ДВ бр.86 -2017 г./ по въпросите за критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето; за задължението на съда при искане за изменение на мерките, служебно да следи за интереса на детето, за необходимостта от прилагане на защитни мерки по чл.59, ал.8 СК с оглед особеностите на конкретния случай и в тази връзка преценката да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за постановяване на промяна в определените преди това мерки за лични отношения между родителя и детето. По тези правни въпроси Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното: С постановените по реда на чл.290 ГПК - решение №147/ 04.06.2014г. по гр.д.№1557/2014 г. на ІІІ г.о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр.д.№ 6851/ 2014 г. на ІVг.о., решение № 36/20.03.2015 г. по гр.д.№ 4794/2014 г., ІІІ г.о. на ВКС и др. е прието, че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. Мерките за лични отношения се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето, а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя. Във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Съдът трябва да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е детският интерес. Желанието на родителите и това на децата както по въпроса за упражняването на родителските права, така и за мерките за лични отношения, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като основният критерий за решението на съда е интересът на децата. Когато при първоначалното определяне на режима на личните отношения на детето с родителя са предвидени и защитни мерки по чл.59, ал.8 СК за изпълнението на режима, съдът по иск за изменение на тези мерки, следва да прецени има ли изменение на обстоятелствата, мотивирали необходимостта от постановяване на защитни мерки. Без съмнение, режимът на личните отношения трябва да осигури възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. Свиждането и вземането на детето от родителя, на когото не са предоставени родителските права, са неразделни части от поддържането на лични отношения. Начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни / ППВС № 1/1974 г./, а определяните по реда на чл.59, ал.8 СК защитни мерки на режима трябва да са подходящи, изпълними и подчинени на правно защитения интерес на детето – то да се развива пълноценно и да общува нормално с родителите си и с техните роднини. Поради това, съдът в спора за режима на лични отношения с детето не е обвързан от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация между тях и напрежение в отношенията им е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия родител, в т.ч. до родителско отчуждение. В такива случаи, ръководейки се от интереса на детето и преценяйки съвкупността от обстоятелства, съдът може да постанови за определен период от време режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието на служител от дирекция „Социално подпомагане”, психолог, или друго лице по местоживеене на детето, като постепенно времето за контакт да се разшири, а присъствието на лицето, медииращо срещите да отпадне. В крайна сметка, чрез режима на личните отношения целта, която трябва да се постигне, е да се осигури възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. В случая, по делото е установено, че първоначално с решение № 3258/30.09.2011 г. по гр.д. № 5689/2009 г. Пловдивският районен съд е предоставил упражняването на родителските права спрямо детето М. Д. А. на майката М. Е. М., като е определил режим на лични отношения на детето с баща му Д. Г. А., както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 16.00 часа, без преспиване, в присъствието на служител от отдел „Закрила на детето” при дирекция „Социално подпомагане“- П. /ДСП/, както и за две седмици през лятото, без присъствието на служител от ДСП-П.. Настоящото производство е образувано по искане на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] за промяна на режима за лични контакти, с оглед невъзможността той да се изпълнява така, както е постановен с решението по гр.д. № 5689/2009 г. на РС- Пловдив – в присъствие на служител от ОЗД в съботния и неделния ден, които са почивни дни за работещите в институцията. Първоинстанционният съд е приел, че невъзможността определеният режим да се изпълнява при определените по чл.59, ал.8 СК защитни мерки, представлява ново обстоятелство, обуславящо исканата промяна и че личните контакти между детето и бащата трябва да се осъществяват така: до навършване на 14 - годишна възраст на детето - всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа в присъствието на психолог от Център за психологическа консултация „Ф.“ – [населено място], на място посочено от психолога, като разноските за това се поемат от двамата родители по равно; и две седмици с преспиване през лятото по взаимно съгласие между родителите, а ако такова не бъде постигнато - от първи до четиринадесети юли всяка година. След навършване на 14 - годишна възраст на детето - от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя с преспиване, както и три седмици с преспиване през лятото по взаимно съгласие между родителите, а ако такова не бъде постигнато - от първи юли до двадесет и първи юли всяка година. По подадената от бащата Д. А. въззивна жалба, Пловдивският окръжен съд също е отчел, че определеният с предходното съдебно решение режим на лични контакти - срещите между родителя и детето да се провеждат в присъствие на служител от ДСП в неработно за дирекцията време / събота и неделя / – е бил неизпълним и са налице предпоставки за промяната му. При изграждане на преценката си за подходящия режим на общуване между бащата и детето, въззивният съд е съобразил възрастта на детето към датата на постановяване на въззивното решение, взел е предвид социалния доклад и само е констатирал факта, че спрямо бащата са действали наложени мерки по ЗЗДН, ограничаващи контактите му с М., заради упражнено домашно насилие по отношение на дядото на детето по майчина линия. Посочено е, че между детето и бащата има наченки на синдром на родителско отчуждение, а за да се предотврати това състояние е необходимо да се изградят пълноценни взаимоотношения между двамата, детето да опознае баща си и да се привърже отново към него. С оглед на това е направен извод, че определеният от първата инстанция режим на лични контакти в присъствието на психолог, не е съобразен с интересите на детето. Решението на РС е изменено в тази част, като е определено срещите между бащата и детето да се осъществяват всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа без присъствие на психолог. Разрешението на въззивния съд не е съобразено с дадените отговори на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване и в тази връзка оплакванията в касационната жалба са основателни. Атакуваното въззивно решение е незаконосъобразно и необосновано – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. По делото не е спорно, че и двамата родители обичат детето си, привързани са силно към него, загрижени са за пълноценното му израстване и развитие, разполагат с нужните условия, за да го отглеждат и възпитават. Същевременно, неразбирателството, конфликтните отношения между майката и бащата при раздялата им, натрупалото се в годините психическо напрежение, недоверие и негативизъм в комуникацията им, е довело до невъзможност да се обсъждат нормално въпросите за връзката, която детето трябва да запази и поддържа с баща си. Въззивният съд не е обсъдил и съобразил специфичните за случая обстоятелства – че критично влошените отношения между родителите са рефлектирали неизбежно и тежко върху психиката на детето, превръщайки го в заложник и жертва на крайната нетърпимост на възрастните един към друг и са подложили на изпитание естествените му чувства на привързаност, обич и потребност от това да общува по нормален начин не само с майка си и с нейните роднини, но и с баща си и с неговите роднини. Не са обсъдени в достатъчна степен обстоятелствата, че остротата на кризата в отношенията между родителите е довела не просто до трудно осъществяване на контактите между момчето и баща му, а на практика до пълно неизпълнение на постановения предходен режим. Освен това, от м.11.2014 г. и до сега бащата няма никакъв контакт със сина си, дори и телефонен, не го е виждал, а не е предприемал никакви стъпки, поради това, че конфликтите с майката и нейните родители са станали повод за образуване на наказателни производства и дела по ЗЗДН, приключили с постановяване на присъда и ограничителни административни мерки спрямо Д.А.. Това поведение /което безспорно не би могло да бъде неглижирано или толерирано, независимо от причините, които са го провокирали/, неизбежно е дало отражение в отношенията с детето, в начина, по който то възприема родителите си, а като резултат е предизвикало разочарование, несигурност и категорично нежелание на момчето да се вижда и да общува с баща си. При тези данни за - сложните взаимоотношения между родителите; дългият период на прекъсване на връзката между баща и син; заявеното от детето при изслушването му от съда, че не желае да вижда баща си; заключението на съдебно-психологическата експертиза, че емоционалната връзка с бащата е в критично състояние и в съзнанието на детето ролята на този родител е негативна; че детето става ситуативно напрегнато и тревожно, когато трябва да говори за баща си, че е разочаровано от поведението на баща си спрямо майка му и нейните родители; както и като се вземат предвид констатациите в представените социални доклади – всички тези специфични за конкретния случай обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, в т.ч. възрастта на момчето /13 г./, обуславят необходимостта с оглед охраняване на най-добрия му интерес, режимът на лични контакти с бащата да се изпълнява за известен период от време със защитни мерки. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Съобразени са само интересите на бащата, но не и тези на детето, на което безспорно му е нужен определен период на адаптация и психологическа помощ, за да възобнови постепенно и без допълнителни емоционални сътресения връзката си с този родител. Въззивното решение подлежи на отмяна, а спорът следва да се реши по същество от състава на ВКС. По правило, съдът не е обвързан от желанията и исканията на родителите, както и от заявеното от детето при изслушването му в съда, но чувствата на децата трябва да се отчитат, както и ефекта от принудата в тяхната възраст, като се изхожда от конкретното им развитие, зрелост и емоционално психическо състояние. Отчуждението от бащата и от лицата от близкия му семеен кръг не е в интерес на детето. Наложително е възстановяване на нормалните отношения с бащата, за което и двамата родители са длъжни да съдействат, като съдът намира за нужно да им укаже да потърсят и професионална помощ с оглед нормализиране на отношенията между тях и за подкрепа на малолетния им син за справяне със ситуацията. Съдът намира също, че майката, която към момента се ползва с доверието на детето и познава психиката, настроенията и желанията му най-добре, трябва да положи усилия да го успокои и подготви за срещата с баща му, без това да се превръща в травмиращо преживяване или принуда за психиката на М.. Бащата също трябва да прояви разбиране към чувствата на сина си и да осъзнае отговорността си на родител и значението на личния пример на поведение за възпитанието на едно дете, като положи усилия и се въздържа от укорими действия, въпроси и негативни коментари пред М. за майка му и нейните родители. И майката, и бащата трябва да се постараят в името на детето си да не се връщат назад в проблемите на миналото си, а с общи усилия да създадат условия и възможност занапред детето им пълноценно да общува и с двамата и да знае, че винаги може да разчита на тяхната подкрепа. Както се посочи и по-горе, на практика предишното решение на съда изобщо не е изпълнявано, като от м.11.2014 г. контактите между бащата и М. са изцяло прекъснати, включително и поради действалата за период от една година ограничителна заповед, издадена по реда на ЗЗДН. Без значение е в случая, какви са причините довели до този резултат. Възстановяване на връзката с бащата няма да може да се постигне по принудителен начин и само по силата на новото съдебно решение. Същевременно, режимът на лични отношения на М. с баща му, следва да бъде съобразен с факта, че връзката между двамата е в криза, налице са наченки на синдром на родителско отчуждение и за възстановяването й е необходим преходен период, през който срещите между двамата в началото да са по-кратки и да са медиирани от трето лице - психолог. Постепенно режимът следва да се разширява и да се осъществява без присъствие на трето лице. Съобразявайки обстоятелството, че двамата родители и детето са с едно и също местоживеене, на близко разстояние, че не е възможно в почивните дни от седмицата режимът да се осъществява в присъствие на социален работник от Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място], тъй като тези дни са неработни за служителите, както и всички други изложени по-горе специфични за случая обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, съдът определя следния режим на лични контакти между бащата и детето: През първия и втория месец, считано от влизане на решението в сила, бащата да вижда М. всяка втора и четвърта събота от 10.00 до 12.00 ч. в присъствието на психолог, избран по взаимно съгласие на родителите, а ако такова не се постигне – психологът да се избере от социалния работник от ДСП – [населено място], ангажиран със случая, като срещите се провеждат на място посочено от психолога, а разноските за това се поемат от двамата родители по равно. През третия и четвъртия месец срещите между М. и баща му да се осъществяват така: всяка втора и четвърта събота от 10 ч. до 12 ч. в присъствието на психолог и след това от 12 ч. до 14 ч. без негово присъствие. През петия и шестия месец срещите на детето с бащата да се провеждат така: всяка втора събота от месеца от 10 ч. до 12 ч. в присъствието на психолог и от 12ч. до 16 ч. без негово присъствие; всяка четвърта събота на месеца – от 10 ч. до 16 ч. без присъствие на психолог. През седмия и осмия месец срещите да провеждат както следва: всяка втора и четвърта събота на месеците от 10 ч. до 12 ч. в присъствие на психолог и след това - от 12 ч. на съботния ден до 16 ч. в неделния ден с преспиване при бащата. След този период, до навършване на 14 – годишна възраст на детето, бащата да го взема детето всяка втора събота от 10 ч. до 16 ч., всяка четвърта събота от 10 ч. до 16 ч. в неделния ден с преспиване при бащата. След навършване на 14 – годишна възраст на детето, бащата да го взема всяка втора и четвърта събота от месеца от 10 ч. до 16 ч. в неделния ден с преспиване, както и две седмици през лятото, определено по взаимно съгласие на родителите и по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, или ако споразумение не бъде постигнато – бащата да взема детето от 1-ви до 14-ти август. Ако родителите не постигнат съгласие за режима на детето по повод официалните празници, съдът постановява следния режим: Бащата да взема детето всяка четна календарна година - за майските и новогодишните празници, а всяка нечетна календарна година - за великденските и коледни празници. Служителите от ангажираната със случая Дирекция „Социално подпомагане” могат при необходимост, ако интереса на детето го налага, да предприемат нужните мерки, включително да сезират съда. Необходимо е и двамата родители да спазват определения от съда режим за лични отношения с детето. При разногласия, да търсят първо пътя на диалога, а когато е необходимо и съдействие от Дирекция „Социално подпомагане” - П.. Страните, техните близки и детето да оказват необходимото съдействие на служителите при ДСП – П.. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 289 от 16.03.2017г., постановено по възз. гр. д. № 1755/2016 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. Вместо това постановява: ИЗМЕНЯ определените с решение №3258/30.09.2011 г. по гр.д.№ 5689/2009 г. на Пловдивския районен съд мерки относно режима на лични отношения на детето М. Д. А., ЕГН – [ЕГН], с бащата Д. Г. А., ЕГН – [ЕГН]. ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между бащата Д. Г. А. и детето М. Д. А.: През първия и втория месец, считано от влизане на решението в сила, бащата да вижда М. всяка втора и четвърта събота от 10.00 до 12.00 ч. в присъствието на психолог, избран по взаимно съгласие на родителите, а ако такова не се постигне – психологът да се избере от социалния работник от ДСП – [населено място], ангажиран със случая, като срещите се провеждат на място посочено от психолога, а разноските за това се поемат от двамата родители по равно. През третия и четвъртия месец срещите между М. и бащата Д. А. да се осъществяват така: всяка втора и четвърта събота от 10 ч. до 12 ч. в присъствието на психолог и след това от 12 ч. до 14 ч. без негово присъствие. През петия и шестия месец срещите на детето с бащата да се провеждат така: всяка втора събота от месеца от 10 ч. до 12 ч. в присъствието на психолог и от 12ч. до 16 ч. без негово присъствие; всяка четвърта събота на месеца – от 10 ч. до 16 ч. без присъствие на психолог. През седмия и осмия месец срещите да провеждат както следва: всяка втора и четвърта събота на месеците от 10 ч. до 12 ч. в присъствие на психолог и след това - от 12 ч. на съботния ден до 16 ч. в неделния ден с преспиване при бащата. След този период, до навършване на 14 – годишна възраст на детето, бащата да го взема детето всяка втора събота от 10 ч. до 16 ч., всяка четвърта събота от 10 ч. до 16 ч. в неделния ден с преспиване при бащата. След навършване на 14 – годишна възраст на детето, бащата да го взема всяка втора и четвърта събота от месеца от 10 ч. до 16 ч. в неделния ден с преспиване, както и две седмици през лятото, определено по взаимно съгласие на родителите и по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, или ако споразумение не бъде постигнато – бащата да взема детето от 1-ви до 14-ти август. Ако родителите не постигнат съгласие за режима на детето по повод официалните празници, съдът постановява следния режим: Бащата да взема детето всяка четна календарна година - за майските и новогодишните празници, а всяка нечетна календарна година - за великденските и коледни празници. РАЗПОРЕЖДА на родителите М. Е. М. и Д. Г. А., както и на техните близки, и на детето М. Д. А. да оказват съдействие на служителите при Дирекция „Социално подпомагане” - П.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Препис да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.