Ключови фрази
Делба * съсобственост * претенции по сметки * незаконен строеж * узаконяване на строеж * водене на чужда работа без пълномощие * подобрения * необходимо другарство


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 308

София, 30.10.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 271/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 и сл.ГПК.
С определение № 368/ 15.05. 2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 261/ 16.01.2012г. по гр.д.№ 253/2011г. на Смолянски окръжен съд, постановено в производство по делба във връзка с уреждане на сметки между съделителите за извършени подобрения в общия имот.
Съгласно цитираното решение искането за присъждане на обезщетение е направено от съделителите А. У. и Р. Ч., като не е било спорно, че подобренията са извършени от тях и се изразяват в ремонт на стопанската сграда, изграждане на пристройка от три етажа към нея, изграждане на бетонови стълбища и площадки. Искането не е уважено по съображения, че се касае за незаконни строежи, които подлежат на премахване, извод за което е направен по аргумент от данните, че касаторите не са поискали узаконяване на строежа в срока по § 184, ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ.
В касационната жалба, подадена от А. Л. У., се поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон и се иска отмяна на решението и уважаване на претенциите по сметките.
Касационното обжалване е допуснато по правния въпрос как следва да се установи наличието на задължение за премахване на строежа- с изрично предписание на техническите органи или по аргумент от това, че не е поискано в срок узаконяването му, като въпросът има връзка с приложението на ППВС № 6/74г. относно заплащане на подобренията.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, становището на настоящия състав е следното:
Практиката във връзка с отношенията между съсобствениците по повод на извършени подобрения в имота е обобщена в ТР № 85/ 68г. на ОСГК и ППВС № 6/74 г., където са разгледани различните хипотези, които могат да възникнат при ликвидация на тези отношения в зависимост от това дали съсобственикът владее частите на другите съсобственици или е само техен държател и дали подобренията са извършени със съгласието на другите съсобственици или без противопоставяне от тяхна страна. По въпроса за подобренията, представляващи незаконни строежи, в т.ІІ.7 на ППВС № 6/74г. е посочено, че незаконните строежи не се заплащат като подобрения, ако подлежат на премахване, освен ако собственикът на имота желае да ги запази, като при определяне на стойността им се държи сметка за евентуалното им премахване. Кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване се определя от техническите органи съгласно разпоредбите на действащото законодателство.
В решение № 432 от 19.06. 2009г по гр.д.№ 6086/ 2007г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че незаконният строеж подлежи на премахване когато има издадено предписание за това от компетентните органи. В този смисъл е и по- новата практика на ВКС, намерила израз напр. р.№ 315/ 25.10.2012 г по гр.д.№ 1189/ 2011 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, опр.№ 281/ 17.04.12 г. по гр.д.№ 466/ 11 г. на І г.о. и опр.№ 1017/ 27.10.2010 г. по гр.д.№ 1142/ 10 г. на ІІ г.о.
По съществото на спора.
С оглед на становището на настоящия състав по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че касационната жалба е основателна. По делото липсва предписание на техническите органи- заповед по чл.225 ЗУТ, поради което не може да се приеме, че строежът подлежи на премахване, и следователно за него се дължи обезщетение като за подобрение. Касаторът е извършил подобренията в общия имот без да промени намерението, с което държи частите на останалите съсобственици и без съгласие на последните, поради което съгласно приетото в ТР № 85/ 68 г. на ОСГК на ВС отношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят според правилата за водене на чужда работа без пълномощия, като му се присъди обезщетение равно на по-малката сума измежду направените разноски и увеличената стойност на имота, тъй като подобренията са извършени и в собствен интерес- чл.61, ал.2 ЗЗД. Относно конкретната сума на обезщетението обаче делото е останало неизяснено. Това е така, тъй като в заключението на в.л. С.-л.100 от делото на РС, е посочено, че в оценката на сградата не е включена стойността на пристройката, която представлява подобрение в имота. От друга страна в съдебното заседание на 24.02.2011 г.- л.110 от делото, вещото лице е обяснило, че „оценката на източната част е така, както е в момента, след направения ремонт с направените подобрения”- т.е. има противоречие и неяснота по въпроса дали сумата 14 737, 68 лв. представлява увеличената стойност на имота, за да може тя да се сравни със сумата на направените разходи за подобрения. По тези съображения решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане за присъждане на обезщетение за извършените подобрения след изясняване на посоченото противоречие относно увеличената стойност на имота.
Неоснователно е становището, изразено от въззивния съд, че новоизградената пристройка от три етажа не е включена в допуснатите до делба постройки, изградени в процесния имот, тъй като по делото няма данни тази пристройка да е била изключена изрично от делбата.
Доколкото съделителката Р. Ч. не е обжалвала пред касационния съд отхвърлянето на претенцията по сметките за своята част от имота, по отношение на нея въззивното решение е влязло в сила, а производството е останало висящо само по претенцията на касатора А. У. до размер на неговата квота в имота от 1/8 ид.ч. Съделителката Р. Ч. има качеството на задължителен необходим другар само по отношение на производството за делба, но не и по сметките, тъй като това са облигационни отношения между съделителите, по които всеки от съсобствениците преценява дали да ги заяви и не е обвързан от исканията на другите съсобственици.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 261/ 16.01.2012г. по гр.д.№ 253/2011г. на Смолянски окръжен съд в частта, с която е отхвърлено искането на А. Л. У. за присъждане на обезщетение за извършени подобрения в имота и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: