Р Е Ш Е Н И Е   № 265   гр.София, 12 юли  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на  десети май   две хиляди и десета  година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                               ЧЛЕНОВЕ:   НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                     ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                                                                                                                 със секретар   Румяна Виденова при участието на прокурора    РУСКО  КАРАГОГОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ПЛАМЕН  ТОМОВ наказателно  дело под № 229/2010 година   Осъденият К. Д. К. чрез защитника си е отправил на 31 март 2010 год. по реда на глава тридесет и трета от НПК искане за възобновяване на наказателното дело, разгледано в първата инстанция от Великотърновския районен съд, а във втората- от окръжния съд в същия град. Първоинстанционното нохд - № 1249/2009 год., е завършило по реда на глава двадесет и седма от НПК (при съкратено съдебно следствие в тази инстанция) с присъда № 1* от 18 ноември 2009 год., с която подсъдимият К е наказан 2 години и 11 месеца лишаване от свобода условно за 5 години за това, че от 29 март 2005 год. до 30 юли 2007 год. е измамил различни лица, като им е причинил вреда в размер общо на 214 918 лева – престъпление по чл.211, във връзка с чл.210, ал.1, т.3, 209, ал.1 и чл.26 НК (още защото измамата е извършена в качеството му на длъжностно лице – управител на „Екострой-02”ЕООД-Велико Търново, продължавано и в особено големи размери, представляваща особено тежък случай). Второинстанционното (въззивно) нохд - № 4/2010 год., е образувано по жалба от едно от пострадалите лица, която е била уважена и с решение № 28 от 1 март 2010 год. условното осъждане е отменено, като е постановено изтърпяване на наказанието при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В отправеното искане за възобновяване на делото има позоваване на всички основания за това във връзка с чл.348, ал.1 НПК, изложени са доводите, които е сметнало, че ги подкрепят и позволяват изводи, че или престъпление не е извършено, или че окръжният съд е нарушил процесуалните правила за разглеждане на въззивното дело, или че наложеното наказание е явно несправедливо. Искането за възобновяване на делото е поддържано и в тази инстанция, а прокурорът-единствената друга страна, взела участие в съдебното заседание пред нея – е за неговото отхвърляне като неоснователно. Върховният касационен съд намери искането за основателно само поради следното. І. При разглеждане на делото във втората инстанция съдът е нарушил чл.328 и 329 НПК и това е довело до ограничаване по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК на правото на участие на подсъдимия в съдебното заседание. В съдебното заседание на 21 януари т.г. окръжният съд е приел, че подсъдимият К се представлява от адв. С; приел е още, че подсъдимият е редовно призован, а защитникът му – упълномощен „от първата инстанция”, без да обърне внимание (при това – в отсъствието на К. ), че в приложеното пълномощно „е установено друго” (чл.93, ал.5 НПК): че то важи с а м о за първата инстанция (вж. на л.48 от делото пред нея). Така вместо за следващото съдебно заседание на 11 февруари да призове отново подсъдимия, съдът го сметнал за „уведомен” чрез адв. С, който всъщност не е имал право да го представлява. По този начин разглеждането на делото в тази инстанция е завършило в отсъствието на подсъдимия, а от изложеното сега в искането за възобновяване остава ясно, че К. не потвърждава (арг. и от чл.42, ал.2 ЗЗД и чл.101 ГПК) участието на адв. С като негов процесуален представител. ІІ. По отношение на другото изложено в искането за възобновяване или в негова подкрепа, то не може да бъде уважено. То се явява дори процесуално недопустимо, доколкото разчита на уважаване въз основа на факти и на доказателства за тях, изтъкнати сега за първи път. Ако К. К. е бил наистина в договорни отношения със собственици на терените, върху които е строил или възнамерявал да строи жилища, заблуждаването на кандидатите да купят предварително („на зелено”) тези жилища, че ще им бъдат продадени от него като техен собственик, би могло да представлява и само гражданска измама. Твърденията в този смисъл са обаче нови за приключилия наказателен процес, а освен това се подкрепят и с едно все още невлязло в сила решение по гражданско дело; т.е. могат да представляват основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.3 НПК, на което обаче може да се позовава само прокурор (вж. и чл.420, ал.1 НПК). Искането за възобновяване на делото не може да бъде уважено в друго отношение и доколкото то е поставено в зависимост от уважаването на процесуално недопустимата му част (например относно липсата на престъпление или относно прекомерно тежкото наказание) или на други процесуално недопустими възражения (например относно авторството на посочения като получател на призовката за К. на л.12 от възз.д.). ІІІ. Ръководен от всичко изложено и като съобрази останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО по реда за възобновяване на наказателните дела решение № 28 от 1 март 2010 год. по внохд № 4/2010 год. на Великотърновския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази инстанция от стадия на съдебното заседание.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: