Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 315                                                   гр. София, 03 юли 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                 ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Аврора Караджова        и в присъствието на прокурора Красимира Колова         изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 313 по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на гражданския ищец „Д”, Търговище, представляван от директора си П. М. П. , срещу нова въззивна присъда на Разградски окръжен съд № 44 от 27.04.2009 г, по ВНОХД № 300/08, насочена срещу гражданската й част. С въззивната присъда е изменена присъда на Районен съд, Търговище, № 7 от 28.01.2008 г, по НОХД № 720/07, като: присъдата е отменена в частта, с която подсъдимата Р. Д. М. е призната за виновна в това, че в периода 14.04.2004-3.01.2005, в гр. Т., в качеството си на длъжностно лице: пласьор на билети към „Д”, Търговище, е присвоила чужди пари, в размер на 190 лв, собственост на „Д”, Търговище, връчени й в това качество, като деянието представлява маловажен случай, престъпление по чл. 204, б. „а” вр. чл. 201 НК, като наказателното производство е прекратено в посочената част поради изтекла абсолютна погасителна давност, присъдата е отменена в частта, с която подсъдимата е призната за виновна в това, че в същия период, в гр. Т., противозаконно е скрила официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане и отчитане на стойности: билети за т. , собственост на „Д”, Търговище, на стойност 1 183 лв, за което и на основание чл. 276, ал. 3 НК, й е наложено наказание „пробация” със следните мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от две години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от две години, „и безвъзмезден труд в полза на обществото”, в размер на 200 часа, за срок от две години, като подсъдимата е призната за невинна и е оправдана по това обвинение, отменено е приложението на чл. 23, ал. 1 НК, присъдата е отменена в частта, с която е уважен гражданският иск на „Д”, Търговище, обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 183 лв, и искът е отхвърлен, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С присъдата на ТРС, подсъдимата Р. Д. М. е призната за виновна в това, че в периода 14.04.2004-3.01.2005, в гр. Т., в качеството си на длъжностно лице: пласьор на билети към „Д”, Търговище, е присвоила чужди пари, в размер на 190 лв, собственост на „Д”, Търговище, връчени й в това качество, като деянието представлява маловажен случай, с оглед на което и на основание чл. 204, б. „а” вр. чл. 201 НК, е осъдена на „пробация” със следните мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от две години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от две години, „безвъзмезден труд в полза на обществото”, в размер на 200 часа, за срок от две години, както и е призната за виновна в това, че в същия период, в гр. Т., противозаконно е скрила официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане и отчитане на стойности: билети за т. , собственост на „Д”, Търговище, на стойност 1 183 лв, за което и на основание чл. 276, ал. 3 НК, й е наложено наказание „пробация”, включващо пробационните мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от две години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от две години, „безвъзмезден труд в полза на обществото”, в размер на 200 часа, за срок от две години, като е призната за невинна и е оправдана по обвинението по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК, приложен е чл. 23, ал. 1 НК, и е уважен гражданския иск на „Д”, Търговище, представляван от директора си П. М. П. , с правно основание чл. 45 ЗЗД, обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 183 лв. В жалбата се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо гражданската част на въззивния акт. Иска се настоящата инстанция да измени обжалваната присъда, като уважи изцяло гражданския иск. В съдебно заседание на ВКС жалбоподателят граждански ищец не изпраща представител. Защитата пледира за оставяне на жалбата без уважение. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:   Жалбата е неоснователна.   Гражданският иск в наказателния процес има за предмет само вредите, резултат от деянието, предмет на обвинението. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва четири елемента: противоправно деяние, вреда, виновно поведение и причинна връзка между деянието и вредата. Когато някой от тези елементи не е налице, липсва деликт и оттам, не се поражда гражданска деликтна отговорност. Деянието, съставомерно по чл. 201 НК, представлява едновременно престъпление и непозволено увреждане, поради което, в този случай, се реализира наказателна отговорност и гражданска такава, с правно основание чл. 45 ЗЗД. Подсъдимата е била обвинена за длъжностно присвояване на сумата 1 183 лв, за обезщетяването на която гражданският ищец претендира, но първоинстанционният съд я е оправдал по това обвинение, преквалифицирал е деянието по чл. 276, ал. 3 НК и е уважил гражданския иск, макар и да не е имал основание за това. Входните билети за т. като официални удостоверителни знаци съдържат само номинална стойност и дават право на техния притежател да ползва определена услуга. Противозаконното им отнемане или скриване не е престъпление против собствеността, а такова против реда на управлението / Раздел І, Глава Осма НК /, тъй като, в тези случаи, не се получава чуждо имущество, а се дава възможност на дееца за в бъдеще, ако използва удостоверителните знаци по съответния ред, да получи такова имущество / ТР № 116/83, ОСНК ВС /. Следователно, от скриването на официални удостоверителни знаци не може да последва вреда, което е пречка за реализиране на отговорност за непозволено увреждане. ВКС намери, че не е допуснато релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Верен е изводът на въззивния съд, че не са налице условията за реализиране на гражданска отговорност, тъй като липсват признаците на деликта. Въззивното производство е проведено само по жалба на подсъдимата / при липса на протест срещу оправдаването й по чл. 201 НК /, а, при този процесуален развой на делото, жалбата на гражданския ищец не може да бъде уважена. Отделен е въпросът, че за жалбоподателя съществува възможност да потърси друг ред за защита, извън наказателния процес.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. , т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОСТАВЯ в СИЛА въззивна присъда № 44 от 27.04.2009 г на Разградски окръжен съд, по ВНОХД № 300/08. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: