Р Е Ш Е Н И Е   № 114                               София,  15.05. 2010 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година в състав:                                                                           Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита С. Гълъбина Генчева   При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 4232/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 302 от 13.04.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 640 от 16.06.2008 г. по в. гр. д. № 1994/07 г. на Варненския окръжен съд. Касаторът И. В. Н. поддържа оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на обжалвания акт, чиято отмяна се иска. Ответникът “М“ ООД гр. В. счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение в сила са оставени решение № 623 от 05.02.2007 г. и допълнителното решение № 2* от 16.07.2007 г. по гр. д. № 5637/05 г. на Варненския районен съд, с които са отхвърлени предявени от касатора искове за признаване на установено съществуването между страните на трудово правоотношение за периода от 01.08.2001 г. до 30.08.2005 г. на длъжност “корабен спедитор”, при осемчасов работен ден и месечно възнаграждение от 450.00 лева, което е прекратено на посочена дата, и за присъждане на 1 311.39 лева обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск от 53 работни дни. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за съдържанието на мотивите на съдебния акт. Съобразно въведените от ищеца твърдения за датата на възникване на трудовото правоотношение - 01.08.2001 г., и приложимия към този момент материален закон - чл. 62, ал. 2 КТ /отм./ и чл. 66 КТ /в редакцията преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 52 от 2004 г./, въззивният съд приел, че, при доказателствена тежест на ищеца, релевантните факти относно задължителните реквизити на трудовия договор: място на работата, характер на работата и трудово възнаграждение, не са доказани по безспорен начин от събраните по делото гласни доказателствата и отхвърлил исковете като неоснователни. С оглед на горното следва да се приеме, че касационната жалба е частично основателна. Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и практиката на Върховния касационен съд, изразена в ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК - т. 19. Въззивният съд е инстанция по съществото на спора и затова трябва да направи собствени фактически и правни изводи по делото. Разпоредбата на чл. 272 ГПК /нов/ също не освобождава въззивния съд от задължението да изложи мотиви към решението. В нарушение на тези изисквания въззивният съд не е направил анализ на многобройните писмени доказателства и на експертното заключение, а свидетелските показания е обсъдил схематично, в резултат на което е допуснал необоснованост и е нарушил материалния закон. Със заключение на съдебно-счетоводна експертиза, след проверка на представените по делото митнически декларации, приемо-предавателен протокол, констативен протокол № 15, уведомителни писма до служба “Г” РГС В. относно зареждане с корабно гориво, писма и пропуски за пристанище В. , е установено, че на ищеца е било възложено от ответното дружество да го представлява пред съответните институции във връзка с дейността “бункероване на кораби”, която по същността си е снабдяване /зареждане/ на кораби с горива, и съответно да извършва тази дейност. Характерни при изпълняване на длъжността организационни връзки и взаимоотношения са контактите с гранична полиция, митница, корабни агенти и екипажа на кораба. Времето, необходимо за подготвянето на митническите документи и източването на една автоцистерна от 20 тона гориво, и то ако няма възпиращи дейността фактори, е около 8 /осем/ часа. Бункеровките са съпроводени с оформяне на митнически документи за износ на корабно гориво, подписани от ищеца и от митнически служител. В акт за митническо нарушение № 763 от 18.05.2002 г. е посочено, че ищецът е организатор корабно бункероване. Събрани са и гласни доказателства, като според свидетелите М технически секретар, и Д. Н. - началник склад в ответното дружество, дадени пред районния съд, ищецът е работел на пълен работен ден като бункеровчик и шофьор, но изпълнявал и допълнителни функции в офиса на дружество и из града. Витан В. - организатор корабно снабдяване, установява, че ищецът бил подчинен на управителя на фирмата В. В. , от когото получавал задачи, а според св. Ш е работил в дружеството от края на 2001 г. или началото на 2002 г. до март-април 2004 г. Свидетелите, депозирали показания пред въззивния съд, са Д. Й. - началник митнически пункт, според когото ищецът е бил митнически декларатор при бункероване, и Н. К. - стругаро-фрезист при ответника, който установява, че ищецът работел като шофьор по захранване на кораби с гориво, доставял материали на фирмата, превозвал работници до съответните обекти, като във връзка с тези дейности ползувал служебен автомобил. В офиса на дружеството, който се намирал в центъра на града, извършвал дейност по оформяне на документи. Според свидетеля ищецът е работил в периода 2002-2004 г. С оглед данните за извършваната дейност и продължителността от време за осъществяването на бункеровките, не може да се приеме, че работата по всяка отделна бункеровка е извършвана въз основа на облигационни правоотношения по сключени между страните договори за поръчка, каквото становище се поддържа от ответника. Изпълняваната работа по своя характер представлява дейност по трудово правоотношение по договор за предоставяне на работна сила, сключен в устна форма през месец август 2001 г., по което време законодателството не е изисквало писмена форма като условие за валидност на трудовия договор. Обстоятелството, че с изменението на КТ съгласно публикацията в ДВ, бр. 120 от 2002 г. чл. 62, ал. 2 е отменена, не променя извода за наличие на заварено към този момент трудово правоотношение. Съобразно заключението на вещото лице Ил. С. следва да се приеме, че изпълняваната от ищеца работа отговаря на длъжността “корабен снабдител”. За тази длъжност, която фигурира в щатното разписание на дружеството за 2004 г., основната месечна заплата е в размер на 330.00 лева. Това е и възнаграждението, което ищецът е получавал за извършваната работа. Представените по делото писмени изявления на ищеца до ответника от 21.07.2005 г. и 01.08.2005 г., без наличие на данни за осъществяване на елементите от фактическия състав на чл. 325, т. 1 КТ, налагат извод, че трудовият договор не е прекратен по взаимно съгласие. Тъй като ищецът се е явявал на работа до края на месец март 2004 г., следва да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено със завършване на определената работа - основание по чл. 325, т. 4 КТ. В обобщение, обжалваното решение следва да се отмени при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК в частта за установяване съществуването на трудово правоотношение за периода от 01.08.2001 г. до 31.03.2004 г. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като искът бъде уважен. Решението е правилно и следва да се остави в сила в частта за отхвърляне на иска за периода от 01.04.2004 г. до 30.08.2005 г. Обжалваното решение е правилно и в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 224, ал. 1 КТ и следва да се остави в сила. Правото на парично обезщетение за съответния платен годишен отпуск се предпоставя от неизползуването на отпуска, което по делото не е установено. С оглед изхода на спора и предвид направеното искане, на ищеца следва да се присъдят 2 072 лева разноски за всички инстанции. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ въззивното решение № 640 от 16.06.2008 г. по в. гр. д. № 1994/07 г. на Варненския окръжен съд и оставените с него в сила решение № 623 от 05.02.2007 г. и решение № 2* от 16.07.2007 г. по гр. д. № 5637/05 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск за признаване съществуването на трудово правоотношение за периода от 01.08.2001 г. до 31.03.2004 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че между И. В. Н. и “М“ ООД със седалище и адрес на управление гр. В., ул. “. № 6, е съществувало трудово правоотношение на длъжността “корабен снабдител” за периода от 01.08.2001 г. до 31.03.2004 г. при пълен работен ден и трудово възнаграждение от 330.00 /триста и тридесет лв./ лева месечно, което е прекратено на 31.03.2004 г. на основание чл. 325, т. 4 КТ. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част. ОСЪЖДА “М“ ООД със седалище и адрес на управление гр. В., ул. “. № 6, да заплати на И. В. Н. разноски за водене на делото във всички инстанции в размер на 2 072 /две хиляди и седемдесет и два лв./ лева. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: