Р Е Ш Е Н И Е № 182 гр. София, 10 април 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 382/ 2012 година Касационното производство е по чл. 346, т. 2 НПК, образувано по жалба на частния тъжител Г. Д. Н., от [населено място], депозирана чрез нейния повереник адв. Р. Н., срещу въззивна присъда № 16 от 25. 01. 2012г., на Габровския окръжен съд, по ВНЧХД № 243/ 2011г., с която е отменена изцяло присъда № 609 от 30. 09. 2011г., на Районен съд- гр.Габрово, по НЧХД № 271/ 2011г., по описа на съда, и е постановена нова. В касационната жалба на частния тъжител Г. Д. Н. се поддържа, че въззивната присъда е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Касаторът Н., редовно призована, не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Жалбата се поддържа от нейния процесуален представител, по съображенията в нея, и тези, изложени в двете последователно депозирани писмени допълнения, приети по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, със заявеното искане. Подсъдимата З. Н. В. поддържа, че обжалваната присъда е постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което счита, че същата следва да бъде оставена в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на частния тъжител Г. Д. Н. е неоснователна. С първоинстанционната присъда Габровският районен съд е признал подсъдимата З. Н. В., от [населено място], за виновна в това, че през периода 23. 02. 2010г.- 4. 02. 2011г. разгласила позорни обстоятелства и приписала престъпление на Г. Д. Н., от [населено място]- престъпление по чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК, я е освободил от наказателна отговорност, и й е наложил административно наказание- глоба в размер на 1000 лв., като я е оправдал по обвинението в останалата му част. Осъдил е подсъдимата В. да заплати на гражданския ищец Г. Н. сумата 1000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 4. 02. 2011г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част, като неоснователен и недоказан. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимата. С обжалваната въззивна присъда Габровският окръжен съд е отменил цитираната първоинстанционна присъда- в наказателно- осъдителната и гражданско- осъдителната й част, и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимата З. Н. В. за невинна в извършване на гореописаното престъпление, поради което и на основание чл. 304 НПК, я е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Отхвърлил е предявения от Г. Д. Н. граждански иск срещу подсъдимата З. Н. В., за сумата 1000 лв., със законната лихва върху сумата. Осъдил е частния тъжител Г. Д. Н. да заплати на подсъдимата З. Н. В. сумата 300 лв.- разноски по делото. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Релевираният в жалбата довод за необоснованост на проверявания съдебен акт, развит и в двете писмени допълнения към нея, приети по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, не подлежи на обсъждане и преценка в касационното производство, тъй като необосноваността е изцяло кръга на лимитативно регламентираните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК отменителни основания. Последната инстанция по фактите е въззивната, поради което в нейната компетентност, наред с материалната и процесуална законосъобразност на проверяваната присъда и нейната справедливост, е да провери и обосноваността й. ВКС може да отмени обжалвания по касационен ред съдебен акт, когато намери съществени пороци в доказателствената дейност на решаващия съдебен състав- при събиране и проверка на доказателствата, или при тяхната оценка. По настоящото дело касационният съдебен състав не констатира окръжният съд да е приел фактическите обстоятелства по делото на базата на негодни доказателствени средства или на несъществуваща доказателствена основа, да е оценявал доказателствените източници едностранчиво, изопачено или тенденциозно. Доказателствената оценка е извършена при спазване на принципните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, и тези на чл. 107 НПК, поради което допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от обсъжданата категория не са допуснати от втората инстанция. Неоснователен е и доводът, че при една и съща доказателствена база, двете инстанционни съдилища са приели фактическите положения, въз основа на които са формирали напълно противоположни изводи за вината и отговорността на подсъдимото лице. В пълен синхрон с изискванията на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК, мотивите на присъдата, постановена от окръжния съд, съдържат изложение на всички доказани по делото правнорелевантни обстоятелства, поставени в основата на приетите правни изводи, които в главните си части не се различават съществено от фактическите констатации на първостепенния съд. Няма никаква процесуална пречка при едни и същи факти законът да бъде приложен по различен начин, предвид различната правна оценка, която съответната съдебна инстанция им дава. Така, в настоящия казус, районният съд е счел, че при доказаните по делото факти е налице извършено от подсъдимата В. престъпление, докато окръжният е заключил, че така установените и индивидуализирани деяния не осъществяват обективните и субективни признаци на инкриминиран престъпен състав на клевета, в рамките на единното продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК. Мотивите на въззивния съдебен акт съдържат вярна интерпретация на приложимото материално наказателно право, и следователно крайният извод в него- че липсва извършено от подсъдимото лице и описано в тъжбата съставомерно деяние, е съответен на закона. Това е така, защото при конкретните проявни форми на инкриминираното престъпление клевета- чрез разгласяване на позорни обстоятелства и приписване на престъпление, деецът следва да съзнава, че довежда до знанието на трети лица неистински позорни обстоятелства за частния тъжител, респ., че в действителност последният не е извършил оповестеното съставомерно деяние, да е наясно, че изнесените от него факти, свързани с конкретната проява/ и на пострадалия, са от естество да накърнят неговата репутация и добро име в обществото, както и да формират негативна обществена оценка за него. От субективна страна клеветата е умишлено престъпление, поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът съобщава определени факти, обективно основани на неговата увереност за истинността им. Процесният случай е именно такъв. Безспорно е по делото, че трайно междусъседските отношения между страните са били силно влошени и изострени, характеризирани с множество отделни, протичащи в значителен времеви период прояви, илюстриращи взаимна непоносимост, с наличието на двустранни претенции както за действително възникнали проблеми във връзка с управлението и реда в етажната собственост, така и свързани с породените от ежедневното общуване дребни конфликти, основани на отстояваните в съответния момент конкретни позиции. Доказано е, че подсъдимата е реагирала остро на начина на разпределение на сумите за отопление между отделните собственици на апартаменти, като трайно и последователно изразявала негативното си отношение и оценка, разпространявайки листовки, подписани от членовете на управителния съвет. Считала, че при изчисленията на сметките за отопление се достига до неравностойно третиране на отделните собственици, едни от които се оказват облагодетелствани, а други- ощетени, без да се съобразяват установените критерии за квадратура на жилищата, отопляем обем, реална консумация на енергията и т.н., което изцяло изпълва мотивацията й да търси подкрепа за справедливото решаване на въпроса. По идентичен начин е ситуирано и деянието, обективирано с изпращането на писмото до Сектор „Образование” на [община], също предмет на обвинението. Писмото съдържа собствената интерпретация и оценки на подсъдимата В. за моралните стойности в обществото, социалната и възпитателна функция на училището като институция, със засягане на ролята и отговорността на учителя за възпитанието на младото поколение, към която професионална общност принадлежи Г. Н.. Освен, че цялостният и внимателен прочит на коментираното писмо, приложено по делото, поначало не би могъл да мотивира извод за разгласяване на позорно обстоятелство, доколкото по отношение на тъжителката, неговото съдържание се изчерпва от неясната, объркана и нелогична като формулировка и изложение теза (останала неразбрана дори и от адресата- Кмета на [община], видно от изготвения от него отговор, л. 60, НЧХД № 271/ 2011г.), а именно, че като директор на образователна структура, и Г. Н. е отговорна за моралната деградация в обществото. Очевидно е, че цитираното писмо изразява негативната оценка на В. за личността на тъжителката, обоснована от нея изцяло със съществуващите враждебни междусъседски отношения в жилищния блок и приноса на Н. (които обективно са факт), като индицира и доза съмнение в професионалните качества на последната. Анализът на съдържанието на инкриминираното писмо показва, че тази оценка преимуществено почива на емоционалните съждения на своя автор, в случая 80-годишна жена, и е пречупена през нейния житейски опит, възраст, интелект, обществен и социален статус, ангажименти и разбирания, но не съдържа каквито и да било твърдения за конкретни фактически обстоятелства, които биха могли да бъдат квалифицирани като позорни. Следователно, изводът на окръжния съд, че липсват съществени обективни признаци на състава на престъплението клевета, е съответен на констатираните фактически обстоятелства и приложимия закон. В обобщение, същественото в случая е, че всички писмени материали, инкриминирани по делото, изразяват изцяло лично мнение, отношение, оценка, но не представляват клеветнически твърдения, които всякога се свързват с такива за неистински и позорящи личността факти. Освен това, в случая дейцата е била убедена, че изнася едни напълно достоверни съждения, изразяващи собствената й (обективна от нейно гледище), оценка за Г. Н. като личност и гражданин, отнесена и към професионалната й ангажираност. Известно е, че за субективната страна на всяко деяние се съди от обективните действия на неговия извършител- предшестващи, съпътстващи и последващи. Отнесен към конкретиката на настоящия казус, този принцип обективира една убедителна последователност в поведението на подсъдимата В., насочена към защита на нейните, и тази на преобладаващата част от съседите й имуществени и неимуществени интереси, които е счела, че частната тъжителка накърнява, както с действията си по изготвяне на сметките в етажната собственост, така и изобщо с отношенията си с живеещите в сградата. При това положение е очевидно, че липсва умисъл, и следователно инкриминираното деяние се оказва несъставомерно и от субективна страна. Ето защо, законосъобразно втората инстанция е упражнила процесуалните си правомощия по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, като е отменила първоинстанционната осъдителна присъда, и е постановила нова, с която е признала подсъдимата З. В. за невинна и я е оправдала изцяло по повдигнатото й с тъжбата обвинение по чл. 147, ал. 1, вр. 26, ал. 1 НК. Предвид горните съображения и съобразно правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС намери, че касационната жалба на частния тъжител Г. Д. Н. е неоснователна, поради което прие, че обжалваната въззивна присъда, като постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставена в сила. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 16 от 25. 01. 2012г., на Габровския окръжен съд, постановена по ВНЧХД № 243/ 2011г., по описа на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: