О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 207 гр. София, 19.05.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д.№1451 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба от София К. Н., чрез адв.В.С. срещу определение №1339 от 25.05.2021г. по гр.д. №20201000503477 по описа за 2020г. на Апелативен съд- София, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането й за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските. Частната жалбоподателка излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на закона и необосновано. Моли да бъде отменено и да бъде уважено искането й за изменение на решението в частта за разноските чрез отмяна на присъдените разноски на ответника за въззивното производство. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД не взема становище по частната жалба в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежни страни в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение №277 от 25.03.2021г. по гр.д. №20201000503477 по описа за 2020г. на Апелативен съд- София е оставена без уважение въззивната жалба на В. Й. С., като е потвърдено в отхвърлителната му част решение №4278 от 16.07.2020г., постановено по гр.д.№6875/2019г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение в потвърдената част е отхвърлен предявеният от В. Й. С. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 14 000 лева- разлика между присъдената сума от 16 000 лева и претендираната сума от 30 000 лева- обезщетение за причинени неимуществени вреди от възникнало на 29.11.2018г. ПТП, ведно със законната лихва. С оглед изхода на спора съдът разпределя отговорността за разноски, като присъжда на ответника претендираните разноски- сумата 1200 лева адвокатско възнаграждение с ДДС.. С молба, подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, ищцата прави искане за изменение на решението на САС в частта за разноските чрез отмяна на присъденото на ответното дружество адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Навежда доводи, че няма доказателства за реално направени разноски, че ответникът не е проявил никаква процесуална активност и не е извършил никакви действия във въззивното производство. С обжалваното определение САС приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима, но неоснователна, тъй като договореното и платено от въззиваемия адвокатско възнаграждение за въззивното производство е в размер на 1 000 лева без ДДС. Съдът излага доводи, че по делото е представен договор за правна помощ и съдействие, договореното възнаграждение е изплатено, а адвокат М. Г. е регистриран по ЗДДС. От страна на въззиваемия е представен отговор на въззивната жалба и е осъществено процесуално представителство в пълен обем, като изложените от молителката аргументи в производството по чл.248 ГПК са неоснователни. С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна. Отговорността за разноски във въззивното производство е разпределена с оглед изхода на спора /отхвърляне на подадената от ищцата въззивна жалба/, като съдът изобщо не е бил сезиран и не е разглеждал възражение по чл.78, ал.5 ГПК за наламяване на претендираното адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката, че не е доказано плащане на присъдените на въззиваемия /ответник по иска/ разноски. На 15.10.2020г. от ответника ЗД „Бул Инс“ АД, представлявано от адвокат М. Г. е представен отговор на въззивната жалба, а на 24.11.2020г. е депозирана молба с искане за присъждане на разноски в размер на 1 200 лева- адвокатско възнаграждение с ДДС, като е приложен договор за правна помощ и съдействие и доказателство за регистрация на адв.Г. по ЗДДС. Договорено е възнаграждение в размер на 1 000 лева без ДДС, като изрично е отбелязано, че е платено в брой. В тази му част договорът има характера на разписка за получаване на сумата. Необосновани са твърденията на жалбоподателката, че не били извършени никакви процесуални действия, за да бъде присъждано адвокатско възнаграждение на въззиваемия. Процесуалният представител на ответното дружество е депозирал отговор на въззивната жалба и е преупълномощил адвокат, който е осъществил процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията в частната жалба, а постановеното по реда на чл.248 ГПК определение за правилно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение №1339 от 25.05.2021г. по в.гр.д. №20201000503477 по описа за 2020г. на Апелативен съд- София. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: