Р Е Ш Е Н И Е № 392 гр. София, 07 октомври 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1218 по описа за 2013 г Производството е образувано по искане на осъдения Р. Л. И., депозирано на 29.05.13 г, за възобновяване на ВНОХД № 116/13 по описа на Кюстендилски окръжен съд, по което е постановено решение № 50 от 18.04.13 г, с което е изменена присъда на Районен съд, Дупница, № 2 от 14.01.13 г, по НОХД № 1535/12, като е отменено приложението на чл. 58 а, ал. 4 вр. чл. 55 НК и наказанието е определено при условията на чл. 58 а, ал. 1 НК, а именно: девет месеца „лишаване от свобода”,, при „строг” режим, настаняване в затвор, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 24.09.2012 г в [населено място], е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда: 1, 6 на хиляда, установено по надлежния ред, като деянието е извършено след като е осъден с влязла в сила присъда за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, установено по надлежния ред, а именно: с присъда / споразумение / по НОХД № 1344/11, влязла в сила на 28.10.11 г, с оглед на което и на основание чл. 343 б, ал. 2 вр. чл. 58 а, ал. 4 вр. чл. 55 НК, е осъден на „пробация”, включваща „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с периодичност два пъти седмично, за срок от две години и шест месеца, „задължителни срещи с пробационен служител”, за срок от две години и шест месеца, и „безвъзмезден труд в полза на обществото”, 200 часа годишно, за срок от две години. С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Изтъква се, че при приложението на чл. 58 а, ал. 1 НК е допуснато нарушение на закона, като неправилно е извършена редукцията с една трета на наказанието дванадесет месеца „лишаване от свобода” / вместо осем месеца „лишаване от свобода” е определено девет месеца „лишаване от свобода /, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде изменено решението, като бъде приложен чл. 58 а, ал. 4 вр. чл. 55 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият не участва лично в производството пред ВКС. Представителят на ВКП изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна, в законоустановения шестмесечен срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е частично основателно. Въззивният съд е направил верен извод, че не са налице предпоставките на чл. 55 НК, съобразявайки, че смекчаващите отговорността обстоятелства / разкаянието и проявената критичност / не са многобройни, респективно, липсва изключително такова, а и предвиденото в закона най-леко наказание не се явява несъразмерно тежко на извършеното. От друга страна, налагане на наказание „пробация” не би било ефективно, тъй като молителят вече е изтърпявал такова, но то не е изпълнило своя превантивен и поправителен ефект, а и лицето системно извършва престъпления по транспорта / освен множеството деяния по чл. 343 б НК е осъждан за причиняване на средна телесна повреда в пияно състояние /. С оглед на изложеното, правилно окръжният съд е отменил приложението на чл. 58 а, ал. 4 вр. чл. 55 НК и е индивидуализирал наказанието при условията на чл. 58 а, ал. 1 НК, определяйки дванадесет месеца „лишаване от свобода”. При отмерване на наказанието са взети предвид данните от съдебното минало на дееца, който е осъждан многократно, и е съобразена завишената степен на обществена опасност на инкриминираното деяние. Основателно е възражението на защитата, че при редукцията на наказанието „лишаване от свобода” с една трета е допуснато нарушение на материалния закон. Окръжният съд е определил дванадесет месеца „лишаване от свобода”, от което след приспадане с една трета следва да се изтърпи наказанието осем месеца „лишаване от свобода” / неправилно е наложено девет месеца „лишаване от свобода” /. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено в настоящата инстанция, тъй като е в рамките на установените фактически положения и е в полза на осъдения. Липсва явна несправедливост на наложеното наказание, поради което не би могло да бъде уважено искането за смекчаване на наказателноправното положение на осъдения. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е частично основателно и следва да бъде частично уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, въззивно решение на Окръжен съд, Кюстендил, № 50 от 18.04.13 г, по ВНОХД № 116/13, като НАМАЛЯВА срока на наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” на ОСЕМ МЕСЕЦА. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: