РЕШЕНИЕ № 420 гр.София, 30 октомври 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора от В. МАРИЯ МИХАЙЛОВА , разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА нд №1501/2012 год. на ВКС, трето наказателно отделение и установи следното: Производството е образувано по касационни жалби от подсъдимия Г. Щ. Т. и от защитата на подсъдимия Г. Щ. Т. - адвокат Д. Д. от АК гр.Сливен, против въззивно решение №109/ от 06.07.2012 год. по внохд№0125/12 год. на Апелативен съд гр.Бургас, с което е потвърдена първоинстанционната присъда № 19 от 26 април 2012 г. по НОХД № 128/2012 г., на Сливенския окръжен съд. С първоинстанционната присъда № 19 от 26 април 2012 г., постановена по НОХД № 128/2012 г., Сливенския окръжен съд подсъдимият Г. Щ. Т. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 28 януари 2012 г., в с.Чинтулово, общ. С. умишлено е умъртвил Д. И. Т., поради което и на основание чл. 115 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 54 НК и чл. 58а ал. 1 НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода, като така определеното наказание е намалено с една трета - до размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. По чл. 60 ал. 1 вр. с чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на наложеното наказание десет години лишаване от свобода, което да се търпи в затворническо общежитие от закрит тип. Приложен е чл. 59, ал. 1, т. 1 НК като е приспаднат срока на времето, през което Т. е бил с мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА", от срока на наложеното наказание лишаване от свобода, а именно от 31.01.2012 г. до привеждане в изпълнение на присъдата. Подсъдимият Г. Щ. Т. е осъден да заплати на гражданските ищци И. Д. Т., А. Д. Т., Ж. Д. Т. И В. Д. Т., представлявани от особения представител и повереник адв. Т. К., по 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ за всеки от тях, която сума представлява обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди. Присъдени са разноски и дължимите държавни такси. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства. В образуваното по жалба срещу присъдата производство по внохд№0125/12 год. на Апелативен съд гр.Бургас, с въззивно решение №109/ от 06.07.2012 год. присъдата е потвърдена. В касационните жалби от подсъдимия и от защитата му се съдържа основание за явна несправедливост на наложеното наказание с искане то да бъде намалено по размер. Подсъдимият иска намаляване на наказанието му от десет, на осем години лишаване от свобода без развиване на конкретни доводи. В жалбата на защитата адв.Д. се сочи явна несправедливост на наказанието, дължаща се на неотчитане от съдебните инстанции на данните, смекчаващи вината на подсъдимия като чистото съдебно минало, младата възраст, критичното отношение и разкаяние към извършеното, оказване първа на помощ на пострадалата с транспортирането й до болницата. Иска се прилагане на чл. 354, ал. 1,т. 3 НПК с изменяване на решението и намаляване размера на наказанието. В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и поддържа жалбата си. Заявява съгласие да бъде защитаван от адвокат Д. за служебен защитник , когото съдът назначи по реда на чл.94, ал.1,т.6 НПК. Поддържа жалбата си и изразява съжаление за извършеното. Адвокат Д. поддържа жалбата с наведените в жалбата доводи и искане за намаляване размера на наказанието. Гражданските ищци И. Д. Т., А. Д. Т., Ж. Д. Т. и В. Д. Т., представлявани от повереник, назначен им и като особен представител – адвокат Т. К., редовно призовани не се явяват. Вместо тях, адвокат Т. К. се явява лично и предоставя на съда преценката за основателност на жалбата в наказателната й част, а в останала -да бъде оставена без уважение. Прокурорът от В. намира жалбата за неоснователна, като счита, че наказанието е справедливо. В последната си дума подсъдимият иска смекчаване на наказанието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ, ИЗЛОЖЕНИ В ЖАЛБАТА И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, НАМЕРИ ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО: Жалбите са неоснователни. Производството срещу подсъдимия е протекло при условията на особените правила на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Първостепенният и въззивен съд са упражнили вменените им съгласно закона правомощия по проверка на съответствието на направеното от подсъдимия Т. самопризнание на обвинителните факти в обвинителния акт със събраните на досъдебното производство доказателствени материали. При дадения положителен отговор от съда при решаване на въпросите при предварителното изслушване по чл. 372,ал. 4, НПК и след проведено съкратено съдебно следствие, постановената присъда и въззивното решение са съобразени с чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК като съдилищата са обвързали изводите си при определяне на наказанието на подсъдимия с императивното приложение на правилата по чл. 58а НК. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание не намира опора в материалите по делото. При извода, основан на данните по делото за липса на многобройни или изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, наказанието на подсъдимия законосъобразно е наложено при условията на чл. 58а ал. 1 НК, вр. чл. 54, НК като последица от действието на императива по чл. 373, ал. 2 НПК. Първостепенната и въззивна инстанции са оценили всички определящи вината обстоятелства и тяхното съотношение. Неоснователно се твърди в жалбата за игнориране като смекчаващи и влияещи на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, критичното отношение към извършеното,оказването на първа помощ на пострадалата, транспортирането й до болницата. Тъкмо обратното е вярно. Наказанието на подсъдимия не следва да се смекчава от факта, че той е действал при втората форма на вина - евентуален умисъл, а не при пряк умисъл. Обективирани са множество силни и интензивни удари с дърво по главата на пострадалата - жизненоважен орган от човешкото тяло, при субективната увереност на подсъдимия, отдадена на случайността, резултатът да не настъпи. Проявената престъпна упоритост в рамките на конкретно извършеното деяние при евентуален умисъл не характеризира в случая тази форма на вина като по-лека от прекия умисъл. Оказването на първа помощ на пострадалата и транспортирането й до болница са законосъобразно самостоятелно отчетени в групата на смекчаващите вината обстоятелства при индивидуализацията на наказанието. Следователно, смекчаващите отговорността обстоятелства са изчерпателно и коректно отчетени, и анализирани от двете инстанции. В същото време, дадените от подсъдимия обяснения, съгласно които признава всички факти на обвинението и оказаното съдействие от него за разкриване на обективната истина, не могат да се третират повторно и като смекчаващи вината обстоятелства и да доведат отново до намаляване на размера на наложеното наказание, доколкото същите вече са взети предвид от законодателя със самия факт, че съгласно нормата на чл. 373, ал. 2 НПК съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл. 58а НК. Самата процедура, по която е разгледано делото предполага наличие на самопризнание на подсъдимия по отношение на фактите по обвинението, поради което той получава "премия" от законодателя - да бъде наказан при условията на чл. 58а НК. Поради това, при индивидуализацията на наказанието на дееца не могат повторно да бъдат отчитани и самопризнанията му, тъй като те са първоначална процесуална предпоставка, без наличието на която не би могла да се приложи диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК. Извън това обстоятелство, индивидуализираният размер на наказанието се явява съобразен с особеностите и на тежестта на извършеното деяние. Изпълнението на конкретното деяние предвид средството на деянието и начина на извършването му сочат на завишена степен на обществена опасност. Причината за смъртта на пострадалата Д. Т. е несъвместима с живота тежка черепно - мозъчна травма с масивен субдурален хематом и контузионни огнища на мозъка вследствие от нанесените й от подсъдимия Г. Щ. Т. множество силни удари с твърди, тъпи и тъпоръбести предмети в областта на главата. Фаталните удари са нанесени няколко пъти с дърво - “цепеница”, дълго 40 см. и широко 10 см., поради което обуславят употреба на значителна сила и многобройност. Те сочат на завишен интензитет на престъпното въздействие, упоритост и трайност в осъществяване на престъпния умисъл. Основателно тези особености са отчетени като отегчаващи вината обстоятелства, наред и с фактите, че Т. е лишил от живот най-близкия си човек, с когото е живеел на съпружески начала и е създал четири деца. Деянието е извършил в пияно състояние, в присъствието на низходящите си, оставайки им доживотна психическа травма. Съобразени са лошите характеристични данни на подсъдимия- честите побои на пострадалата. При тези фактически констатации правните изводи за определяне на наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства са правилни. Правилно съдилищата по фактите са се ориентирали, при изведения баланс на двете групи определящи степента на вината, с определяне на наказание от петнадесет години лишаване от свобода, който размер основателно са редуцирали с една трета част, съгласно чл. 58а, ал. 1 НК, и наложеното наказание е останало окончателно в размер на десет години лишаване от свобода. Правилно е определен първоначален режим за изтърпяването му, според правилата на чл. 60 ал. 1 в във вр. е чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС. При тези обстоятелства няма никакво основание за проява на по-голяма снизходителност към подсъдимия Т., която би била и несъвместима с постигане на възпитателните и възпиращи цели на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. При тези съображения и съгласно чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК, ВКС, ІІІ н.о., в настоящият състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №109/ от 06.07.2012 год. по внохд№125/12 год. на Апелативен съдград Бургас, с което е потвърдена присъда № 19 от 26. 04. 2012 г. , постановена по НОХД № 128/2012 г., на Сливенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :