Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                           №.161                                         София..21.05..2010 г.                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание  на двадесет и втори март, две хиляди и десета година в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                          ЧЛЕНОВЕ:         СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                  ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА                                                                                                                                                при секретаря Теодора Иванова     и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията З. П. гр. д. №109/2009 г.   Производството е по чл.307,ал.2 ГПК за отмяна на влязло в сила решение на ВКС. Образувано е по молба на Т. Х. К. и В. Г. П. – Б. с вх. № 29390/11.06.2008г. и на Б. Ц. Б. и К. Х. К. с вх. №10197/24.11.2008г. за отмяна на решение № 787/2007г. от 13.06.2007г. по гр.д. № 809/2007г. на Върховния касационен съд, ІVг.о. С решението на ВКС е отменено решение от 12.01.2006г. по гр.д. № 4155/2003г. на Софийски градски съд в частта по иска с правно основание чл.108 ЗС и е постановено друго, с което Б. Ц. Б. и К. Х. К. са осъдени да възстановят собствеността и предадат владението на Р. Й. А. и А. М. А. на апартамент № 21, ет.2, вх. Б, бл.206а, ж.к.”М”, гр. С.. С решението е оставено в сила въззивното решение на СГС в частта по иска с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД и е оставена без разглеждане касационната жалба на Р. Й. А. и А. М. А.. М. на Т. К. и В. П. Б. е подадена на основание чл.304 ГПК. Тя е за отмяна на решението на ВКС в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.108 ЗС срещу Б. Ц. Б. и К. Х. К.. Т. в молбата са, че недвижимият имот, предмет на иска по чл.108 ЗС не е еднолична собственост на К. Х. К., а представлява съпружеска имуществена общност между него и Т. Х. В. , която е негова съпруга от 16.03.1980г. Имотът е придобит от К. К. с нотариален акт за покупко-продажба № 120/15.09.2000г. и съобразно чл.19,ал.1 СК/1985г./ е съпружеска имуществена общност. Правният спор е с вещноправен характер относно вещ, представляваща СИО между К. Х. К. и Т. Х. В. и владение, осъществявано върху вещта от съпрузите Б. Ц. Б. и В. Г. П. – Б. Спорното правоотношение е от такъв характер, че решението трябва да е еднакво за съпрузите като ответници и молителките имат положението на необходими другари по чл.216, ал.2 ГПК. Молителите Б. Ц. Б. и К. Х. К. искат отмяна на влязлото в сила решение на основание разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК в частта по иска с правно основание чл.108 ЗС. Представят ново писмено доказателство – удостоверение № ПО-94-00-58/19.09.2008г. на СО М. Твърдят, че посочените в него обстоятелства са от съществено значение за изхода на спора. Ответниците по молбата Р. Й. А. и А. М. А. оспорват молбите като неосновавателни. Молбата за отмяна на Т. К. и В. П. Б. е подадена в срока по чл.305,ал.1,т.5 ГПК. Молбата за отмяна на Б. Ц. Б. и К. Х. К. е подадена в срока по чл.305,ал.1,т.1 ГПК, поради което и двете молби са процесуално допустими. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : По молбата за отмяна на Б. Ц. Б. и К. Х. К.. С. разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Приложеното удостоверение № ПО-94-00-58/19.09.2008г. удостоверява, че инж. П, подписал в качеството си на продавач, договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 14.04.1989г. между инж. П. П. на ИК на ОбНС”М” от една страна, а от друга В. Г. П. – Б. и Б. Ц. Б., е бил натоварен да подписва договори за продажба на недвижими имоти по реда на НДИ. То не ново писмено доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Това доказателство не е от съществено значение за изхода на спора, не установява нови обстоятелства, релевантни за делото, а няма и никакви данни молителите да не са могли да го представят пред инстанциите по същество. Следва да се има предвид, че удостоверението е относимо към сключения договор от 14.04.1989г., който обаче не е предмет на спора по настоящото дело. Освен това няма никакви данни молителите да не са могли да се снабдят с него при проявена от тях грижа за защита на интересите си в процеса. Производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени възражения по време на инстанционното му разглеждане. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и молбата на Б. Ц. Б. и К. Х. К. следва да се остави без уважение. По молбата за отмяна на Т. Х. К. и В. Г. П. – Б. Видно от удостоверение от 09.05.2008г. на Община Л., К. Х. К. и Т. Х. В. са сключили граждански брак на 16.03.1980г. Видно от удостоверение на Л. РНС, София, Б. Ц. Б. и В. Г. П. са сключили граждански брак на 22.03.1979г. Искът с правно основание чл.108 СК е бил предявен само срещу ответниците К. Х. К. и Б. Ц. Б. и е бил уважен срещу тях. Решеният с атакувания съдебен акт спор е вещноправен относно недвижим имот – съпружеска имуществена общност на К. Х. К. и Т. Х. В. , предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 120/2000г., сключен с Б. Ц. Б. и В. Г. П., в качеството им на продавачи, които също са го закупили по време на брака си с договор от 14.04.1989г. Оттук следва, че се касае за спор с вещноправни последици относно недвижим имот - съпружеска имуществена общност, при който спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво и за двамата съпрузи, които в производството по делото имат положението на необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК /отм./. В процеса на делото като ответници не са били конституирани молителките. Това обуславя основателността на подадената молба за отмяна по чл.304 ГПК. Решението на ВКС и на въззивния съд следва да бъде отменено в атакуваната част, а делото върнато на Софийския градски съд, който трябва да конституира като ответници в процеса и молителите Т. Х. К. и В. Г. П. – Б. При необходимото другарство, каквото има в случая, общото предявяване на иска срещу всички другари е условие за допустимост на процеса. Съвместната собственост при съпружеската общност обуславя съвместна процесуална легитимация и задължително другарство по иска за собственост на възмездно придобит недвижим имот по време на брака. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. Ц. Б. и К. Х. К. с вх. №10197/24.11.2008г. за отмяна на на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК на решение № 787/2007г. от 13.06.2007г. по гр.д. № 809/2007г. на Върховния касационен съд, ІVг.о. ОТМЕНЯВА на основание чл.304 ГПК решение № 787/2007г. от 13.06.2007г. по гр.д. № 809/2007г. на Върховния касационен съд, ІVг.о. и решение от 12.01.2006г. по гр.д. № 4155/2003г. на Софийски градски съд в ЧАСТТА по иска с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на имот – апартамент № 21, ет.2, вх. Б, бл.206А, ж.к.”М”, гр. С., с площ 86,38 кв.м., ведно с прилежащите му стопански помещения и идеални части на сградата и от правото на строеж върху държавно място. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Софийския градски съд след конституиране на ответници по иска с правно основание чл.108 ЗС– молителите Т. Х. К. и В. Г. П. – Б.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: