6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60093
София, 19.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
При участието на секретаря: А. Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1603/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Д. Ж. П. и П. Д. П. са подали касационна жалба против решение № 707 от 13.04.2020 г. по гр.д. № 5336/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Касаторите, чрез пълномощника си – адв. П. Т. са поддържали подробни оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно са изложили разбирането си за неправилност на решението, поради това, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като последица от ПТП, при което е загинала тяхната дъщеря, съдът е следвало да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които е определил стойностния адекват на вредата, да ги анализира, като изясни точното им значение за неговото определяне. Страната е разгледала обстоятелствата, съобразно които съдът е определил като удовлетворяващо вредата заплатеното доброволно от застрахователя обезщетение, като е поддържала, че решаващият състав не е мотивирал извода си с установените по спора факти, не ги е разгледал и не е изложил своите разбирания относно цитираната от него задължителна практика. Подробно е мотивирано в жалбата и становището за основателност на претенцията до претендираните пълни размери на обезщетенията за неимуществени вреди.
Ответникът по касация- Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Б. Н. е на становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел за установено наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпилите за ищците в резултат на виновното нарушаване на правилата за движение от водача на товарен автомобил, неимуществени вреди от предизвиканото от него на 05.12.2014г. ПТП, при което е причинена смъртта на тяхната дъщеря –Д. Д.. При определяне размера на следващото се обезщетение за причинените неимуществени вреди, за да приеме за достатъчно изплатеното доброволно обезщетение и да потвърди отхвърляне на така предявените искове от първата инстанция, въззивният съд, е мотивирал постановения резултат, като е изброил предпоставките – стандарт на живот в страната и „конкретните икономически условия“ и кратко е извел от свидетелските показания, че се касае за единствено дете на 24 години, което е живяло в едно домакинство с ищците. Така е обосновано като справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетението от по 120000лв.
С определение № 268 от 26.04.2021г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- „ Относно обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер, съгласно чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди”. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от разясненията дадени по приложението на чл.52 ЗЗД с т.11 на ПП ВС №4/68г.
По същество, касационната жалба е частично основателна.
Налице е противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и сочената от страната т.11 на ППВС №4/68г., според която справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случаят съставът на САС не се е съобразил с установеното по спора- релевантните съобразими, съгласно цитираната задължителна практика, конкретни обективно съществуващи факти. Вместо това се е задоволил само да изброи дадените със обсъжданата задължителна практика указания, свързани с предпоставките по приложението на чл.52 ГПК, които сами по себе си и чрез тяхното изброяване не могат да обосноват извода му за определяне на посоченият конкретен размер на вредата. Критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди са изброени с цитираната задължителна практика / ППВС 4/68г./ като допълнително следва да бъдат съобразявани както определените нормативно застрахователни лимити, така и съществуващата икономическа конюнктура. Тези критерии, обаче, съдът следва да приложи към конкретния правен спор, с оглед изискването за мотивиране на съдебният акт. Т.е. да съобрази тяхното наличие, респективно неустановеност по конкретното дело, като мотивира изводите си съобразно фактическата обстановка, приета за доказана от него. Изброяването на тези критерии, представлява единствено рамката, която следва задължително да бъде приложена по отношение на определяне на обезщетенията, като по всеки от критериите следва да бъде вложено мотивирано съдържание. В тази връзка и с оглед прилагане на изброените от него критерии, въззивният съд е следвало да съобрази силната връзка между родители и единственото им вече пораснало дете, при която смъртта му е изключително тежко преживяване, променящо по негативен начин живота на преживелите, лишени завинаги от подкрепа и разбиране. Всичките тези установени и според състава, факти водят до извод, различен от направения. С оглед изложеното и липсата на обоснованост на решението на САС, следва извода, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищцата по спора – сега касатор – вреди.
Както бе отбелязано, в случая, съставът на Софийски апелативен съд не е съобразил конкретните обективно съществуващи факти, които не са разгледани в контекста на доказано преживяните от ищците страдания и последиците от тях. Този извод се налага от това, че съставът макар мотивирал решението си с установеното по спора, неправилно е съобразявал посочените от него критерии в контекста на тези факти. В производството пред инстанциите са били доказани причинените страдания на ищците.Загубата на дете е болезнено и нежелано преживяване, което оставя траен отпечатък върху по-нататъшният живот на ищциге. Връзката между родители и отгледаното им вече дете, живели заедно в едно домакинство и разчитащи едни на друг, винаги е изключително дълбока и емоционална. Липсват данни за наличие на лоши отношения, а тъкмо обратното – доказана е чрез гласни доказателства връзката на близост и обич между тях. Освен това, установени са трайните и необратими депресивни състояние на ищците, с оглед свидетелските показания изрично указващи наличието им - емоционалната неустойчивост на ищците, идеи за безсмисленост и изолация от околните. Или доказани са и с оглед тези данни, претърпяните неимуществени вреди – загуба на морална подкрепа и разбиране, което не може да бъде получено от друг, освен от тяхното дете. Не е съобразена, макар и спомената от съда още и икономическата конюнктура, която е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователните лимити като същите са с достатъчно високи стойности, обосноваващи възможност за реално и пълно обезщетяване на доказаните неимуществени вреди.Тези безспорно установени по спора факти, съпоставени с определеното от въззивният съд обезщетение, както вече бе обосновано водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищците по спора вреди, изразени в стойностния им адекват. Следователно, съдът не е съобразил значението им за остойностяване на вредата и така се е отклонил от даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, което от своя страна е довело до присъждане на занижено по размер обезщетение. С оглед изложеното и във връзка с интензитета на тежкото емоционално преживяване, както и последиците от него, променящи съществено живота на ищците, настоящият състав намира, че справедливо, според посочените критерии, обосновани със задължителна практика е обезщетение в размер на по 150 000лв., от които следва да се приспаднат доброволно платените суми от застрахователя Или решението,обективиращо отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение в частта до тази сума - за разликата от по над 120 000лв. за всеки едни от ищците, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което до посочения размер на основание чл.226, ал.1 КЗ да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на от по 30 000лв. за всеки един от ищците.
Ответникът по касация и ответник по спора- НББАЗ, в цялото производство е претендирал присъждане на разноски, които е установявал с представени фактури за изплащане на конкретни адвокатски възнаграждения. Оспорил е включително и по реда на чл.248,ал.1 ГПК начина на изчисляване на тези разноски от страна на първостепенния съд, а впоследствие и на въззивния съд определили тяхната дължимост съобразно сумарния размер на претендираните по двата предявени иска обезщетения. Ищците по исковете са въвеждала процесуално валидно в цялото съдебно производство възражения за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения на ответника.
При този изход на спора и с оглед така определената частична основателност на подадената от ищците – сега касатори, касационна жалба, следва да се съобразят направените и поискани разноски от ответника по нея за цялото съдебно производство. При определяне разноските пред инстанциите, следва да се има предвид и това, че поради ниската фактическа и правна сложност на спора / констатирана и от съдилищата/ направените възражения за прекомерност на заплатените от Бюрото разноски са основателни и съответно разноските следва да бъдат редуцирани до минимално дължимото възнаграждение за отхвърлената част от предявените искове. Правилно е разбирането на ответника НББАЗ, че разноски се дължат за всеки от исковете, тъй като те съставляват самостоятелно предявени претенции, обективно съединени, срещу които е осъществявана защита, макар и ответника да се е защитавал срещу тях общо, а не диференцирайки ги.
Съобразявайки изложеното, в първата инстанция, с оглед уважената част от исковете, следва да се включи като разноски дължимото по експертното заключение в размер от 230лв., както и изчисленото по чл.7,ал.2 Наредба №1/04г. минимално възнаграждение за всеки едни от исковете в размер на 3530лв. или сумарно по двата иска в размер на 7060лв., същата сума е поискана и установена като заплатена и пред втората съдебна инстанция, като към нея следва да се прибавят и 15лв. държавна такса за обжалване на определение по чл.248,ал.1 ГПК. По отношение на претенцията за разноски пред касационната инстанция, възнаграждението следва да се изчисли по чл.9,ал.3 Наредба № 1 / 04г., което по всеки от исковете е в размер на 2647.59лв. сумарно по двата иска 5295лв. към които следва да се прибавят 30лв. заплатена държавна такса за частните жалби по чл.248,ал.1 ГПК. Така определени разноските за цялото съдебно производство намират своят сумарен израз в сумата 19690лв. Тази сума следва да бъде присъдена на ответника по касация, съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответникът на основание чл.78,ал.6 ГПК дължи и държавна такса по сметка на ВКС в размер на 630 лв.
По тези мотиви и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 707 от 13.04.2020 г. по гр.д. № 5336/2019 г. на Софийски апелативен съд. в частта, с която, е потвърдено решение №4906 от 02.07.2019г. по гр.д. № 11541/17г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от Д. Ж. П. и П. Д. П. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ искове по чл.226 КЗ/отм./ за разликата над 100 000лв. до 130 000лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати на Д. Ж. П. и П. Д. П. разликата над 100 000лв. до 130 000лв. или още по 30 000лв.за всеки едни от тях - съставляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени от смъртта на дъщеря им Д. Д. при ПТП на 03.12.2014г., ведно със законната лихва върху така присъденото обезщетение от 03.12.2014г.. до окончателното изплащане, както и държавна такса по сметка на ВКС в размер на 630лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 707 от 13.04.2020 г. по гр.д. № 5336/2019 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. Ж. П. и П. Д. П. да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ направените по делото пред всички съдебни инстанции разноски в размер 19690лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|