1 Р Е Ш Е Н И Е №169 гр. София, 16 декември 2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурор Божидар Джамбазов, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 881/2022 година и съобрази следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия В. Б. срещу решение № 307/13.10.2021г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 645/21г. по описа на съда. В жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК и се изтъкват съображения в тяхна подкрепа. Иска се изменение на въззивния съдебен акт с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл. 132 във връзка с чл. 128 от НК, съответно обуславящо и налагането на по - леко по размер наказание на подсъдимия при съобразяване на периода на възстановяване на пострадалия. В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба. Изтъква подробни съображения в подкрепа на възражението срещу извода на съдилищата, че подсъдимият е действал с пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия. Поставя акцент на времетраенето на инцидента, силата на нанесените от подсъдимия удари с нож, а самите те – не са целенасочени, а представляват замахвания и размахвания, поради което не могат да се свържат с волевото изражение на прекия умисъл. Допълнително се заявява, че действителното представно съдържание на дееца не може да се обосновава с наличието на нож у извършителя в конкретния случай, доколкото отсъства доказателствено обезпечена информация относно това в кой момент подсъдимият се е снабдил с него. В заключение се иска приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление с налагане на по-леко по размер наказание и намаляване размера на присъденото обезщетение по предявения от пострадалия граждански иск. Прокурорът пледира за неоснователност на касационната жалба. Частният обвинител, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Подсъдимият В. Б., в последна дума, заявява че не е искал настъпването на тежки последици за пострадалия. Моли за намаляване на наложеното наказание и намаляване размера на присъденото обезщетение по предявения граждански иск. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Жалбата е частично основателна. С първоинстанционната присъда на ОС - Благоевград, постановена по нохд № 16/2019г., жалбоподателят Б. е признат за виновен в това, че на 27.08.2017 г. е направил опит умишлено да умъртви Д. С., като му нанесъл пет удара с нож в областта на двете половини на гръдния кош и корема, като две от нараняванията проникнали в гръдната и коремната кухина на пострадалия и бил наранен жизнено важен орган - черния му дроб, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и осъществено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, поради което на осн. чл. 119 във връзка с чл.115 във връзка с чл.18, ал.1 от НК във вр. с чл.12, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на "лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години, чието изтърпяване на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 5 (пет) години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение опитът за убийство да е извършен в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие – по чл.118 във връзка с чл.115 във връзка с чл.18, ал.1 от НК. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени от престъпното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 27.08.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск над уважения размер. Съдът се произнесъл по чл. 59, ал. 1 от НК, по веществените доказателства и разноските по делото. По протест на прокурора и по жалба на подсъдимия и гражданския ищец било образувано внохд № 645/21г. по описа на Софийски апелативен съд, финализирало с атакуваното понастоящем пред ВКС въззивно решение. С него апелативният упражнил правомощията си по чл. 337, ал. 3 и чл. 338 от НПК, като : - изменил първоинстанционата присъда в гражданско – осъдителната й част и увеличил присъденото на гражданския ищец С. от 7000 (седем) хиляди лева на 20 000 (двадесет хиляди лева), като съответно увеличил и размера на дължимата от подсъдимия държавна такса. - в останалата част потвърдил първоинстанционния съдебен акт. При извършената касационна проверка, не се констатира незаконосъобразност на съдебния акт в контекста на основното възражение, касаещо формата на вината на дееца. Изяснено е по делото, че на инкриминираната дата - 26.08.2017г., подсъдимият и пострадалият се намирали в дискотека в [населено място], общ. Сандански, всеки от тях със своята компания от познати и приятели, на различни места в заведението. Съдът подробно е проследил действията на всеки от тях двамата, като еднозначно е утвърдил извода на първоинстанционния съд, че инициатор на конфликта е именно пострадалия С., който по някое време се отправил към мястото на което седял касационния жалбоподател и го ударил по главата, като го и напсувал. От своя страна подсъдимият останал пасивен, като единствено се предпазвал, а разрастването на конфликта било предотвратено поради намесата на другите присъстващи в заведението лица. Малко след това подсъдимият решил да си тръгне, насочил се към изхода на дискотеката, но след него тръгнал и пострадалият, следван от част от компанията си. В близост до изхода на дискотеката, до която се намирал и входа за тоалетната, С. настигнал подс. Б., посегнал с ръка към врата му и го ударил, след което се сборичкали. При борбата между двамата, подсъдимият нанесъл със сгъваем нож 5 удара - всичките в областта на гръдната и коремната области на св. С.. След прекратяване на физическото съприкосновение между двамата поради намесата на портиера на заведението, С. незабавно отишъл в ЦСМП – Сандански, като на същия е извършена спешна хирургическа интервенция, след която болничното лечение продължило още девет дни. По експертен път е установено, че на св. С. са причинени 5 бр. прободно - порезни рани, две от които са проникнали съответно в гръдната и коремни кухини, като е бил наранен и черния дроб. Двете проникващи наранявания са осъществили медико - биологичния признак на наранявания, проникващи в гръдната и коремните кухини. Предизвиканата от множеството наранявания кръвозагуба е била значителна и е довела е до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Последица пък от порезните наранявания представлява прерязването на две ребра от дясна гръдна половина и частично е бил срязан десния гръден мускул, които наранявания в съвкупност са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Без оказване на квалифицирана медицинска помощ и операцията по зашиването на черния дроб на св. С., смъртният изход за него е бил неизбежен. При тези фактически положения, потвърждаващи се включително и от обясненията на подсъдимия, обосновани са изводите на решаващите инстанции, че е извършен опит за убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Съответно – неоснователна е претенцията за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – причиняване на тежка телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана – чл. 132, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от НК. Видът на използваното оръжие (нож), годно за причини смърт, насочеността на ударите към жизнено важни органи, техният брой и сила, тежестта на нараняванията, създали непосредствена и директна опасност за живота, подкрепят извода, че подсъдимият не само е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал общественоопасните последици, но и е искал настъпването на тези последици. Обстоятелството, че деянието на подсъдимия е последица от неправомерното поведение на пострадалия, проявено настойчиво и целенасочено именно към личността на подсъдимия и съставляващо нападение по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, също не води до извода, че касаторът е действал единствено с намерение да увреди само здравето на нападателя. Твърдението за това, че доколкото ударите са представлявали „замахвания и размахвания” и предвид категоричното отричане от страна на касатора на намерението за умъртвяване на нападателя С., отсъствал волевия момент на прекия умисъл, не намира опора в несъмнено изяснените факти по делото относно обективираното от дееца поведение. Последователно отстояваното в съдебната практика схващане за начина, по който следва да се изяснява действителното представно съдържание на дееца, включително и към настъпилия резултат е, че умисълът се извлича не от декларациите му, а от поведението, в което се е обективирал. При отчитане на затрудненията, произтичащи от съвпадението на отделни елементи от обективната страна при убийствата и телесните повреди, е необходимо да се посочи обаче, че В(К)С е имал повод да посочи разграничителния критерий, позволяващ извършването на правилна преценка за това дали се касае за опит за убийство или за причиняване на телесна повреда. (Р. № 32 от 11.III.1991 г. по н. д. № 868/90 г., I н. о). Отправна точка представлява обичайно срещаната за телесните повреди и убийствата неопределеност (алтернативност) на представите на дееца – в съзнанието му се предвижда възможността за настъпване на два или повече общественоопасни резултата и иска (или допуска) настъпването на който и да е от тях. Двата вида умисъл обаче водят до различни разрешения, когато е постигнат по-лек резултат от предвиждания от дееца. „Когато деецът действува с евентуален неопределен умисъл, той ще отговаря за реално настъпилия, а не за по-тежкия резултат, който е предвиждал, тъй като не е възможен опит с евентуален умисъл. Но когато виновният действува с пряк неопределен алтернативен умисъл и поради независещи от него фактори причинява по-лекия от резултатите, отговаря за опит към по-тежкия престъпен резултат.” (вж. посоченото по - горе решение) В настоящия случай, инстанциите по същество правилно са приели, че се касае до опит за убийство, тъй като нанасянето на 5 удара с нож в областта на гърдите и корема, при това със сила, довела до проникващи наранявания и до прерязването на две ребра частичното срязване на гръден мускул указва на извод, че подсъдимият е желаел смъртта на пострадалия. Този извод не търпи промяна и при предложеното от защитата допълнително обмисляне на времетраенето на конфликта и обстоятелството, че не е изяснено откъде се е снабдил подсъдимия с оръжието на престъплението. При така посоченото, неоснователни са оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон. Деянието на подсъдимия правилно е квалифицирано като престъпление по чл.119 във вр. с чл.115 във връзка с чл.18, ал.1 от НК. Жалбата е основателна в частта, касаеща оспорването на справедливостта на наложеното наказание. Първоинстанционният съд е приел, а въззивният съд се е съгласил с това, че справедливо и съответно на престъплението е наказание в размер над средния и по конкретно в размер на 3 (три) години лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено с максималния изпитателен срок по чл. 66, ал.1 от НК в размер на 5 (пет ) години. Прегледът на извършената от въззивния съд самостоятелна преценка на обстоятелствата по чл. 54 от НК указва на заключението, че сериозно са надценени отегчаващите отговорността обстоятелства, а на други обстоятелства е придадено значение на такива, в нарушение на чл. 56 от НК. В контекста на смекчаващите отговорността обстоятелства извън вниманието на съдилищата е останал срокът на наказателното производство, който е продължителен и съвсем не е обусловен от фактическата и/или правна сложност на случая. При това положение, превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства налага определяне на наказание под средния размер в санкцията на чл. 119 от НК, а именно 2 (две) години лишаване от свобода. В такъв размер наказанието е съответно на извършеното, на личността на подсъдимия и в най-пълна степен чрез него биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция. С оглед вида на престъпната проява и конкретната й обществена опасност, както и с оглед заложените в чл. 66, ал.1 от НК цели, не се налага намаляване размера на определения изпитателен срок. Отсъстват основания за изменяване на съдебния акт и в гражданско – осъдителната му част. Увеличеното обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди до размера от 20 000 лв. е напълно справедливо. Оплакването в касационната жалба относно неговата завишеност е неподкрепено с конкретни аргументи. Въззивният съд е изследвал всички въпроси относно въпроса за справедливото по размер парично компенсиране на преживените от пострадалия физически и морални страдания, отчел е и оздравителния период, както и нараняванията, които не са били животозастрашаващи, но са се включвали в комплекса на увредата и правилно е счел, че отговарящо на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД е обезщетение в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева. Следователно липсват основания за коригиране размера на присъденото на гражданския ищец обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от деянието на подсъдимия, поради което искането за изменение на атакувания съдебен акт в гражданско-осъдителната му част не следва да се уважава. При така изложеното и като съобрази основанията за изменяване на въззивния акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на осн. чл. 354, ал. 2, т. 1 във връзка с чл.354, ал.1, т. 4 от НПК и чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА решение № 307/13.10.21г., постановено от Софийски апелативен съд по внохд № 645/2021г. по описа на съда, като: НАМАЛЯВА наложеното на подс. В. К. Б. наказание на 2 (две) години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: