Р Е Ш Е Н И Е № 153 гр. София, 23.04.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 април, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 284/2015 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационни жалби на подс. М. Б. А. и М. Б. А. - двамата от гр.С., против въззивна присъда на Силистренския окръжен съд, постановена по внохд № 129/2014 г. Сочи се, че със съдебният акт са допуснати нарушения на материалния закон, като искането е за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимите. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание е изразил становище, че присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 26/30.10.2014 г., Силистренският окръжен съд, наказателен състав, е отменил присъда № 236/29.04.2014 г., постановена по нохд № 21/2014 г., на Силистренския районен съд, като вместо нея е признал подс. М. Б. А. и Б. А. М. за виновни в извършено на 11.10.2013 г., в гр.С., престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 36 и 54 НК ги е осъдил съответно: първия на шест месеца лишаване от свобода, при “строг” първоначален режим в затвор, оправдавайки го по първоначалното обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.т. 4 и 5 НК, а втория на „пробация” със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото – 100 часа годишно за срок от една година, оправдавайки го по обвинението по чл. 195, ал. 1, т.т. 4 и 5 НК. По довода в двете жалби за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Идентичните възражения по този довод изложени в жалбите, по същество се свеждат до твърденията, за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че двамата подсъдими са извършили престъплението за което са били осъдени от въззивната инстанция. При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подс. М. Ан. и Б. М., са осъществили от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, е напълно законосъобразен. При това въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността им, са подкрепени изцяло от показанията на разпитаните свидетели – Л., Д., И., И., Д., Р., Й. на които е дадена вяра, експертното заключение, приложените писмени доказателства. По делото са налице са данни, които установяват по безспорен, категоричен и несъмнен начин, участието им в извършване на деянието, така както са изискванията на чл. 303 НПК. Следователно, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от въззивната инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че двамата подсъдими са осъществили състава на престъплението, за което са били осъдени. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване, изводът, че обвинението е доказано по несъмнен начин, е законосъобразен. Приложен е бил законът, което е следвало да бъде приложен. Посочените в касационната жалба възражения във връзка със субективната страна на деянието, са били предмет на внимателно обсъждане в мотивите на въззивния съд. Същият на л. 30 – 31 от мотивите, подробно се е занимал с тях и е направил законосъобразни изводи, че са неоснователни. Изложените в тази връзка съображения са убедителни, основаващи се на пълна преценка на всички събрани доказателства, на обективно приетите за установени факти, представляват подробен и изчерпателен анализ на тях и същевременно излагат ясни правни съображения, поради което се споделят и от настоящата инстанция. Правилно е посочено, че извода за участието на тези подсъдими в извършване на деянието, не поражда никакво съмнение от събраните доказателства И това е така защото е безспорно по делото, че инкриминираните вещи са били част от бивша пароцентрала на община Силистра, не са били ничии, а чужди за подсъдимите, които не са притежавали никакви права върху тях. Без значение за съставомерността на деянието са въпросите на собствеността на терена, добросъвестността на стопанисване на сградите в него и наличието или не на охрана. Двамата подсъдими са съзнавали, че тези вещи са чужди с оглед естеството и местонахождението им, а не изоставени или изгубени, целейки настъпването на общественоопасните последици. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивният съд относно постановяването на осъдителната присъда по посочения текст от НК. С оглед на това счита, направените възражения за неоснователни и жалбите не следва да се уважават. С оглед на всичко изложено, касационните жалби като изцяло неоснователни, следва да бъде отхвърлени, а въззивният съдебен акт – оставен в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 26/ 30.10.2014 г., постановена по внохд № 129/2014 г., на Силистренския окръжен съд, наказателен състав. Председател : Членове: