Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
София, 11.12.2019 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1489/2019г.


Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] срещу решение № 250 от 29.01.2019 г. по в. т. д. № 4146/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1755 от 27.08.2018 г. по т. д. № 8243/2013 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав. С първоинстанционния акт е оставена без уважение молбата на Агенцията за възобновяване по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ на спряното производство по несъстоятелност на „Т.” Е., [населено място].
Касаторът моли за отмяна на въззивното решение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че предплащането на разноските следва да бъде извършено още с подаване на молбата по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Излага подробни съображения в подкрепа на поддържаната от него теза, че след като кредиторът се позовава и на двете алтернативни предпоставки за възобновяване на производството по несъстоятелност, предвидени в чл. 632, ал. 2 ТЗ, то предплащането на разноските (втората предпоставка) предполага съдът да е преценил първата предпоставка (наличието на достатъчно имущество) за неосъществена и да е дал възможност на молителя в определен срок да внесе указаната му сума за разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като значим за допускане на касационния контрол, с релевиране на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е поставен въпросът относно начина на процедиране на съда по несъстоятелността при подадена молба за възобновяване на производството по несъстоятелност.
В подкрепа на твърдението за противоречие с практиката на ВКС касаторът посочва: решение № 99 от 23.06.2011 г. по т. д. № 59/2011 г. на ІІ т. о., решение № 101 от 28.01.2013 г. по т. д. № 149/2012 г. на І т. о., решение № 212 от 26.11.2012 г. по т. д. № 512/2012 г. на ІІ т. о. и решение № 73 от 11.05.2012 г. по т. д. № 1117/2011 г. на І т. о.
Ответникът по касация – „Т.” Е., [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в предвидения в закона срок, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е оставена без уважение молбата на Национална агенция за приходите за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност на „Т.” Е., [населено място], въззивният съд, в т. ч. и чрез препращане към мотивите на обжалвания пред него акт, е споделил извода, че не са налице предпоставките на чл. 632, ал. 2 ТЗ поради това, че подалият молбата кредитор не е установил наличие на достатъчно имущество за покриване на разноските за продължаване на производството по несъстоятелност и не е предплатил определената от съда по несъстоятелността по реда на чл. 629б ТЗ сума 8 000 лв. Като неоснователно решаващият състав е счел становището на агенцията-молител, че следва да й бъде предоставена възможност да предплати разноските. Посочил е, че указания за предплащане на разноските са били дадени на длъжника и на всички кредитори с приети вземания, вкл. и НАП, още с определението по чл. 629б ТЗ от 28.07.2017 г., като нови такива не следва да им бъдат давани.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. По отношение на поставения от касатора въпрос е осъществена както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото същият е обусловил изхода на конкретното дело, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с цитираната в изложението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 632, ал. 2 ТЗ, според която основателността на молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност, подадена в предвидения в закона едногодишен срок не е обвързана от представяне в същия срок на доказателства за наличие на достатъчно имущество на длъжника или за предплащане на разноските, необходими за продължаване на производството по несъстоятелност.
За разглеждането на касационната жалба, на основание чл. 84, т. 1 ГПК, не се дължи заплащане на държавна такса.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 250 от 29.01.2019 г. по в. т. д. № 4146/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: