Р Е Ш Е Н И Е № 76 гр.София, 12.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1980/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдения В. С. А.-чрез защитник, за възобновяване на въззивно нохд № 419/2014 год. на Варненския окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 127/12.05.2014 год. на наказателно отделение на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че е необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона, довели до неправилното му осъждане и до явна несправедливост на наложеното наказание. С касационните основания по чл.348, ал.1 НПК се обосновават алтернативни решения – за отмяна и за връщане на делото за ново разглеждане, за оправдаване или за изменение с намаляване размера на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура споделя искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, основано на допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по изложените доводи в искането, подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК, и намира: Варненският районен съд, 13 наказателен състав с присъда № 89/14.03.2014 год. по нохд № 1867/2012 год. признал подсъдимия В. А. за виновен в това, че през м.октомври-м.ноември 2009 год. в [населено място] при условията на опасен рецидив с цел да набави за себе си имотна облага спомогнал да бъде отчуждена движима вещ-лек автомобил, на стойност 70 350 лева – големи размери, за която знаел, че е придобита от М. Х. чрез престъпление по чл.206 НК. На основание чл.215, ал.2, т.1 и т.4, пр.2 вр.чл.54, ал.1 НК го осъдил на 4 години лишаване от свобода като определил изтърпяването му при условията на чл.61, т.2 от ЗИНЗС, и на глоба в размер на 8 000 лева. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Варненският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 419/2014 год. изменил присъдата само в частта за размера на кумулативното наказание глоба, което намалил в размер на 2 000 лева и потвърдил в останалата част. Искането за отмяна на решението за това, че въззивният съд е потвърдил съдебен акт, постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, предписани в чл.227 НПК, е неоснователно. Разследващият орган е изпълнил задължението си да призове лицето за предявяване на разследването. Призовката, изпратена до подсъдимия на посочения като постоянен адрес [населено място],[жк], не е била връчена, тъй като е установено, че жилището е необитаемо, а според заявеното от брат му А. е обявено за продажба. Не е било необходимо да бъде призоваван от Варненския затвор, където се е намирал при привличането му като обвиняем на 19.09.2011 год., тъй като през м.декември поради изтърпяване на наказанието по друга присъда е бил освободен. Невъзможно се е оказало призоваването и от адреса в [населено място],[жк]поради декларацията на Ек.Н., че са съжителствали в един предходен период, но вече не поддържат контакти и има ограничителна заповед срещу него. Редовно упълномощения му защитник адвокат С. е бил призован редовно за предявяване на разследването на 08.03.2012 год., но не е посочил уважителни причини за неявяването си. Видно от съдържанието на постановлението за привличане всички права по чл.55 НПК са му били разяснени. Няма заявено искане за предявяване на разследването, а за разследващия орган не е предписано задължение изрично да го уведомява за това му право. При тези условия и с оглед разпоредбата на чл.227, ал.4 НПК разследващият орган е имал правилен подход – разследването не се предявява, поради което не е допуснал нарушение. Поведението на подсъдимия е израз на доброволния му отказ от правото да се запознае и да проучи материалите от разследването. Пред първоинстанционния съд защитникът е направил с изрична молба искане да му бъдат предоставени копия от материалите по досъдебното производство за запознаване и проучване, които е получил. Няма данни за наложени ограничения или забрана за достъп до материалите от досъдебното производство, приложени към образуваното от съда или да не е имал такава възможност поради ограничения във времето. Данните указват на едно неоправдано дълго съдебно производство от образуването му до постановяване на осъдителната присъда и възможност за подсъдимия и защитника да упражнят не само правото си за отлагане, но и правото за подготовка на защитата по повдигнатото обвинение. Съдът не е отказал събиране на допълнителни доказателства в подкрепа на позицията на защита. Преди приключване на съдебното следствие защитникът в присъствие на подсъдимия изрично е заявил отказ от разпит на свидетел и от запознаване с веществените доказателства и не е направил възражение при прочитане на протоколите и на другите документи, приложени към делото, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото, на което становище подсъдимият не се е противопоставил. Не е допуснато нарушение на чл.219, ал.3, т.3 НПК като не е посочена нормата от общата част на НК. Постановлението за привличане на обвиняем съдържа подробно, точно и ясно формулирано фактическо обвинение. При юридическото му формулиране е допусната непълнота, пренесена в обвинителния акт и в присъдата на първоинстанционния съд, която въззивният съд при служебната проверка е констатирал и отстранил като за решението си по въпроса е изложил съображения. Съществено нарушение на процесуалните права има само в случаите, когато е довело до постановяване на неправилна присъда, защото са ограничени процесуалните права на подсъдимия да узнае в пълнота обвинението с оглед възможността да организира защитата си. От мотивите на първоинстанционната присъда, споделени и във въззивното решение, става ясно, че макар и да не е посочен текста от общата част на НК, върху която се опира най-тежкото обвинение, и двете инстанции по същество са се произнесли по законността. Взети са предвид данните за предходните осъждания и наличието на основание да се квалифицира поведението като извършено при условията на опасен рецидив. Законосъобразно е посочена хипотезата по чл.29, ал.1, б.А от НК, защото подсъдимият с присъдата по нохд № 408/2002 год. на Варненския районен съд, влязла в сила на 23.02.2004 год., е осъден на 3 години лишаване от свобода и на 07.09.2006 год. е освободен условно предсрочно с изпитателен срок от 6 месеца. С оглед обвинението, за което е подведен под съответния текст от НК за извършено престъпление през м.октомври-м.ноември 2009 год. съгласно чл.30, ал.1 НК правилата по чл.29 НК следва да се приложат, защото не са изтекли 5 години от изтърпяване на посоченото наказание. Наличието на данни за другите осъждания са взети предвид, но само при решаване на въпроса за наказанието. Неоснователно е искането за отмяна на решението поради нарушение на изискването за съдържание съгласно чл.339, ал.2 НПК, което е определено като касационно основание за отмяна. От мотивите става ясно, че въззивният съд се е произнесъл по ясен и безпротиворечив начин като е заявил съгласието си с възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, основана на достатъчно по обем и годни поради събирането им и проверката им по предвидения процесуален ред доказателствени източници. Оценил е като верни правните изводи за квалификацията на поведението на подсъдимия. Няма пропуск и при мотивиране на основанията, поради които не приема за основателна общо мотивираната и без конкретни съображения въззивна жалба, нито в процесуалното задължение по чл.314 НПК за цялостна проверка на присъдата. Констатирал е, че вътрешното убеждение при решаване на всички въпроси по чл.301 НПК е формирано според изискванията по чл.14 НПК. Изводите за нарушение на чл.339, ал.2 НПК не могат да се правят с оглед обема на решението, а с оглед неговото съдържание и след като съдът е заявил по недвусмислен начин, че възприема мотивите на долната инстанция, не е длъжен да ги възпроизвежда, каквото неоснователно искане се поддържа. Наказанието е определено при спазване правилата за индивидуализация. Въззивният съд е възприел оценката на установените индивидуализиращи обстоятелства като смекчаващи и отегчаващи и извода, че са налице предпоставките по чл.54 НК. Правилно е приел, че наказанието лишаване от свобода е определено при превес на смекчаващите обстоятелства, които са обосновали размер от 4 години, т.е. при лек превес и малко над предвидения за конкретното престъпление минимум. Няма обстоятелства, които да са отчетени във вреда на подсъдимия или да не са взети предвид такива от значение за правилно решаване на въпроса за наказанието. Обоснованата им съвкупна оценка не дава основание смекчаващите обстоятелства да бъдат определени като многобройни или някое от тях като изключително, за да се приложи предвидената като изключение възможност по чл.55 НК за определяне на наказание под предвидения минимум, защото и най-лекото, предвидено в закона наказание, е несъразмерно тежко за конкретния подсъдим и извършеното деяние. Размерът на глобата е определен в съответствие с данните за личността на подсъдимия, вкл. и на тези за материалното му състояние, както и с оглед предвиденото в действащата към датата на извършване на деянието материална норма. Наказанията са съответни на извършеното и на целите по чл.36 НК и не е налице очевидно несъответствие според критериите по чл.348, ал.5, т.1 НПК, за да бъдат определени като явно несправедливи. По изложените съображения, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доводите за необоснованост не следва да бъдат обсъждани. В производството за възобновяване, което се провежда по правилата за касационното производство съгласно чл.426 НПК, съдът не може да замени приетите от инстанциите по същество фактически положения със свои. Необосноваността не е предвидена като самостоятелно касационно основание, каквито са само изчерпателно посочените в чл.348, ал.1 НПК. Предвид изложеното, че няма нарушения от поддържаните и в съдебното заседание нарушения, искането е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. С. А.-чрез защитник, за възобновяване на въззивно нохд № 419/2014 год. на Варненския окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 127/12.05.2014 год. на наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: